Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260009 от 02.10.2020, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Търговско дело 203/2019
Вид
Решение № 260009
Подписан
02.10.2020
В сила
14.10.2021
Състав
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ЧОЛАКОВ

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 02.10.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично заседание на първи септември две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 203 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

Д.В.И. от гр. К. е предявил срещу „З”

АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени му телесни увреждания – сътресение на мозъка, съпроводено със загуба на съзнание, контузии, охлузвания и порезни рани по лицето и главата, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 14.02.2019 год. около 04.55 часа на път SF01030 в посока от с. Г. към с. Д., по вина на И.Е.И. с ЕГН – водач на лек автомобил марка

„Опел“, модел „Корса“, с ДК № СО 6418 ВН, със застрахователна полица № BG/02/118000871013 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 19.03.2018 год. до 18.03.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2019 год., до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

С исковата молба се твърди, че на 14.02.2019 год. ищецът пътувал в лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с ДК № СО 6418 ВН, управляван от И.Е.И., когато 04.55 часа на път SF01030 в посока от с. Г. към с. Д. водачът изгубил контрол над управлението над лекия автомобил, който се преобърнал вляво от пътното платно.

Виновен за настъпване на ПТП бил водачът И.Е.И., който нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал автомобила с несъобразена с конкретните пътни условия скорост.

В резултат на ПТП ищецът получил сътресение на мозъка, съпроводено със загуба на съзнание, множество контузии, охлузвания и порезни рани по лицето и главата. Бил приет в болница в тежко състояние с главоболие и болки в контузените места, бил неадекватен и със забавени реакции. И към момента на предявяване на исковете не е възстановен и продължава да търпи болки.

Ищецът сочи, че за лекия автомобил марка „Опел“, модел

„Корса“, с ДК № СО 6418 ВН, управляван от деликвента И.Е.И., била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № BG/02/118000871013, валидна от 19.03.2018 год. до 18.03.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 14.02.2018 год.

Без изрично да е посочено в исковата молба, видно от приложената към нея писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Д.В.И.– вх. № 196470/28.03.2019 год. по описа на ЗД „Б ” АД, при ответника била образувана преписка по щета № **********, по която с писмо изх. № НЩ-3004/15.04.2019 год. същият отказал плащане на обезщетение.

Ответникът е подал писмен отговор на и.м., с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се сочи, че с и.м. не е приложена документация, от която да се установява твърдяната загуба на съзнание при ищеца вследствие на претърпяното ПТП. Сочи се, че водачът на автомобила е употребил алкохол, като към момента на ПТП концентрацията на алкохол в кръвта му е била 1.42 промила – отразено в констативния протокол за ПТП. Тъй като ищецът е знаел за горното, се правят две възражения по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия – първо, предприел е пътуване в автомобил с водач, за който е знаел, че е употребил алкохол и второ, пътувал е без поставен обезопасителен колан.

Ответникът също претендира направените по делото разноски /молби от 13.12.2019 год. и 30.06.2020 год./.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представените с исковата молба и с молбата от 03.07.2020 год. на ищеца констативен протокол № 1882/28.02.2019 год. за ПТП с пострадали лица на РУ К. и протокол от 14.02.2019 год. за оглед на местопроизшествие, находящи се по ДП № 88/2019 г. по описа на РУ К., пр. пр.

№ 143/2019 г. по описа на Районна прокуратура – К., в същите е отразено настъпило ПТП на път SF01030 с участието на лек автомобил марка „Опел“, модел

„Корса“, с ДК № СО 6418 ВН, с водач И.Е.И. с ЕГН. Отразено е, че в района на 2-ри км в посока от с. Голяновци към с. Д. водачът е загубил контрол върху управлението на МПС и се е преобърнал вляво от пътното платно. Отразено е, че при ПТП е пострадал пътникът в МПС Д.В.И., получил множество контузии и охлузвания в областта на лицето и главата. Отразено е, че при направената проверка с техническо средство е констатирано наличие на алкохол в издишвания въздух на водача с концентрация от 1.42 промила.

От показанията на свидетеля И.Е.И., водачът на катастрофиралия автомобил, се установява, че на 14.02.2019 год. вечерта си бил вкъщи, телефонът му звъннал в 23.30 часа и излязъл с кола, но друго не помни защото бил пиян. Не помни и нищо от катастрофата, след която 22 дни бил в кома в „Пирогов“. Знае от казаното от майка му, че същата вечер в колата били заедно с Д.В.И.

От показанията на свидетелката С.Г.И., майка на ищеца, се установява, че разбрала за катастрофата със сина й сутринта на същия ден; съобщил й големият й син, който с кола докарал до тях Д. Ищецът бил в неадекватно състояние, лежал на задната седалка, бил с множество порезни рани по главата, дясното му ухо било насинено. Закарали го до „Пирогов“, където констатирали множество натъртвания по тялото, сътресение на мозъка, травми в областта на коляното и глезена. Бил два дни в болничното заведение, после продължил лечение в къщи. Пиел болкоуспокояващи, но и една година по-късно още има оплаквания от травмите. Преди инцидента работил тежък физически труд – рязал дърва за огрев, но после поради травмите му било трудно да върши работата си. Синът й не е споделял как е станала катастрофата, само споменал, че пътувал с автомобил и приятелят му изпуснал завоя. Не знае дали е пътувал отпред или отзад в автомобила.

По делото е разпитан и свидетелят С.Б.И., очевидец на катастрофата, който непосредствено преди нея карал автомобила си „Мерцедес“ зад л.а. „Опел“, в който се возили И. и Д. Д. бил седнал отпред вдясно, с поставен предпазен колан. Свидетелят видял, че л.а.

„Опел“ внезапно напуснал пътя, няколко пъти се преобърнал и спрял на гумите си.

Не може да определи с каква скорост се движила колата пред него, но той я следвал с около 50-60 км/ч. След катастрофата свидетелят видял, че шофьорът бил изпаднал от автомобила, а Д. още бил в него и му помогнал да разкопчае обезопасителния колан.

От заключението по назначената

КСМАТЕ, изготвено след запознаване с материалите по делото, вкл. обсъдените горе констативен протокол за ПТП и протокол от 14.02.2019 год. за оглед на местопроизшествие, се установява следния механизъм на настъпване на ПТП :

На 14.02.2019 год. по общински път № SF01030, в 04.55 часа – тъмната част на денонощието, в посока от с. Г. към с. Д. се движил лек автомобил „Опел Корса” с ДК № СО 64 18 ВН, управляван от И.Е.И., със съдържание на алкохол в кръвта на водача от 1.42 промила.

На предна дясна седалка в същия автомобил пътувал ищецът Д.В.И. Платното за движение е било двупосочно, без наличие на хоризонтална маркировка и действащи пътни знаци, с обща широчина 4.60 метра, прав, равнинен участък.

Придвижвайки се по описания начин, автомобилът е преминал през ляв за посоката си на движение завой и след излизане от завоя не е следвал траекторията на платното за движение, а е продължил по траекторията, зададена по време на преминаване през кривата, при което е преминал по диагонал през платното за движение, през левия крайпътен банкет и е навлязъл в крайпътното пространство, където е навлязъл в храстовидна растителност, вследствие на което е започнал странично преобръщане през таван, в края на което се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие върху колелата си.

Въз основа на така обсъдените материали по делото и от показанията на свидетеля С.И. експертизата стига до извода, че причините за възникване на ПТП би следвало да се търсят в субективните действия на водача на лекия автомобил „Опел”, който в зоната на ПТП не е контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство.

От заключението по назначената СМЕ, изготвено след запознаване с медицинската документация, представена по делото и личен преглед на ищеца, се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие същият е получил следните травматични увреждания – контузия на главата, съчетана с охлузвания и множество порезни рани, контузия на дясното коляно, на дясната глезенна става и на лявата ръка, констатирано е и мозъчно сътресение. Пострадалият е бил подложен на медикаментозно лечение и активно наблюдение в клинични условия.

В.л. сочи, че в наличните по делото документи не се съдържат данни, от които да може да се направи обосновано заключение, че в момента на причиняване на травмата пострадалият е изпаднал в коматозно състояние, което определя мозъчното сътресение като лекостепенно. Сочи се, че в зоната на контузените места пострадалият е изпитвал болки за период от около 20-25 дни до приключването на възстановителните процеси, а главоболие може да се наблюдава за период от около 30 дни, особено при работа с компютър или гледане на телевизия. Понастоящем е налице пълно излекуване от причинените травматични увреждания.

От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че за автомобила с ДК № СО 6418 ВН, управляван при ПТП от И.Е.И., е била сключена със „ЗД Б ” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № BG/02/118000871013, валидна от 19.03.2018 год. до 18.03.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 14.02.2019 год.

Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Д.В.И. – вх. № 196470/28.03.2019 год. по описа на ЗД „Б” АД, при ответника била образувана преписка по щета № **********, по която с писмо изх. № НЩ-3004/15.04.2019 год. същият отказал плащане на обезщетение.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.