Протокол № 188 от 21.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 188 гр. Благоевград, 21.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Илина Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20251200900108 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:40 часа се явиха:

Ищцата, редовно призована, явява се. Явява се и упълномощеният от нея адвокат Х. З..

За ответника, редовно призован, се явява адвокат ***, преупълномощена от адвокат Г. Х..

АДВ. З. - Да се даде ход на делото.

АДВ. *** - Да се даде ход на делото.

Съдът констатира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. З. – Поддържам исковата молба по основание и размер. Оспорвам всички твърдения в отговора на исковата молба. Считам същите за неоснователни, необосновани и неподкрепени с никакви доказателства.

Запознат съм с проекта за доклад по делото и нямам възражения да се приеме.

АДВ. *** – Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора на исковата молба, както и доказателствените искания, направени с него. Нямам възражения по проекта за доклад по делото.

На основание чл. 145, ал. 3, изр. 1 от ГПК, съдът ПРИКАНИ страните към спогодба и ПОСОЧИ нейните последици.

1

АДВ. З. – Не можахме да постигнем споразумение и затова искаме от съда да реши правния спор.

АДВ. *** – Не може да се постигне спогодба.

Съдът намира, че проектът за доклад по делото, обективиран в определение № 388 от 11.07.2025 г., следва да стане окончателен такъв, предвид което и на основание чл. 145, ал. 3, изр. 2 от ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРАВИ доклад по делото, във връзка с който препраща към проекта за такъв, обективиран в определение № 388 от 11.07.2025 г.

ДОКЛАД НА СЪДА: По делото е постъпило заверено копие на материалите от ДП № 538 от 2024 г. на РУМВР Сандански, както и АНД № 609 от 2025 г. на Районен съд Сандански.

АДВ. З. – Да се приобщят докладваните документи. Същите ще спомогнат за изготвяне на експертизите, т. е. за установяване на механизма и причините за настъпване на ПТП.

АДВ. *** – Да се приобщят докладваните документи. След като се запознах с тях, имам искане за допускане на свидетел при призоваване, а именно - ***, ЕГН ***. Искаме разпит на същата с цел да се установи какво е било състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента.

Поддържам и останалите ни доказателствени искания, направени с отговора за издаване на съдебно удостоверение пред НЗОК, за допускане на водача като свидетел и за назначаване на експертизи.

АДВ. З. – Моля да бъде допусната допълнителна задача към вещото лице, което ще изготви заключението по автотехническата експертиза - да посочи каква е надлъжната и вертикалната маркировка и знаците в района на самото ПТП към датата на настъпването му. Водим допуснатия ни свидетел.

Той се казва Емил Илиев и е зет на пострадалата. Не възразявам да се допуснат исканите свидетели от ответната страна.

Съдът намира, че следва да приобщи към доказателствената съвкупност завереното копие на материалите от ДП № 538 от 2024 г. на РУМВР Сандански, както и АНД № 609 от 2025 г. на Районен съд Сандански, тъй като същите съдържат доказателствени средства, които са относими, допустими и необходими за правилното решаване на настоящото дело, предвид което ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРИЕМА завереното копие на материалите от ДП № 538 от 2024 г. на РУМВР Сандански като доказателство по настоящото дело.

ПРИЛАГА АНД № 609 от 2025 г. на Районен съд Сандански към настоящото дело.

Съдът преценява, че искането, направено с отговора на исковата молба, за изискване на информация от НЗОК, се явява редовно, допустимо и основателно. Чрез него ще се съберат данни, които са релевантни за настоящия правен спор. С оглед на процесуална икономия, същите следва да бъдат изискани по служебен път. Воден от изложеното, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ЗАДЪЛЖАВА НЗОК София, в срок до 05.06.2026 г., да представи по делото обобщена справка, в която да е посочено какви прегледи, манипулации, изследвания и настанявания в болнични заведения са извършвани на ищцата, за периода от 01.01.2014 г. до настоящия момент, и при какви медицински специалисти, за което до НЗОК да се изпрати нарочно искане по ССЕВ.

Съдът е на мнение, че следва да допусне като свидетели по делото две от трите поискани от страните лица, а именно - ***. Според съда не се налага разпит на водача на товарния автомобил - Красимир Тончев Карагьозов, защото фактите и обстоятелствата, за които би свидетелствал той, вече са изяснени по наказателноправен ред в рамките на ДП № 538 от 2024 г. на РУМВР Сандански и АНД № 609 от 2025 г. на Районен съд Сандански. Воден от тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА *** като свидетели по делото и ОТХВЪРЛЯ искането на ответната страна за конституиране като свидетел на ***, водач на товарния автомобил.

СНЕМА самоличността на водения днес от ищцата свидетел: ***, роден на 0***. Съдът РАЗЯСНИ на свидетеля, че може да откаже да даде показания, защото е зет на ищцата. Той заяви, че ще свидетелства по делото. Съдът му НАПОМНИ за отговорността пред закона в случай на лъжесвидетелстване и свидетелят обеща да каже истината.

СВИДЕТЕЛЯТ *** – отговаря на въпроси на адвокат З. – С ищцата живеем в един град, живеем в отделни къщи, на разстояние около километър и нещо. Цялото семейство сме с коли, всеки си има отделна кола и когато ищцата беше в лошо здравословно състояние, я посещавахме всеки ден.

Когато беше в недобро здравословно състояние, ходехме сутрин, обед и вечер – жени ми, дъщеря ми и аз, защото тя беше на легло и трябваше да я вдигаме.

Ищцата ми се пада тъща. Точната дата на въпросното ПТП не си я спомням, 3 студено беше времето, беше преди година и нещо. През въпросния ден бяхме на работа, имаме частен бизнес - заведение за бързо хранене, и с жена ми отворихме сутринта в 06:00 ч., и на жена ми на телефона се позвъня, и някаква съседка от града й каза, че майка й е ударена от камион и лежи на земята цялата в кръв. Жена ми като ми каза това, се разплака, а аз се качих в колата да слизам надолу, защото нашето заведение е в горния край на гр. ***. Около 2 километра и половина е разстоянието от мястото на ПТП до нашето заведение. ПТП беше в долния край на града, на излизане, в посока към Кулата. Нашето заведение е в горния край на града, в посока към Благоевград.

Качих се в колата и не повече от 3 минути след обаждането бях на мястото на инцидента. Съпругата ми не дойде с мен, защото нямаше кой да стои в заведението, а имаше клиенти. Когато отидох, буквално намерих тъщата да лежи на земята по гръб, лежеше на тротоара до пътното платно, главата й беше цялата в кръв, не мърдаше и аз се изплаших, даже замръзнах. Нямаше тогава никой там, тя беше сама. Аз една минута останах вцепенен, изплаших се, помислих, че най-лошото е станало. Отворих колата, вдигнах тъщата, качих я в колата и я закарах в Спешна помощ в ***. Там веднага ми казаха да я карам в Спешното в Благоевград. Пристигна жена ми. Линейката тръгна напред, а ние тръгнахме след нея. Дойдохме в Спешното приемно отделение в Благоевград, веднага я вкараха за скенер, извикаха невролог да разчете скенера, той каза, че има пукнат череп, тя имаше още кръв, течеше отзад.

Черепът отзад беше пукнат и тя цялата беше в кръв, имаше и локва кръв на самия тротоар. В Благоевград ни казаха, че е най-добре да закарат тъщата в София и ние се съгласихме. В „Св. Анна“ мисля, че беше закарана, ние също отидохме и вече там я приеха, а нас не ни допуснаха. Един от докторите ни каза да се молим, за да оживее, при което жена ми се разплака. Не ни пуснаха като придружители и ние се върнахме в ***. След извършените прегледи ни казаха, че освен пукнат череп, тъщата има и счупен таз. След това тя 25 дни не можеше да става от леглото, ние я вдигахме. Големият проблем при нея беше травмата на главата. Имаше критични дни. На другия ден я зашиха. Аз всеки ден ходех в София, за да знаем какво е състоянието й. Мисля, че 5 или 6 дни стоя в болница „Св. Анна“, не успя да изтърпи повече, защото там отношението беше ужасно. Тя не можеше да се обслужва сама и й слагаха памперси, а болките от счупения таз бяха страшни, аз съм я вдигал вкъщи да я обслужи жена ми, да я оправи и зная как плачеше, как стенеше, а каза, че в болницата я обръщат така, все едно не е човек, и на шестия ден си я прибрахме вкъщи. Ние се грижехме за нея двадесет и няколко дни, докато почне вече да става и с един стол да се движи, като проходилка. Сещам се, че първото й излизане беше или за Бъдни вечер, или за Коледа, приблизително месец след инцидента. Тогава я взехме, свалихме я по стълбите и дойде при нас, защото се събираме, това е празник на цялото семейство и тя беше при нас, и после пак си я закарахме у тях. Около два месеца и нещо не излизаше от тях, защото тя в нейната къща живее на втория етаж и има стълби, по които много трудно й беше слизането. Повече от половин година беше 4 възстановителният процес. Около 3 месеца и нещо беше само вкъщи, ако искаше да слезе, или дъщеря ми, или жената ми й помагаше да слезе по стълбите, да постои на двора, да се разходи и си я качвахме. След третия месец започна да слиза самостоятелно, но не излизаше навън, а само в двора се разхождаше. 6-7 месеца след ПТП тя започна да излиза от двора, но я беше страх да преминава през пътя. Даже и днес, докато чакахме адвоката, искахме да изпием по едно кафе и на пешеходната пътека щеше да припадне, тя цялата трепереше. Преди самото ПТП тъщата ми абсолютно сама се грижеше за себе си и даже ни помагаше, защото ние имаме оранжерии, и в заведението ни е помагала. Казвам си с ръка на сърцето, че тя повече от мен работеше. Сега в момента не може нищо да прави, особено да работи. В началото след инцидента ходехме всички в продължение на 24-25 дни да й помагаме, ходехме аз, жена ми и дъщеря ми, за да я вдигаме, за да се оправя. После ходеха само жена ми и дъщеря ми. С наша помощ ходеше до тоалетна повече от месец и половина-два месеца и жена ми й помагаше за къпане. В началото беше на памперси, след това в банята започна да влиза, за да се оправи. След втория месец започна да се оправя сама и беше започнала сама къпане и тоалетна. Когато я намерих паднала, тя беше от другата страна на магазина. Тя е минала през магистралата и от другата страна я удря камионът и тя пада от другата страна на тротоара, тя не е скочила пред камиона, а на излизане от пътната настилка я е ударил.

АДВ. З. – Нямам повече въпроси.

СВИДЕТЕЛЯТ *** – отговаря на въпроси на адвокат *** – Ищцата сама живее. Съпругът й почина през 2016-2017 г. След ПТП ние ходехме до тях и се прибирахме, не сме преспивали при нея, нашият град е малък, само 3000 души, всички се познаваме и няма опасност, имаме и камери там, имаме видеонаблюдение. Винаги, когато е звъннала, е обгрижена по най-бързия начин. Когато я намерих след ПТП, останах учуден, че е сама, защото те се обаждат от нейния телефон на жена ми и аз очаквах да намеря някой човек там, но нямаше никой, никой не й беше помогнал, да я изправи, затова си помислих и най-лошото. После вече разбрах, че жената от близкия магазин се е обадила, тя се показа от магазина и каза, че е звъняла на жена ми. Нямаше никой при тъщата, нямаше и спряла кола никаква, само моята кола беше на аварийни там спряла. Когато аз я видях, тя не беше контактна, нищо не говореше, като опитах да я вдигна, само стенеше, нищо не говореше, главата й беше цялата в кръв. При възстановяването се оплакваше от болка в главата и таза. За таза после разбрахме, че е счупен, когато направихме втори скенер, ние не знаехме, че е счупен, мислехме, че се е натъртила като я е ударил камионът, но то си беше счупване. Ние й давахме италианско болкоуспокояващо - „ОКi“, то е подобно на „Аулин“, всеки ден по три пъти го пиеше. Сега не ми е търсила „ОКi“ да пие. Освен „ОКi“, имаше и медикаменти, изписани за главата, за пукнатия череп и отделно взимахме 5 едни гръцки мазила. Дълго продължи приемът на лекарства, болкоуспокояващите ги поръчвахме всеки месец да ни ги носят, защото имаме приятели, които пътуват за Италия, и в продължение на 6-7 месеца й ги поръчвахме. Мазилата, които й бях взел от Гърция, бяха 4-5 опаковки. Сестра ми е доктор и тя ни даваше насоки какво да се прави, и жена ми и дъщеря ми раздвижваха тъщата, помагаха й да прави упражнения, със столче да ходи, да прави леки клекове. В нейната къща правехме раздвижването, не сме викали специалист. Тя вече не е същият човек, не може да помага, но поне сама се обслужва. Засега не е търсила психологична помощ, но явно ще се наложи да го направи, защото днес много се изплаши, като пресичахме. Досега не е търсила психологична помощ, защото мислехме, че ще го превъзмогне. В махалата като си върви, си върви отстрани, на тротоарчето, и няма проблем, но днес ми направи много лошо впечатление, че тя се разтрепери цялата, особено на връщане не искаше да мине. Преди инцидента не е страдала от заболявания, не е страдала от високо кръвно, тя идваше да помага и на оранжериите, и на заведението, аз не съм я виждал да пие хапчета пред мен, аз пия хапчета, но тя не е имала хронични заболявания, доколко зная.