Решение № 421 от 04.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Пазарджик, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500503 по описа за 2023 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 1814 по описа за 2022 година е осъден И. К. Т., ЕГН **********, от гр. Ветрен, общ.

Септември, ул. „51-ва“ № 105, да заплати на С. И. П., ЕГН **********, от гр.

Ветрен, общ. Септември, ул. „32-ра“ № 26, сумата 1000 (хиляда) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания в резултат на закани, отправени към ищеца от ответника на 19.06.2017 г. в телефонен разговор, за които ответникът е признат за виновен за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК по НОХ дело 2244/2019 г- на Районен съд - Пазарджик, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 19.06.2017 г. до изплащането на главницата, като отхвърлен иска за разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.

Осъден е К. И. Т., ЕГН **********, от гр. Ветрен, общ. Септември, ул.

„51-ва“ № 105, да заплати на С. И. П., ЕГН **********, от гр. Ветрен, общ.

Септември, ул. „32-ра“ № 26, сумата 1000 (хиляда) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания в резултат на закани, отправени към ищеца от ответника на 19.06.2017 г. в телефонен разговор, за които ответникът е признат за виновен за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК по НОХ дело 1

2244/2019 г- на Районен съд - Пазарджик, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 19.06.2017 г. до изплащането на главницата, като отхвърля иска за разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.

Осъдени са И. К. Т. и К. И. Т. да заплатят на С. И. П. по равно сумата 410 лв., представляваща разноски по делото.

Осъден е С. И. П. да заплати на И. К. Т. сумата 552 лв., представляваща разноски по делото.

Осъден е С. И. П. да заплати на К. И. Т. сумата 552 лв., представляваща разноски по делото.

Осъдени са И. К. Т. и К. И. Т. да заплатят по сметката на съда по равно сумата 107,40 лв., представляващи съразмерна част от разноските за възнаграждение на вещо лице, поети от бюджета.

Така постановеното решение е обжалвано от С. П. в отхвърлителните му части с искане да бъде отменено и присъдено обезщетение по отношение на всеки от ответниците в пълния му размер.

Твърдят, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, като не съобразено с чл.52 от ЗЗД и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при превратно тълкуване на събраните доказателства и нарушени правила на формалната и правна логика при формиране на вътрешното убеждение и критериите за справедливост .Решението било и необосновано.

Присъденият размер на обезщетението спрямо двамата ответници бил прекомерно занижен.

Не било налице твърдяното съпричиняване от страна на ищеца.

На първо място, съдът правилно приложил разпоредбата на чл.300 от ГПК при разглеждане на гражданските последици от деянието.

В разрез с процесуалния и материалния закон първоинстанционният съд изобщо не посочил как кредитира разпитаните по делото свидетели и най-вече - какви са били преживяванията на ищеца, тяхната продължителност и вли янието им върху неговото поведение и живот.

Първоинстанционният съд направил редица изводи необосновано и във вреда на ищеца. Не допуснал събиране на доказателства било то под формата на съдебни решения или присъди с мотива, че са неотносими към спора.

По отношение на събитието на 26.06.2017г., станало на „Мегдана” в гр.

Ветрен имало доводи в мотивите на съда, въпреки ,че съдът не допуснал приемането на относими към него доказателства.

Съдът приел,че е установено по делото ,че са разменени обиди между страните и при този случай. Ако бил приел доказателствата , представени от ищеца щял да установи ,че ищецът и св. П.а са оправдани по това дело.

В съдебно заседание от 19.12.2022г. съдът отменил предишното си 2 протоколно определение и изключил от доказателствата протоколите за предупреждение представени от ответната страна - от дата 22.02.2017г. и от 22.03.2017г., както и доста пис мени доказателства, подробно описани.

Всичко това безспорно доказвало, че първоинстанционният съд необосновано е приел факти във вреда на ищеца и то при условие, че има произнасяне на наказателен съд по този въпрос, както и това че в противоречие на собствените си определения цени писмени доказателства, които са изключени като доказателства от делото.

Съдът изложил съображения ,че не кредитира заключението на вещото лице Г. К. - клиничен психолог, в частта, според която събитието продължава да се отразява на психическото състояние на ищеца, но реално няма мотиви какво съдът кредитира от приетата експертиза.

Жалбоподателят- ищец счита,че съдът не е извършил дължимата преценка на увреждането , за да определи справедлив размер на обезщетението за причинените вреди.

Първоинстанционният съд неглижирал приетото от наказателния съд по отношение на съставомерния признак свързан със страха, като в решението се приемало, че предизвикания страх не би могъл да бъде голям, защото П. познавал извършителите, сега ответници и знаел, че те не са опасни и способни на убийство.

Подържа ,че решението е необосновано , тъй като съдът не е ценил всички доказателства по делото – свидетелски показания и заключения на експерти.

При съвместна преценка на доказателствата се налагал извода ,че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е несъразмерно ниско и не отговаря на реално претърпеният комплекс от негативни болки и страдания в психически, психологически и емоционален аспект от ищеца С.

П. .

От една страна била налице проявената от двамата ответници открита агресивност и арогантност, както и безцеремонност и решителност за извършване на престъплението убийство, при отправената закана към него, че това ще стане, с които атакуват Ст. П. в късните часове на 19.06.2017г. в присъствието на много хора чрез телефонно обаждане.

Съдът неправилно приел ,че е налице съпричиняване.

За съпричиняване можело да се говори само в случаите когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпване на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно и виновно.

Несъстоятелно и самоцелно съдът приемал, че нежеланото брачно поведение е противоправно действие. Това би било вярно, само ако по 3 делото бяха събрани доказателства, че Ст. П. е проявявал физическо насилие, сексуално насилие, психологическо насилие и финансово насилие спрямо бившата си съпруга или към двамата ответници. Такива доказателства не бяха събрани.

Моли да бъде отменено решението в обжалваните части и присъдено обезщетение в пълния претендиран размер , както и да бъдат присъдени разноски.

Направено е и доказателствено искане при условията на чл.266 ал.3 от ГПК – да се приемат доказателствата , представени с молба от 23.01.2023 година.

В срок е постъпил писмен отговор от И. и К. Т.и , чрез процесуалните им представители.

Считат, че жалбата е допустима , но неоснователна.

Няма спор, че И. и К. Т.и са осъдени по НОХД № 2244/2019г. на ПзРС за извършено престъпление по чл.144,ал.З във вр.с ал.1 от НК срещу С. П. и следва да понесат отговорността по чл.45 от ЗЗД .

Неоснователно било възражението, че съдът не кредитирал експертизата на в.л. К. тъй като тя като психолог си е позволила да постави медицинска диагноза, съгласно МКБ, което е единствено в компетентността на дипломиран лекар, какъв тя не е.

Частично неоснователни били възраженията и доводите по повод повторната СПЕ на в.л. д-р К.. тъй като изобщо не се обсъждат неговите разяснения-отговори по повод зададените му уточняващи въпроси в с.з. на 02.06.2023г.

Считат ,че е налице съпричиняване - емоционален стрес, като част от семейната сага, започнала със скандалната извънбрачната връзка между роднини по сватовство и продължаващата семейна драма на две разбити семейства с малолетни деца, вкл. с естествените емоционални реакции на засегнатите роднини- съпруг/а, деца на двете семейст ва, родители и на двете страни и т.н. Интимната връзка, демонстрирана тенденциозно от ищеца, се приемала от ответниците като аморална, унизителна и засягаща техни нематериални блага. Това провокирало и множеството конфликтни ситуации между страните. Поради това считат ,че правилно съдът е приел наличие на съпричиняване.

Правилен бил извода, че в тежест на ищеца е да докаже поотделно от всяка една заплаха каква е вредата и в какъв размер е тя ,каквото доказване ищецът не направил.

Доказателствената тежест била върху ищеца, тъй като заплахите по чл.144,ал.З от НК не са извършени в съучастие, а отделно от всеки от ответниците, т.е те не носят солидарна отговорност.

В този смисъл, П. не доказал по размер конкретните болки и страдания 4 в резултат на нанесени психически травми, довели до ограничаване на личната му свобода в резултат на нанесените увреждания от всеки един от ответниците.

Оспорват доказателственото искане ,като от своя страна правят при условията на евентуалност такива.

Претендират разноски.

В срок е постъпила въззивна жалба и от ответниците по иска И. Т. и К.

Т..

Съдът приел,че обезщетението за причинените неимуществените вреди от двамата ответници се определят по справедливост (чл.52 от ЗЗД) в общ размер на 3000 лева. като е налице съпричиняване в размер на 1/3 (една трета) /чл.51,ал.2 от ЗЗД/ от ищеца и определил размера на обезщетението за неимуществени вреди общо на 2000 лева съответно за всеки ответник по 1000 лева.

Приел, че обезщетенията се дължат от датата на деликта - 19.06. 2017г. до окончателното им изплащане.

Обжалват в частта ,с която са уважени исковете над 50.00 лева до 1000.00 лева за при чинените неимуществени вреди от всеки един ответник.