Решение № 199 от 08.06.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. ХАСКОВО, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20255600500844 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Изи Финанс“ ЕООД, чрез юрк. А.Г. против Решение № 402/20.05.2025 г., постановено по реда на чл. 237 ГПК по гр. д. № 2998/2024 г. по описа на Районен съд Хасково, с което по реда на чл. е прогласен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, , вр. чл.22, вр. чл.11 ал.1,т.9, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК, Договор за потребителски кредит № ***г., сключен между въззивника като кредитор и Е. С. М. като длъжник.

Във въззивната жалба са развити съображения за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт. Въззивникът твърди, че с отговора на исковата молба бил направил признание на иска само относно недействителността на клауза за неустойка, а не на целия иск – за недействителност на целия договор. В жалбата се застъпва също, че направено признание било под условие, поради което било недопустисмо. Поради това като първоинстанционният съд е постановил решението си при признание изцяло на иска е постановил недопустимо решение. Въззивникът твърди още, 1 че в случай, че обжалвания съдебен акт се приеме за допустим, същият е неправилен, тъй като съдът не е съобразил, че признанието на иска е единствено относно недействителността на една клауза от договора. По тези съображения искането му към въззивната инстанция е да обезсили обжалваното решение и да го върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд, а в условията на евентуалност да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли основната искова претенция и да уважи предявения в условията на евентуалност иск, за прогласяване нищожността на договорната клауза за неустойка при признание на този иск, и при съответно прилагане на чл. 78, ал.

2 ГПК. Претендират се разноски както пред първата инстанция, така и за производството пред Окръжен съд Хасково.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Е. С. М., чрез адв. Д.М., с който се оспорва въззивната жалба и се взема становище, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Развити са подробни съображения относно наличието на правен интерес от предявения иск за обявяване недействителност на целият договор за потребителски кредит и основателността на този иск, респективно правилността на обжалваното решение. Искането към въззивния съд е да потвърди изцяло обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски за производството пред въззивната инстанция.

Производството е образувано също и по постъпила частна жалба от еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д.М. против Определение № 1813/28.07.2025 г., с което е оставено без уважение, направеното с молба на жалбоподателя по реда на чл. 248 ГПК искане за изменение на постановеното по същото дело Решение № 402/20.05.2025 г. в частта за разноските, които „Изи Финанс“ ЕООД е осъден да плати на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.", представлявано от адв. Д.М., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, за оказана безплатна адвокатска защита на Е. С.

М..

В частната жалба се твърди, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв не е съобразено с предвидените в Наредба № 1 минимални размери на адвокатските възнаграждения. Поради това счита определението за неправилно и искането 2 към въззивната инстанция е същото да бъде отменено и вместо това, възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв за производството пред първата инстанция да бъде увеличено до 480 лева с ДДС.

В срока по чл. 276 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.

Окръжен съд Хасково, след като обсъди направените в жалбите доводи и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:

По въззивната жалба на „Изи Финанс“ ЕООД.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред Районен съд Хасково е образувано по искова молба от Е. С. М., чрез адв. Д.М., с която е предявен против „Изи Финанс“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19 от ЗПК – за прогласяване за нищожен, сключения между страните Договор за потребителски кредит № *** г. При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване недействителността на договорна клауза, предвиждаща заплащането на неустойка, с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, вр. чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който признава изцяло всичко изложено в исковата молба. Изрично е посочено, че се прави признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК. Ответникът твърди, че също счита клаузата за неустойка за нищожна. Отправено е искане по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК да не бъди осъждан на разноски, тъй като счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признава иска.

Постъпила е молба с вх. № 7318/22.04.2025 г. от Е. С. М., чрез адв.

Д.М., с която се иска даване ход на делото в негово отсъствие, като се поддържа подадената искова молба. Изрично е отправена молба към съда да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК – при признаване на иска.

Поради това Районен съд Хасково е постановил своето решение по реда на чл. 237 ГПК, като е уважил изцяло предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19 от ЗПК и е прогласил за нищожен, сключения между страните Договор за 3 потребителски кредит № *** г. Осъдил е ответника да заплати разноските в производството, включително определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение на адв. Д.М., за предоставена безплатна адвокатска защита по делото.

Настоящият състав на Окръжен съд Хасково, приема така постановеното от първоинстанционният съд решение за валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:

За да се постанови решение при признаване на иска, следва да е налице ясно изявление от страна на длъжника, че признава предявеният иск, ищецът да отправи искане до съда за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение по реда на чл. 237 ГПК, като се провери дали не е налице една от отрицателните предпоставки за постановяване на решение при признаване на иска, предвидени в чл. 237, ал. 3 ГПК. При наличието на тези положителните предпоставки по чл. 237 ГПК и липса на отрицателните съдът постановява решението си, като в мотиви е достатъчно да се укаже, че същото се основава на признанието на иска.

В настоящият случай са налице всички предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК. Още с отговора си, ответникът недвусмислено заявява, че признава всичко изложено в исковата молба и признава иска по смисъла на чл. 237 ГПК. Същото е потвърдено в постъпилата молба с вх. № 6301/04.04.2025 г., в която „Изи Финанс“ ЕООД заявява, чрез процесуалния си представител, че няма възражение по доклада, отправя се молба до съда да постанови решение при признаване на иска и моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да не се присъждат разноски в полза на ищеца, тъй като счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Съответно постъпило е и искане от ищецът за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК – при признаване на иска, като се оспорва прилагането на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като счита, че с поведението си ответникът е станало основание за завеждане на иска и претендира разноски.

Не е налице и никоя от отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК. Признава се иск, с който се иска признаването на договор за потребителски кредит за нищожен поради противоречие с ЗПК. Признанието на този иск не противоречи на закона или на добрите нрави, дори напротив 4 сочи за добросъвестно поведение отстрана на кредитора, който е наясно с наличието на недействителна клауза в сключения договор. В случая клаузата е за неустойка и същата е от тези, наличието на които в договора за потребителски кредит води до недействителност на целия договор съгласно чл. 22 ЗПК. От друга страна не се признава и право, с което страната не може да се разпорежда. Поради това първоинстанционният съд правилно е постановил решението си по реда на чл. 237 ГПК.

Неоснователно е възражението, че ответникът е направил частично признаване на иска. В депозирания по делото отговор на искова молба ясно и недвусмислено в т.1 на т. III e направено изявление, че се признава „изцяло всичко изложено в исковата молба“. В отделно изречение отново е посочено, че се извършва признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК. Това становище на ответника се потвърждава още от искането му да не се присъждат разноски на ищеца по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК, за прилагането на който едно от изискванията е признаване на иска. Освен това в определението си по чл. 140 ГПК, първоинстанционният съд е съобщил на страните своя проект за доклад по делото, в който подробно е описал фактите, на които се основават предявените искове и изрично е отразено, че ответникът признава иска по смисъла на чл. 237 ГПК. В депозираната от „Изи Финанс“ ЕООД молба с вх.

№ 04.04.2025 г. отново се потвърждава признанието на иска. От изложеното ясно се установява, че ответникът е признал всичко изложено в исковата молба. Доколкото са предявени два иска, в условията на евентуалност, то от изявлението на ответника става ясно, че се признава главният иск. Не е оспорено нищо по исковата молба, съответно не е налице и основание съдът да разгледа предявения в условията на евентуалност иск, за който да приеме, че е признат, вместо първия. Това, че ответникът изрично признава, че посочената договорна клауза е нищожна, не означава, че същият не признава иска за недействителност на договора, доколкото твърдяната недействителност е следствие именно на наличието на клаузата за неустойка в процесния договор за потребителски кредит. Всъщност твърденията на ответника са, че липсва правен интерес от предявения иск, тъй като след проверка на КЗП на същия било указано, че процесната клауза за неустойка е неравноправна и в изпълнение на дадените указания, „Изи Финанс“ ЕООД обявило на своя сайт, че клаузата за неустойка следвало да се счита за премахната от сключените вече договори за потребителски кредит. Това 5 становище обаче не представлява условие за признаване на иска. Всъщност ответника излага твърдения, че твърдяната клауза в договора вече е недействителна според него и затова няма основание да се предявява иск.

Въпреки това обаче изрично заявява, че счита исковата молба за основателна и признава иск. Поради това след като съдът е преценил исковата молба за допустимо правилно се е позовал на направеното от ответника признание на иска.

Така описаните твърдения на ответника, с които счита клаузата за неустойка като вече недействителна са използвани от същия, за да обоснове, че с поведението си не е ставал причина за завеждане на делото. Същият счита, че тъй като е обявил на сайта си, че счита посочената клауза за недействителна по вече сключените договори за потребителски кредит, същият е преградил правото на иск на неговите длъжници, с който да обяви същата за недействителна. В действителност това обявление на кредитора няма обаче посочените правни последици. При сключен договор за потребителски кредит, кредитора не може едностранно да обявява клаузи от договора, които ще счита за недействителни между страните. Това би могло да се извърши с подписването на анекс към договора, в който да се предвиди, че дадена клауза отпада, но докато това не е сторено над длъжника тежи задължението да изпълнява задълженията си по сключения договор, съобразно всички клаузи в него. Не е необходимо длъжникът да чака, кредитора да се позове на неизпълнение на задължението за неустойка, за да възникне за него правният интерес от предявяване на иск, с който да иск да се установи, че тази клауза от договора е недействителна. Съответно доколкото процесната клауза от договора е била действаща между страните, несъмнено е бил налице и правен интерес за длъжника по договора да предяви иск за установяване нейната нищожност. В тази връзка доколкото от естеството на клаузата се твърди недействителност на целия договор, съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, то несъмнено е налице правен интерес за предявяването и на този иск. Поради това предявения пред първоинстанционният съд иск е допустим и съдът правилно го е разгледал по същество.