Определение № 26890 от 24.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 3769/2026
- Вид
- Определение № 26890
- Подписан
- 24.07.2026
- В сила
- 24.07.2026
- Състав
- ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26890 гр. София, 24.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20261110103769 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу М. Л. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане сумата за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 7 719,73 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 16.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 1 597,77 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 14.10.2025 г., 31,92 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 16.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 8,42 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2023 г. до 14.10.2025 г.
Твърди, че по така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 781/2025 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В заповедното производство ответникът подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя били дадени указания за предявяването на установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. С. апартамент с аб. № 409387, чийто собственик е ответникът, и била потребявана топлинна енергия в периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че М. Л. А. дължи сумите, за които била издадена заповедта за изпълнение.
1
Към исковата молба са приложени заверени от процесуалния представител на ищеца копия от писмени доказателства, чието приемане се иска. Поискано е допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, с формулирани в исковата молба задачи, както и привличане на трето лице-помагач, а именно дружеството топлинен счетоводител.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни. Признава, че е собственик на топлоснабден имот – ап. 11, находящ се в гр. С., с аб. № 63050. Твърди, че трайно пребивава на територията на Република Франция, като в България се връща епизодично, поради което липсва потребление на топлинна енергия в процесния имот. Твърди, че чрез трети лица осигурявал достъп на дружеството, извършващо дялово разпределение „Бруната България“. Твърди, че дал съгласие за директен дебит, като погасявал сметки по прогнозни фактури. Твърди, че на 30.06.2020 г. е реализиран реален отчет на уредите за дялово разпределение за отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., при което било установено, че уредът за дялово разпределение с номер 23350, инсталиран на един от радиаторите е с „изгаснал“ дисплей, поради дълги години на неупотреба, с оглед на което му било издадено предписание за смяна на уреда за дялово разпределение. Твърди, че същият бил подменен с нов с фабричен № 8093031, като били заплатени всички начислени до момента суми. Излага твърдения за извършени отчети за следващите отоплителни сезони, както и извършено от ответника плащане. Твърди, че след решение на ЕС служители на ФДР „Бруната“ АД сменили уредите на радиаторите в сградата с такива с дистанционно отчитане. Оспорвал решението на ЕС по съдебен път, като било установено, че решение на ОС на ЕС не съществува. Излага твърдения, че макар да изпълнил предписанието и уредите да били в гаранция, ФДР отказвала да извърши реален отчет, тъй като нямало дистанционно отчитане. Счита, че не е налице писмен договор между страните, поради което не е налице облигационно отношение. Твърди, че за м.
05-06.2022 г. от банковата му сметка били извършвани автоматични плащания, поради което оспорва дължимостта на вземанията за тези месеци. Релевира възражение за изтекла погасителна давност преди 16.10.2022 г.
Представя писмени доказателства. В отговора на исковата молба ответницата прави доказателствено искане по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи находящи се у него документи за начислени и платени суми по пера. Прави искане за задължаване на „Бруната“ АД да представи всички протоколи за достъп, отчет на уреди за дялово разпределение и вода, за смяна на уреди за дялово разпределение и издадена изравнителна сметка за процесния период. Моли съдът да допусни до разпит един свидетел при режим на довеждане.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
При очертания с исковата молба предмет на спора, в тежест на ищеца е 2 да докаже, че ответницата е собственик или ползвател на имот, който през процесния период е ползвал топлинна енергия, доставена от ищеца, както и количеството потребена енергия и нейната цена. С оглед правния интерес от предявяване на установителен иск, ищецът следва да докаже и че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК. Съдът указва на ищеца, че в негова тежест е да докаже основанието, на което претендира сумите и техния размер, ползването на топлоенергията от ответника през процесния период в количество, съответстващо на начислените суми - за БГВ, ползването на топлоенергия и размера на задължението за сградна инсталация и за общите части на сградата и размера на задължението за такса мощност, периода и размера на обезщетението за забава.
При направени от ответника възражения, касаещи отрицателни факти, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на онези от тях, от които извлича благоприятни за себе си последици. Ответникът следва да докаже положителните факти, от които черпи права.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот – ап. 11, находящ се в гр. С., с аб. № 63050.
Приложените към исковата молба документи са допустими като доказателствени средства и относими към така очертания предмет на доказване, поради което същите следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Исканията на ищеца за конституиране на трето лице – помагач следва да бъде уважено, тъй като същото е основателно. На основание чл. 190 ГПК на третото лице – помагач следва да бъде указано да представи находящите се у него отчетни документи.
По отношение на доказателствените искания за назначаване на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи със задачи, формулирани в ИМ, съдът намира, че същите следва да бъдат допуснати, със задачи, формулирани в ИМ, както и служебно поставената задача да посочите размера на сумите за срок от три години пред депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.
По искането на ответника за задължаване на ищеца да представи находящите се у него документи, съдът намира, че не е необходимо, с оглед задължаването на третото лице – помагач да представи намиращите се у него документи и допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, поради което следва да остави искането без уважение.
Намира, че искането на ответника за допускане разпит на свидетел също следва да бъде оставено без уважение, доколкото твърдените обстоятелства за вярно и точно разпределение на топлинна енергия не подлежи на установяване с гласни доказателства.
По отношение на разпоредбите на чл. 140а, ал. 1 и ал. 2 от ГПК за задължително участие на страните по делото в информационна среща за процедура за медиация, съдът намира, че независимо, че спора попада в приложното поле на закона, в случая са налице други обстоятелства, които 3 насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат по смисъла на ал. 3, т. 7 на разпоредбата. В този смисъл съдът съобразява, че ответникът въобще оспорва наличието на договорно правоотношение с ищцовото дружество.
Независимо от гореизложеното съдът намира, че следва да прикани страните към доброволно уреждане на спора, чрез медиация, постигане на спогодба или друг способ.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи под опис.
ОБЯВЯВА за установени и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот – ап. 11, находящ се в гр. С., с аб. № 63050.
КОНСТИТУИРА „ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК 041029500, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85, в качеството на трето лице - помагач, като му УКАЗВА да представи отчетните документи за процесния период.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 220 евро., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на преписа от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Д... Г. С., от списъка на вещите лица към СГС.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, както и служебно поставената задача, при депозит в размер на 220 евро, вносими от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на преписа от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Р. И., от списъка на вещите лица към СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2026 г. от 10.00 ч., за когато да се призоват страните, заедно с препис от настоящото определение. Преписи от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.
Вещите лица да се уведомят за възложените им експертизи и да се призоват за съдебното заседание след представяне на доказателства за внесен депозит за допуснатите експертизи.
4
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5