Определение № 51921 от 19.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51921 гр. София, 19.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110131008 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 290809/02.09.2025 г. от ответника ФИРМА, чрез адвокат Д. и адвокат А., с която се иска съдът да присъди разноски при условията на чл.78, ал.4 ГПК в пълен размер от 1920 лева с ДДС, за което представя фактура от 03.07.2025 г., ведно с доказателства за плащане от 30.07.2025 г. В молбата се твърди, че въпреки отказа от всички искове от ищеца, на ответника се следват разноски, тъй като е ангажирал квалифицирана правна помощ /адвокатски услуги/, за да се защити по предявените срещу него искове.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК от ответната по молбата страна М. В. К. е постъпило становище за неоснователност на молбата. Ответникът уплъномощил, видно от представеното по делото пълномощно адвокат Д. и адвокат А., а приложената към молбата фактура била издадена на Адвокатско дружество Й., В. и Н.. Поради липса на съвпадение между упълномощените лица и тези, които претендират разноски, счита, че разноски не следва да се присъждат. Евентуално възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като единственото процесуално действие било подаването на отговор на исковата молба. Видно от приложената по делото фактура сумата от 1920 лева била заплатена за процесуално представителство и защита по делото, а не само за подаването на отговор на исковата молба, поради което навира присъждането на пълния размер за прекомерно.

Молбата е допустима, тъй като съдът не се произнесъл по искането за присъждане на разноски.

Разгледана по същество същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Отговорността за разноски е правоотношение между главните страни в гражданския процес, със съдържание задължението на страната, неоснователно предизвикала правен спор да възстанови разходите, които насрещната страна е направила за защита в проведено гражданско производство. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда правомощие на съда в случай, че заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. При преценката на основателността на възражение за прекомерност съдът е длъжен да установи 1 обективните предели (границите) на гражданската отговорност на страната, която законът задължава да репарира направените от насрещната страна разноски по делото. Съдът привежда дължимото (заплатеното възнаграждение) в съответствие с тези предели.

Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита с фактическата и правна сложност на делото. Качеството на предоставената защита съдът не може да преценява. Когато съдът е сезиран с възражение за прекомерност, следва да бъдат преценени фактическата и правна сложност на спора, т. е. да се съобразят доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите спорни въпроси, което е различно по обем и съдържание във всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът може да намали договорения адвокатски хонорар до обоснован и справедлив размер. При упражняване на правомощието по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет (Наредбата) в законовата делегация по чл. 36 ЗАдв, тъй като наредбата противоречи на правото на ЕС и не се прилага. Въпреки това установените в същата размери биха могли да се използват като основа за извеждане на справедливия размера на възнаграждението, което пазарът на този вид услуги е наложил във времето като обоснован.

Производството е образувано по искова молба на М. В. К. против ФИРМА, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за обявяване за недействителна на клаузата за срок на изпитване по чл. 2 от Допълнително споразумение от 12 септември 2024 г. към Трудов договор от 21 декември 2020 г., за признаване на уволнението, извършено със Заповед от 01.04.2025 г. на ФИРМА, ЕИК ****, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ - в срока за изпитване за незаконно, за неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, с правно основание чл.74, ал.4, чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от КТ.

След насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание с Определение № 34365/18.08.2025 г. е постъпила молба вх. № 290319/02.09.2025 г. от М. В. К. за отказ от всички предявени искове.

С молба вх. № 290809/02.09.2025 г. от ответника ФИРМА, чрез адвокат Д. и адвокат А., се иска съдът да присъди разноски при условията на чл.78, ал.4 ГПК в пълен размер от 1920 лева с ДДС, за което представя фактура от 03.07.2025 г., ведно с доказателства за плащане от 30.07.2025 г.

С Разпореждане № 140685/10.09.2025 г., съдът е разпоредил препис от молбата на ответника да се изпрати за становище на ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.

По дела за отмяна на уволнение или за възстановяване на работа адвокатското възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, но само когато тези искове са предявени самостоятелно. Тази разпоредба, отнасяща се само до дела по искове по чл. 344, ал. 1, т.

1 и т. 2 КТ, има специален характер спрямо разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, предвиждаща адвокатските възнаграждения да се определят съобразно вида и броя на предявените искове за всеки от тях поотделно. Минималният размер на дължимото се на ответника възнаграждение за адвокат, изчислен съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 4 от посочената Наредба, е 1077 лв. без ДДС МРЗ в страната за 2025 г. / по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ + 2454.16 лв. по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ , а за неоценяемия иск по наредбата възнаграждението е 1000 лв. без ДДС или миналното адвокатско възнаграждение е в размер на 4531.16 лева без ДДС, а са заплатени от ответника на адвокатското дружество 1920 лв. с ДДС, т. е. Съдът съобразява и чл.9, ал.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която предвижда за изготвяне на искова молба и 2 писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, т.е. дължима би била сумата от 3398.37 лева, без ДДС. Това обуславя и неоснователност на депозираната молба по чл.248 ГПК.

С оглед изложеното и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ по искане на ответника ФИРМА, чрез адвокат Д. и адвокат А., Определение № 37728 от 10.09.2025 г. по гр.д. № 31008/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 141 състав, КАТО:

ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ ФИРМА, ЕИК ****, на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата от 1920 лева, с вкл. ДДС, разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3