Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 539 от 05.04.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 150/2021
Вид
Определение № 539
Подписан
05.04.2023
Състав
Марин Георгиев Маринов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 539 гр. Варна, 05.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело № 20213100900150 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на Н. М. Х.а – Бейкър, гр. Варна, обективирана във въззивна жалба вх.№ 26136/08.11.2022 г. срещу постановеното по т.д.№ 150/2021 г. по описа на ВОС решение № 457/18.10.2022 г., чрез пълномощниците адв. Ц. К. и В. М., с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 457 от 18.10.2022 г. в частта за разноските, с което ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е осъден да заплати на Н. М. Х.а – Бейкър сумата от 5 113.10 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В уточняваща молба се излага, че неправилно съдът е присъдил разноски в посочения размер на ищцата с оглед уважената част от предявените искове при общ материален интерес по делото 255 333.48 лева и общо претендирани разноски в размер на 20 403.94 лева, както и липса на релевирано възражение за прекомерност. Искането е за определяне размера на дължимите на ищцата разноски съобразно уважената част от исковете.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез пълномощника юриск. А. Ч., подава писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата и моли за оставянето й без уважение.

1

За да се произнесе съдът съобрази, следното:

Молбата за изменение е допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна. Разгледана по същество молбата е неоснователна, по следните съображения:

Производството по делото е инициирано по искова молба на Н. М. Х.а Бейкър, ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „Г. Б.“, № **, вх. *, ет. *, ап. **, чрез процесуален представител адв. С. А. М., срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от П. Д. и Д. Ш., действащи чрез юриск. А. Ч., с която са предявени обективно кумулативно съединени претенции на кредитополучател по Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., изменен с Допълнителни споразумения към Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и 27.02.2014 г., както следва:

1/ Установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.

26, ал. 1, предл. първо и трето от ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит HL34618/ 08.04.2008 г., сключен между „Юробанк България” АД и Н. М. Х.а, изменен с Допълнителни споразумения към Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и 27.02.2014 г.;

2/ Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 37 018.45 евро, от която лихва в размер на 34 981.02 евро, за периода от 08.01.2016 г. до 08.01.2021 г., такси в размер на 1 691.43 евро и застраховки в размер на 346 евро за периода от 11.01.2016 г. до 11.01.2021 г., представляваща платена при начална липса на основание сума във връзка с Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., сключен между „Юробанк България” АД и Н. М. Х.а и Допълнителни споразумения към Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и 27.02.2014 г., сключени между „Бългериън Ритейл Сървисис” АД и Н. М. Х.а, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, / след допуснато изменение на иска чрез увеличението му с протоколно определение от 27.01.2022 г., както и с определение № 2

1316/25.08.2022 г. по делото/;

3/ Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 17 516.78 швейцарски франка, представляваща платена без правно основание сума по Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., за периода от 11.01.2016 г. до 11.01.2021 г., представляваща разлика между размер на договорена възнаградителна лихва и заплатена в резултат на едностранно увеличение от страна на банката, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, /след допуснато изменение на иска чрез увеличението му с определение № 1316/25.08.2022 г. по делото/, както и 4/ Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за иск за сумата от 23 913 евро, платени без основание по Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., за периода от 11.01.2016 г. до 11.01.2021 г., представляващи курсови валутни разлики, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищцата е претендирала и представила доказателства за сторени разноски по делото, в това число и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 20 403.94 лева.

С постановеното по делото решение № 457 от 18.10.2022 г. съдът е отхвърлил изцяло първите два иска, уважил е изцяло третия иск за сумата от 17 516.78 швейцарски франка, а четвъртият иск е уважил за сумата от 16 513.83 евро, поради което е присъдил на ищцата разноски в общ размер на 5 113.10 лева при общ материален интерес от 255 333.48 лева. Материалният интерес по уважената част от исковете възлиза на 63 985.04 лева при съобразяване на курса на швейцарския франк към лева към датата на исковата молба (1.80894) за третия иск и фиксираният курс на евро към лева (1.95583) за четвъртия иск. Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 9 888 лева не е намалявано, поради прекомерност.

Присъдените в полза на ищцата разноски съответстват на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Като се има предвид изложеното, настоящата молба се явява 3 неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Н. М. Х.а – Бейкър, гр. Варна, обективирана във въззивна жалба вх.№ 26136/08.11.2022 г. срещу постановеното по т.д.№ 150/2021 г. по описа на ВОС решение № 457/18.10.2022 г., чрез пълномощниците адв. Ц. К. и В. М., с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 457 от 18.10.2022 г. в частта за разноските, с което ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е осъден да заплати на Н. М. Х.а – Бейкър сумата от 5 113.10 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4