Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3257 от 28.05.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5778/2025
Вид
Решение № 3257
Подписан
28.05.2025
В сила
28.05.2025
Състав
Стефан Исаков Шекерджийски, Ивайло Димитров, Петър Веселинов Боснешки

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3257 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно гражданско дело № 20251100505778 по описа за 2025 година производство по реда на чл. 435-438 от ГПК:

Образувано е по частна жалба на длъжника – Г. Е. М., ЕГН **********, срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство – Разпореждане от 01.04.2025г., постановено от ЧСИ Б.Б., с което е отказано да се прекрати изп. дело № 20168560402325 (чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК).

Делото било образувано преди около 8 години и имало период от две години през които не били извършвани изпълнителни действия.

Взискателят неоснователна.

– „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК 131001375, счита, че жалбата е

ЧСИ Б.Б., рег. № 856, район на действие СГС, адрес на кантората: гр. София, ул.

****, счита, че жалбата е допустима, но неоснователна, като мотивацията му е аналогична на тази на взискателя.

Съдът намира следното: от фактическа страна:

I. Изпълнително дело № 20168560402325 е образувано на 09.08.2016г. по молба на „Кредисимо” АД, ЕИК 175330437, въз основа на изпълнителен лист от 11.07.2016г., издаден от СГС, т.д. № 5690/16г. въз основа на арбитражно решение от 13.01.2016г., постановено по а.д. № 148/2015г. на МАС при сдружение „Алианс за правно взаимодействие“, за събиране на следното: сумата от 1 267,85 лева - главница (главница по договор за кредит), договорна лихва и наказателна такава; 220 лева, административни разноски, 204 лева, арбитражни разноски; и 50 лева, съдебни разноски;

1

- покана за доброволно изпълнение с изх. № 37393/15.08.2016г., ведно с копие от издадения Изпълнителен лист, е била изпраена за връчване на длъжника, чрез куриерска фирма „МиБМ Експрес“. Съобщението е оформена като непотърсено (л. 18-9). Адресът е този по изпълнителния лист и справката за постоянен/настоящ адрес – гр. Плевен, ул. **** (л. 6). Това е адресът и по частната жалба. Изложеното предполага редовно връчване (например - Р. № 897 от 09.10.2008г. на ВКС, III г.о., по гр.д. № гр.д. № 4142 от 2007г.), но това не е изпълнително действие.

- покана за доброволно изпълнение с изх. № 37393/15.08.2016г. е била изпратена за връчване н чрез работодателя на длъжника – „ОМНИКАР ТРАНС“. Тя е получена на 19.09.2016г. от служител на дружеството (л. 44). Към този момент трудовото правоотношение е било прекратено – Заповед № 56 от 09.05.2026г.

- междувременно, на 15.09.2016г. длъжникът е депозирал молба с вх. № 50577/15.09.2016г. до ЧСИ с искане за вдигане на запор в „Банка ДСК“ АД, като е поискал погасяване на дълга на равни вноски (л. 36-40).

На 15.08.2016г. са били предприети изпълнителни действия спрямо имуществото на длъжника - Г. Е. М., а именно: налагане на запор на банкови сметки разкрити при „Уникредит Булбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД, като връчването е от 18.08.2016г. (л. № 22-4).

Това реално е първото изпълнително действие, прекъснало срока за перемцция;

- на 26.09.2017г. по изп. дело е постъпва молба вх. № 49531/26.09.2017г. от взискателя - „КРЕДИСИМО“ АД, за прилагане на конкретни изпълнителни способи спрямо имуществото на длъжника - искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което съшият получава от работодателя „ГИС“ ЕООД, ЕИК 114571309 (л. 62 и л.

65-6); Връчването е на на 09.10.2017г.;

- на 25.10.2017г. с б.б. № BS. 18776-002223 по специалната сметка на ЧСИ Б.Б. е постъпила удръжка от трудовото възнаграждение на длъжника от „ГИС“ ЕООД в размер на 100 лева (л. 68); следващото подобно постъпление е от 28.11.2017г. (л. 76);

- на 08.01.2018г. по изп. дело е депозирана молба с вх. № 00510/ 08.01.2018г. от взискателя за извършване на справки и прилагане на конкретни изпълнителни способи спрямо имуществото на длъжника – запори (л. 82);

- на 12.09.2018г. по изп.д. е постъпила молба с вх. № 25355/ 2.09.2018г. от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375. с която на осн. чл. 429 от ГПК е поискано конституиране на му като взискател (л. 89-99). Цесията не е оспорена;

- на 07.11.2018г. постъпва молба вх. № 30739/07.11.2018г. от взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за прилагане на конкретни изпълнителни способи спрямо имуществото на длъжника (л. 101);

- на 05.03.2019г. с молба вх. № 07112/05.03.2019г. от взискателя е поискано извършването на запори (л. 123); на 31.05.2019г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което последният получава от работодателя си - „МАДНЕСС ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК 205019939, връчено на 09.07.2019г. (л. 134-135);

2

- на 30.06.2020г. са били предприети изпълнителни действия спрямо имуществото на длъжника, а именно: налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което същият получава от работодателя „БРОД ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 121522305, като връчването е на 23.07.2020г. (л. № 153-155);

- на 20.08.2020г. с б.б. № BS.21586-008906 по специалната сметка на ЧСИ е постъпила удръжка от трудовото възнаграждение на дл. от „БРОД ТРАНС“ ЕООД в размер на 34,11 лева (л. 156);

- на 22.04.2021г. е депозирана молба вх. № 14445/22.04.2021г. от взискателя за извършване на справки и прилагане на конкретни изпълнителни способи спрямо имуществото на длъжника (л. 166);

- на 07.06.2021г. са били предприети изпълнителни действия спрямо имуществото на длъжника, а именно: налагане запор върху МПС - собственост на длъжника, а именно: марка „Опел“, модел „Вектра ЦД 2.0 И“, peг. № ЕН **** ВР, като връчването е на 14.06.2021г. (л.

185-186);

- на 21.09.2021г. е депозирана молба вх. № 33132/21.09.2021г. от взискателя за налагане на запор върху конкретна банкова сметка (л. 202); това е сторено на 08.11.2021г. (л.

207);

- на 10.02.2022г. е депозирана молба вх. № 05654/10.02.2022г. от взискателя за налагане на запори (л. 222); последващата такава е от 22.03.2023г. (л. 231);

- на 16.11.2023г. са били предприети изпълнителни действия спрямо имуществото на длъжника, а именно: налагане на запор на банкови сметки разкрити при „ЦКБ“ АД, като връчването е от 20.11.2023г. (л. № 240);

- следващата молба на взискателя е от 01.12.2023г. (молба вх. № 41143/01.12.2023г. – л. 256);

- на 24.02.2025г. с б.б. № BS. 1-02-24-2025930414876010-1 по специалната сметка на ЧСИ е постъпила сума в размер на 47,65 лева в изпълнение на наложен запор върху вземанията по банковата сметка на длъжника при „ЦКБ“ АД (л. 272).

- на 08.04.2025г. с б.б. № BS. 1-04-08-2025111735785515-1 по специалната сметка на ЧСИ е постъпила удръжка от трудовото възнаграждение на дл. от „НЮ ТРАНСПРЕД“ ООД, ЕИК 208004745 в размер на 840 лева (л. 330);

- на 07.05.2025г. с б.б. № BS. 1-05-07-2025103843275302-1 специалната сметка на ЧСИ е постъпила удръжка от трудовото възнаграждение на дл. от „НЮ ТРАНСПРЕД“ ООД в размер на 933,33 лева (л. 361);

II. По изп.д. е депозирана Молба с вх. № 18410/31.03.2025г. от длъжника, в която се релевирани доводи за настъпила перемпция и прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433. ал. 1, т. 8 от ГПК (л. 316-317).

На 01.04.2025г. с Разпореждане е постановен отказ (л. 339), за което длъжникът е бил 3 уведомен на 09.04.2025г. (л. 340). Жалбата е депозирана на 09.04.2025г. (л. 342).

Дадени указания за заплащане на ДТ (съобщение с изх. №10811/16.04.2025г.) – л.

436). Таксата е заплатена на 22.06.2025г. (л. 351-2). от правна страна:

Частната жалбата е депозирана в срок.

Длъжниците могат да атакуват само определени действия на ЧСИ – посочени в нормата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Отказът на съдебния изпълнител да прекрати или да приключи принудителното изпълнение е предвиден изрично (ал. 2, т. 6). Това означава, че жалбата е допустима.

Считано от 2016г., когато е образувана изпълнителното дело, няма изминал период, в който да е изтекъл пълен двугодишен срок за перемпция, съобразно и изложеното в т. I – от фактическа страна.

Всяко изпълнително действие, а и плащане, е прекъсвало двугодишния срок (т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, докладчик съдията Б.Б., Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. … Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица .

В „от фактическа страна“ дори не са цитирани всички изпълнителни действия прекъсващи изпълнителната давност. Самата жалба е бланкетна и всъщност не е посочено в рамките на цялото производство, кога, спорен длъжника, е налице 2-годишен период без изпълнително действие.

Или, частната жалба е неоснователна.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. Е. М., ЕГН **********, срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство – Разпореждане от 01.04.2025г., постановено от ЧСИ Б.Б., с което е отказано да се прекрати изп.

20168560402325 - чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

4 дело №