Определение № 139 от 18.03.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно наказателно дело 217/2024
- Вид
- Определение № 139
- Подписан
- 18.03.2024
- В сила
- 18.03.2024
- Състав
- Теодора Стамболова, Надежда Трифонова, Петя Колева
Цитирани разпоредби
- чл.146,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.147,ал.1,пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.148,ал.1, т.1 и т.2, пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.148,ал.1, т.1 и т.2, пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.26 · Наказателен кодекс
- чл.26,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 38 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.42,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.44,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 139 гр. София, 18.03.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Теодора Стамболова
Членове:
Надежда Трифонова
Петя Колева като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Касационно частно наказателно дело № 20248003200217 по описа за 2024 година Производството е образувано по реда на чл.44,ал.1 НПК.
С разпореждане № 63/21.02.24 г., постановено по Н.Ч.Х.Д.36/24 г., съдия – докладчикът при Районен съд – Балчик е прекратил посоченото дело и е повдигнал спор за подсъдност между този съд и Районен съд – София /СРС/, изпращайки същото на ВКС на РБ за произнасяне по реда на чл.44, ал.1 НПК.
Прокурорът от ВП изразява мнение, че компетентен да разгледа делото е СРС.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери относимите за тази процедура данни по производството, намери за установено следното:
Първоначално, по тъжба на Л. В. Р. е образувано Н.Ч.Х.Д.15198/22 г. по описа на СРС, НО, 101 състав. Със същата са повдигнати няколко обвинения. Първото е за това, че в периода от 25.02.22 г. до 02.06.22 г. в гр.Варна и в гр.София с две деяния А. З. е осъществил състава на престъплението по чл.148,ал.2 вр.ал.1,т.1 и т.2,пр.2 вр. чл.147,ал.1,пр.2 вр.чл.26 НК, като: на 25.05.22 г. подал сигнал до ОДМВР – Варна; на 02.06.22 г. входирал обръщение до Прокуратурата на РБ; на 15.06.22г. публикувал съобщение в общ чат на фейсбук група. Повдигнато е и обвинение за престъпление по чл.148,ал.1, т.1 и т.2, пр.2 вр.чл.146,ал.1 НК, което се твърди да е извършено на 15.06.22 г. чрез публикуване на съобщения, съдържащи обидни квалификации в общ чат на фейсбук група. Горепосоченото производство пред СРС е приключило с разпореждане № 4807/18.04.23 г., с което съдията-докладчик е прекратил и изпратил делото на РСБалчик с мотив, че критерият за определяне на местната подсъдност на дело при инкриминирано разпространение на клеветнически твърдения чрез интернет е свързан с центъра на интереси на засегнатото лице.
С разпореждане № 143/04.05.23 г., постановено по Н.Ч.Х.Д.95/23 г. по описа на РС-Балчик съдията-докладчик е прекратил образуваното пред този съд дело и е повдигнал спор за подсъдност между него и СРС. По него ВКС се е произнесъл с определение на 2 н.о. №214/19.05.23 г. по К.Н.Ч.Д.416/23 г. Видно от мотивите, върховната съдебна инстанция е определила за местнокомпетентен да разгледа делото Софийския районен съд с аргумент, че макар да са наведени твърдения за клевета, 1 извършена на 15.06.22 г., те не са инкриминирани от частния тъжител Р., тъй като, от една страна, тя изрично е посочила периода на извършване на твърдяното продължавано престъпление- - 25.05.22 г. - 02.06.22 г., а от друга, е отбелязала, че се касае за две деяния клевета, осъществени в гр.Варна и в гр.София. Доколкото е повдигнато обвинение и за обида, съобразено е предписанието на разпоредбата на чл.
38 от НПК.
Така се е стигнало да образуване на Н.Ч.Х.Д.7146/23 г. по описа на СРС, НО, 101 състав. С разпореждания от 05.09.23 г. и 21.11.23 г. съдията-докладчик е оставял без движение процесната тъжба, като е давал указания на тъжителя да отстрани съдържащата се в нея неяснота относно това дали се касае за две деяния, извършени в периода 25.05.22 г. - 02.06.22 г. или за три – извършени в периода 25.0 5.22 г. - 15.06.22 г.
/интересно защо това не е направено преди първото прекратяване на делото/. В изпълнение на указанията тъжителят е депозирал молба от 20.12.23 г., с която е уточнено, че досежно обвинението по чл. 148,ал.2 вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 вр.чл.147,ал.1,пр.2 вр.чл.26 НК става дума за продължавано престъпление за три деяния, осъществени в периода 25.05.22 г. - 15.06.22 г., като последното се изразява в публикуване на съобщения в общ чат на фейсбук група. С разпореждане №1840/09.02.24 г. съдията-докладчик е прекратил производството, защото е приел, че престъплението е довършено на 15.06.22 г., като клеветническите твърдения са разпространени чрез интернет, следователно на база критерия „център на интереси“ на засегнатото лице е счел, че местно компетентен да разгледа делото е РС-Балчик.
Както вече е казано по настоящото производство, съгласно чл.38 НПК, когато срещу едно и също лице са повдигнати обвинения за няколко престъпления, подсъдни на съдилища от еднаква степен, както е в настоящия казус, делото за всички тях следва да се разгледа от съда, на който е подсъдно най-тежкото престъпление – в случая, това несъмнено е клеветата.
Съобразно нормата на чл.42,ал.1 НПК съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението. Според чл.36,ал.1 НПК делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението.
В хипотезата на чл.26,ал.1 НК то се довършва с извършване на последното деяние от инкриминираната престъпна дейност. Направеното уточнение от тъжителя по Н.Ч.Х.Д.7146/23 г.по описа на СРС по искане на съдията-докладчик, с което се прецизират отправените от фактическа страна още със самата тъжба обвинителни факти, установява промяна в приетите по определението по К.Н.Ч.Д.416/23 г. обстоятелства.
Затова настоящото заключение е /без значение от преценката на какво се дължи „прецизността“ на изясняване на обстоятелствата/, че вмененото деяние е довършено на 15.06.22 г. чрез разпространяване на клеветнически твърдения чрез интернет. Не става обаче ясно къде е станало известно обстоятелството и поне понастоящем няма начин това да бъде определено. Затова практиката на върховната съдебна инстанция по наказателни дела е утвърдила постановката, че в случаи като процесния меродавен критерий за установяване на местната подсъдност е центърът на жизнения интерес на пострадалия. Той се определя от мястото, където лицето живее- в настоящата хипотеза това е гр. Балчик.
Водим от изложените съображения и на основание чл.44,ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,
2
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗПРАЩА прекратеното Н.Ч.Х.Д.36/24 г. по описа на РС – Балчик за разглеждане и решаване от същия съд.
Копие от определението да се изпрати на председателя на РС – София за сведение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3