Решение № 853 от 11.06.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 853

***, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20244430107243 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл.22 от ЗПК вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, при условията на евентуалност - с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.чл.22, вр.чл.11 и чл.19 от ЗПК.

Ищцата Д. И. П., от ***, е предявила искове против ***, ***, като твърди, че между страните е сключен ***, съгласно който страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 800.00 лева, размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36.00%, а ГПР е 42,58%. Твърди се, че в чл.17 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ.

Твърди се, че в чл.27 от Договора страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл.17 от договора, а именно - да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Посочва се, че неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Твърди се, че на ищеца е начислена 1 неустойка в общ размер на 216 лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор. Посочва се, че ищцата е погасила сумата по договора за кредит изцяло, включително и неустойката. Ищецът счита, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Ищецът счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Ищецът счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Ищецът счита, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1 вр.чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. Твърди се, че в договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Ищецът счита, че описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения.

Ищецът смята, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в размер многократно над допустимия чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочва се, че съгласно процесния договор, заемателят се задължава да осигури действието на две физически лица, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да отговаря на условията, посочено в договора. Твърди се, че съгласно договора, в случай, че заемателят не предостави посоченото в договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, последният дължи на заемодателя неустойка, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план. Ищецът излага доводи, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора и се позовава на нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. Твърди се, че на длъжника се вменява задължение да осигури 2 обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Ищецът излага доводи, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно. Счита също така, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Позовава се на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. Ищецът излага съображения, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

Твърди, че подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Ищецът акцентира, че непредставянето на обещани обезпечения, дава основание да се иска незабавно цялото задължение.

Посочва, че кредиторът вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски.

Във връзка с горното, ищецът сочи, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение.

Ищецът сочи също така, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение, е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Ищецът счита, че по този начин договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка. Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП. Смята, че в пряко 3 нарушение на императивното правило на чл.19, ал.1 вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК *** не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Сочи, че ако ГПР е бил законосъобразно описан, действителният щял да възлезе многократно над допустимия процент, съгласно ЗЗП. Ищецът се позовава на нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните. Ищецът сочи, че целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя. Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“. Ищецът счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 ЗПК вр.чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Счита, че размерът на възнаградителната лихва за изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. Сочи, че недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор. В условията на евентуалност, ако съдът приеме договора за валиден и действителен, се позовава на нищожност на отделни негови клаузи, а именно клаузата, с която на ищеца е начислена процесната неустойка, в размер на 0.9%. Отправено е искане за обявяване нищожността на *** между ищеца и ***, а при условията на евентуалност - за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27 от *** предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на обезпечение. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва като неоснователни предявените искове. Излага доводи, че Договорът е сключен в търговски обект на Дружеството, находящ се в ***, като след подписването му на ищеца е предоставена заемната сума в брой след подписване на РКО от негова страна. Сочи се, че съгласно чл.20 и сл. от договора, е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на 4 договорни задължения от страна на потребителя, визирани договора, може да му бъде начислена неустойка, че тя представлява самостоятелен договор, като за да възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява, като всички тези обстоятелства са налице в настоящият случай. Твърди се, че неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно - непредоставяне на обезпечение по договора.

Ответникът излага доводи, че в случая неустойката е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. Сочи, че с оглед на това и размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя. Твърди се, че съгласно Договора неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Ответникът сочи, че причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца.

Ответникът счита, че така договореният размер на неустойката, не предвижда неоснователно разместване на блага и не излиза извън присъщите и функции, като сочи, че освен обезщетителна функция, неустойката има и други функции - обезпечителна и санкционна, като целта е да се стимулира изпълнението и да се предотврати на неизпълнение. Посочва също така, че при непредоставянето на обезпечение, кредиторът е лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес. Излага доводи, че основната цел на уговорената неустойка е да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди. Счита, че задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово задължение са валидни и непротиворечащи на добрите нрави. Излага аргументи, че няма въведено законодателно изискване относно размера на 5 неустойката. Сочи, че доколкото по - големият размер на неустойката е обусловен от бездействието на длъжника, същият не може да се приеме като изначално договорен в противоречие на добрите нрави. Излага доводи, че ако се приеме, че неустойката е прекомерно голяма, нейният размер би следвало да бъде намален и не би следвало цялата клауза да бъде обявена за недействителна. Счита включването на неустойката в падежните вноски за правилно с оглед изискванията на закона. Счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Излага доводи, че ищецът е бил запознат с условията на Договора, преди същият да бъде сключен, като не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Сочи, че знаейки, че няма да може да изпълни задължението си, ищцовата страна е действала недобросъвестно.