Решение № 46 от 05.02.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Ловеч, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310200714 по описа за 2025 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №8026263 издаден от ОД на МВР Ловеч на Р. Г. Г., ЕГН ********** от с. С е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр с ал.1, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 800,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 22.08.2023 г. в 11.37 часа в обл. Ловеч, ПП I-4, км.34+900, в с. Микре, с АТСС ARH CAM S1 насочено в посока гр. С, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км /ч, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3 % при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 86 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 36 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/6056813 на 19.01.2023 г., с МПС М Л вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с регистрационен номер ** **** ** и че същото е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120cd3d.

Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена жалба от Р. Г. Г., в която излага, че моли да се отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен. Излага, че процесния ЕФ никога не му е бил връчван, че не е запознат с неговото съдържание, както и за какво нарушение е съставен срещу него, поради което за него възниква правен интерес от неговото обжалване. Сочи че при съставянето му са допуснати редица процесуални нарушения, както и че същия е съставен при неправилно приложение на материалния закон.

Сочи, че атакувания от него ЕФ не му е връчван и че бил разбрал за него няколко дни преди да депозира жалбата от имейла на НАП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. И. от ЛАК, който моли съда да отмени обжалвания ЕФ като неправилен и незаконосъобразен, както и да бъдат присъдени на доверителят му направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. В даденият му от съда срок представя писмени бележки, в които излага подробни аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ.

Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща представител.

1

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, и по същество е основателна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.) Съгласно чл. 58, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая е представено и заверено копие на процесния ЕФ, съдържащо отбелязване, че ЕФ е връчен по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 19.02.2025 г., както и отбелязване, че ЕФ е влязъл в законна сила на 06.03.2025 г. По делото не са налице приложени писмени доказателства от страна на АНО от които да е видно, че процесния ЕФ е изпращан на жалбоподателя с писмо с обратна разписка. АНО е представил като писмено доказателство по делото докладна записка без рег. номер, изготвена от МлПИ Е Ав на 19.02.2025 г., в която е посочено, че при посещение на адреса лицето не е намерено, както и че към момента на посещение съседи от които да получи информация за лицето не са били намерени, като той оставил съобщение, но никой не се бил свързал с него, предвид на което е предложил процесния ЕФ да бъде изпратен на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, ведно с докладната записка. При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че в случая не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН за да се приеме, че следва да се приложи посочената норма. В цитираната по - горе докладна записка не е посочено, на коя дата е посетен адреса на жалбоподателят и същият не е бил открит на него, което е от съществено значение, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН именно от тази дата /която трябва да бъде отбелязана върху ЕФ/ следва ЕФ да се счита за връчен на нарушителят. Именно от тази дата започва да тече 14-дневния срок за обжалването му пред РС Ловеч. И едва след изтичане на този срок и ако ЕФ не е обжалван от нарушителя, ЕФ влиза в сила. Съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН, в ЕФ следва да има отбелязване освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, така и че новият му адрес е неизвестен. В процесния ЕФ липсва такова отбелязване. Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице за да се счита, че състава на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Не е налице първата предпоставка – тъй като с лицето жалбоподател няма данни някой да се е свързвал и да го е уведомявал за процесния ЕФ. По отношение на втората съдът констатира, че тя не е налице – 2 административния орган не е извършил необходимите действия за да установи, че адреса на лицето е неизвестен. АНО следва да се възползва от всички предоставени му по закон способи за връчване на ЕФ, и едва при наличие на достатъчно документирани данни, че лицето е сменило адреса си и е с неизвестен нов адрес, да прибегне до връчване на ЕФ по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

По изложените съображения, съдът намира, че процесния ЕФ не е връчен редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя Г. и до момента, поради което жалбата му не би могла да се яви просрочена и следва да бъде разгледана.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че е налице извършено административно нарушение, което е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 86 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, т. е. превишение от 36 км/ч. Представена е като доказателство по делото и разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч , съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 162 метра, като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е приближаващ се. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, съгласно представената схема. Извършването на нарушението се доказва и от приложения по делото снимков материал, като същия е годно доказателствено средство. От приложения снимков материал е видно, че установената превишена скорост е 89 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. или 3% толеранс – 86 км/ч, като тази скорост е отразена в обжалвания ЕФ, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост.

От обективна страна в случая е налице управление на МПС по смисъла на &6, т. 11 от ДР на ЗДвП със скорост от 86 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия материал и приложената схема, както и показанията на св. Й.. Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 069-СГ-ИСИС от 19.05.2023 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство №120CD3D. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/26 3 февруари 2014 година по т. д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия /чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове/.