Акт № 4442 от 06.10.2015, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 245/2015
- Подписан
- 06.10.2015
Цитирани разпоредби
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.318 · Търговски закон
- чл.327 ал.1 · Търговски закон
Публикувай
Решение №
Номер
Година
20.2.2012 г.
Град
Благоевград
Окръжен Съд - Благоевград
На
02.15
Година
2012
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Величка Борилова
Секретар:
Прокурор: като разгледа докладваното от
Величка Борилова дело номер
20111200100400 по описа за
2011 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.318 ТЗ и е образувано по предявени обективно съединени искове от от „., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.П., бул.”П. ш.” №., представлявано от управителя Е. У., чрез пълномощника си адв.А. С. от АК П. насочена против „ЗСТ”, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“. Л.” № ., представлявано от изп.директор А. С.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните по делото били обвързани от договор за продажба на стоки, сключен въз основа на направени съответно на 24.03.2010 г. и на 26.03.2010 г. от ответното до ищцовото дружество заявки за закупуване на електро материали.
Въз основа на последните на 15.04.2010 г. между страните се сключили търговска сделка за покупко-продажба на конкретно посочени стоки, на общата стойност 33 082 лв. и ДДС в размер на 6616.40 лв., или общо на 39698.40 лв. с включен ДДС.
По повод на същата на 15.04.2010 г. продавачът „. издал на купувача "ЗСТ"- данъчна фактура №12325 за продадената стока на обща стойност 39698.40 лв., в която подробно били описани продадените стоки по вид и количество, единичната и общата им цена.
Същата, заедно със стоката, била получена чрез куриер с товарителница №11227194 от купувача на 16.04.2010 г.
Твърди се, че във връзка с тази фактура купувачът "ЗСТ" по банков път е извършил частично плащане, както следва: 1/ на 01.09.2010 г. е заплатена сумата от 5698.40 лв.; 2/ на 10.11.20 10 г. е заплатена сумата от 2000 лв.; 3/ на 02.12.2010 г. е заплатена сумата от 5000 лв.
След тези частични плащания и въпреки многобройните обещания и писмена покана /от 14.02.2011г./, купувачът не е заплатил остатъкът от продажната цена в размер на 27 000 лв., с включен ДДС.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 от ТЗ при липсата на друга уговорка между страните купувачът е длъжен да заплати изцяло цената на закупената от него стока в момента на получаването и,т.е на 16.04.2010 г.
Наличието на законоустановен срок за плащане и неизпълнението от страна на купувача да заплати цената на закупените стоки, пораждали правото на ищеца да претендира за обезщетение за забава в размер на мораторната лихва за периода на закъснението, в размер на 3965.13 лв., изчислена върху неплатения остатък от цената на продадените стоки в размер на 27 000 лв., с включен ДДС по фактура №12235/15.04.2010г. за периода от деня, следващ датата на продажбата, т.е. 16.04.2010 г. до датата на предявяването на исковата молба.
По изложеноте съображения се иска от съда да постановите решение, с което да осъди "ЗСТ" гр.Б. да заплати на "И." ООД гр.П. сумата в размер на 30 956.13 лв, от която 27 000 лв. главница, представляваща остатък за плащане по фактура №12325/15.04.2010 г., цялата на стойност 39 698,40 лв. и сумата от 3956.13 / мораторна лихва за забава в плащането на остатъка от цената на продадените стоки в размер на 27 000 лв. с ДДС, както и законната лихва върху претендираната главница за периода от предявяване на исковата молба до заплащането и сторените съдебни и деловодни разноски.
Съобщенията и книжата по делото са връчени на ответното дружество редовно на 27.10.2010 г., като в рамките на срока за отговор по чл.367 ГПК такъв не е постъпил.
Същото не изпраща представител по делото в с.з. и не е направило искане за разглеждане на делото в неговото отсъствие.
Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на ищеца, вкл. изрично направеното искане за постановяване на неприсъствено решение, и след като прецени данните от приобщените по делото доказателства намира, че са налице установените от нормата на чл.239, ал.1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по делото, предвид следното:
При връчване на книжата по делото на ответното дружество надлежно са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването в с.з.
От друга страна от анализа на приетите писмени доказателства по делото - Заявки от "ЗСТ"- гр.Б. до "И."-ООД гр.П. - 2 бр., Данъчна фактура №12235/15.04.2010 г. на стойност 39698.40 лв. с включен ДДС, Квитанция, издадена от куриерска фирма "С." за получената с товарителница №11227194 стока от купувача, Справка за часа и датата на получената от "ЗСТ"- гр.Б. стока, Справка от интернет банкиране за извършеното частично плащане от ответника по данъчна фактура №12235/15.04.2010 г., Преводни нареждания за превод по сметка на "И." ООД по данъчна фактура № 12235/15.04.2010 г по система "Бисера" от 01.09.2010 г. от 10.11.2010 г. и 02.12.2010 г. може да се направи обоснован извод, че предявените обективно съединени искове са вероятно основателни.
Същите установяват наличие на договорни отношения между стрените по делото /част от документите изхождат от ответното дружество/, основани на договор за търговска продажба на стоки – електро материали, подробно описании.
От друга страна допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експеритиза по делото, която съдът кредитира, т.к. не се оспори от страните и е изготвена след проверка в счетоводствата на ищцовото и на ответното дружествя докладва, че представената по делото фактура № 12325/15.04.2010 г. на стойност 39 698,40 лв. е осчедоводена в счетоводствана и на двете дружества – страни по делото, като ответното такова е ползвало и данъчен кредит по тях в размер на 6 616,40 лв.
Докладва и че според счетоводните записвания при ответното дружество то е извършило три частични плащания по фактурата общо до размер на 12 698,40 лв., като остатъкът до размер на 27 000 лв. не е платен, вкл. и към деня на проверката от вещото лице.
Докладва и че лихвата за забава върху дължимите суми по тези фактури възлиза на 3 986,71 лв.
Изложеното от фактическа страна обосновава извод на вероятна основателност на заявената претенция, като в частта й относно претендираната лихва за забава следва да се приеме, че този извод се отнася до размера, претендиран с исковата молба.
От друга страна не се ангажираха доказателства ответното дружество да е платило на ищцовото претендираните суми, произтичащи от договорните отношения между страните, нито е възразено по установения ред, че същите не се дължат.
Ето защо предявените искове при условията на чл.239, ал.1 и ал.2 ГПК следва да бъдат уважени, като ответното дружество наред със заявената претенция заплати на ищцовото и сторените от него по делото разноски за ДТ по производството, възнаграждение на вещото лице и на процесуалния му представител в размер общо на 2 390 лв.
Главницата от 27 000 лв. следва да се приеме, че е дължима, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.09.2011 г. до окончателното й изплащане.
Мотивиран от изложеното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗСТ”, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“. Л.” № ., представлявано от изп.директор А.С. да заплати на И.”ООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр.П., бул.”П. ш.” № ., представлявано от управителя Е. У. размер на 30 956.13 /тридесет хиляди деветстотин петдесет и шест хиляди лева и тринадесет стотинки/, от която 27 000 /двадесет и седем хиляди/ лева главница, представляваща остатък за плащане по фактура №12325/15.04.2010 г., цялата на стойност 39 698,40 лв. и сумата от 3 956.13 /три хиляди деветстотин петдесет и шест лева и тринадесет стотинки/ мораторна лихва за забава в плащането на остатъка от цената на продадените стоки в размер на 27 000 лв. с ДДС, както и законната лихва върху претендираната главница за периода от предявяване на исковата молба – 28.09.2011 г. до заплащането и сторените съдебни и деловодни разноски в размер на 2 390 /две хиляди триста и деветдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: