Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 670 от 20.10.2023, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1578/2023
Вид
Решение № 670
Подписан
20.10.2023
В сила
29.01.2024
Състав
Ивайло Асенов Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл. 92, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 24, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. Русе, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20234520201578 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. А. Д., чрез адв. Р. Т., депозирана против наказателно постановление № 38-0005423/27.06.2023г., издадено от Директор на РД „АА“, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 3, т.

1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗдВП, вр. чл. 6 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното наказателно постановление и АУАН. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че нарушението не е доказано от страна на наказващия орган от обективна и субективна страна и наказващия орган не е посочил доказателства, които потвърждават нарушението. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. Депозиране е становище, в което се излагат 1 съображения, че санкцията е определена в максимален размер, без да бъдат посочени ясно критериите за това, а са изложени бланкетни и голословни мотиви, относно липсата на предпоставките на чл. 28 ЗАНН. На следващо място се релевират доводи, че не е посочено какви точно въглища е превозвал жалбоподателят, а именно дали същите са насипни или в чували и проверяващият единствено е посочил същите на база описаните документи, без да бъде проверен товарът. Оспорва се, че композицията е 55 480 кг, тъй като същият е определен само по документи без проверяващия орган сам да е инициирал проверка на товара на камиона. На последно място се излагат съображения, че е допуснато нарушение при индивидуализацията на наказанието, както и че деянието е несъставомерно, тъй като не е посочено дали движението се извършва с или без надлежно разрешително. В условията на евентуаност се моли да бъда намалено наложеното наказание до предвидения в закона минимум.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 00710 от 14.05.2023г., за това, че на 14.05.2023г., в град Русе, КПП хижа „Приста“, в посока град Русе, управлява МПС Мерцедес Арокс, с рег. № ****, кат. N 3, с две оси, с прикачено към 2 него полуремарке, с рег. № ****, от категория О4, с три оси, като извършва обществен превоз товари – въглища, с маршрут на движение от Медникарово - Русе, с маса от 55 480 кг., установена от кантарна бележка № 28471-2 от 14.05.2023г., като надвишава с 15 480 кг. допустимата максимална маса за вида ППС, която е 40 000 кг, които факти актосъставителят е субсумирал като нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Акта за установяване на административно нарушение бил подписан от нарушителя без същият да изложи възражения. Такива не били изложени в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентично с това съдържащо се в АУАН, като на жалбоподателя, за така установеното нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, изведена чрез анализ на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства кредитира и кои отхвърля. Всички гласни и писмените доказателства – заверени копия на товарителница № 0143322/14.05.2023г., пътен лист № 0113661/14.05.2023г. и кантарна бележка № 28471-2 от 14.05.2023г. се намират в корелативно единство и напълно подкрепят приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган факти от обективната действителност.

Въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, и извършената им оценка, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от 3 формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Констатираното нарушение е описано подробно, по начин напълно индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран, като както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Видно, както от АУАН, така и от НП, в същите изрично са посочени датата на нарушението – 14.05.2023г., мястото на нарушението – град Русе, КПП хижа „Приста“, посока на движение град Русе, подробно е индивидуализирано управляваното от жалбоподателя ППС, от какво се състои, с колко оси е влекачът – две оси и полуремаркето – три оси, каква е неговата маса – 55 480 кг., колко е допустимата максимална маса – 40 тона и колко точно е превишението – 15 480 кг., вида на осъществявания превоз, както и въз основа на какви писмени доказателства са установени тези факти - товарителница № 0143322/14.05.2023г., пътен лист № 0113661/14.05.2023г. и кантарна бележка № 28471-2 от 14.05.2023г. . Изрично са посочени конкретните разпоредби, които актосъставителят и впоследствие административнонаказващият орган са приели, че са нарушени и е налице, както беше посочено по-горе в настоящите мотиви, идентитет между приетите за осъществили се факти и субсумирането на същите под конкретния състав на административно нарушение, за което е санкциониран нарушителят.

Всичко изложено според настоящия съдебен състав обосновава извод, че не е нарушено по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и да реализира в правото си на защита, както по фактите, така и по правото.

Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията 4 на жалбоподателя, че не са посочени доказателствата, които потвърждават нарушението. Изрично в НП, в изпълнение на задълженията си по чл. 57, ал.

1, т. 5 ЗАНН са посочени доказателствата, които според наказващия орган потвърждават нарушението - товарителница № 0143322/14.05.2023г., пътен лист № 0113661/14.05.2023г. и кантарна бележка № 28471-2 от 14.05.2023г.

Обстоятелството, че не е посочено какви точно въглища е превозвал жалбоподателят, а именно дали същите са насипни или в чували, не съставлява процесуално нарушение, а още повече съществено такова, тъй като това по никакъв начин не се е отразило негативно на правото на защита на наказаното лице.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, както от обективна, така и от субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението, а съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ допустимата максимална маса на ППС, с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 тона, а в случая общата маса на управляваното от жалбоподателя ППС е 55 480 кг, което надхвърляла допустимата маса с 15 480 кг.

Правилно е определен субекта на нарушението. Нормата на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП предвижда налагане на административно наказание „Глоба“, именно на водач, който управлява ППС с маса, надвишаваща определената от Министъра на регионалното развитие и благоустройство и в конкретния случай, освен че няма спор, че именно жалбоподателят е управлявал превозното средство на дата 14.05.2023г., и този факт безспорно се установява и доказва от приобщените в хода на производството писмени доказателства – кантарна бележка, пътен лист и товарителница и едновременно с това не се й оспорва от жалбоподателя.

Отделно от това съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАНН, за 5 административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.

От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение, както интелектуалния така и волевия момент на умисъла, а именно намерили са отражение всички факти от обективната страна на състава на нарушението – конкретния размер на натоварването на превозното средство и собствената му маса, което се установява от приложената по делото кантарна бележка, която носи подпис на жалбоподателя, като във волево отношение деецът пряко е целял настъпване на последиците от извършеното от него деяние.

Неоснователни са твърденията за недоказаност на деянието, предвид начина на установяване на конкретното претоварване. В ЗДвП липсва задължение теглото на ППС да се установи единствено и само с измервателно средство на пътя и е допустимо, същото да бъде установено с частни изходящи от страна на трети лица документи, какъвто документ се явява и представената по делото кантарна бележка и при извършената му проверка на място жалбоподателят не е оспорил верността на същата и не е поискал претеглянето на пътното превозно средство. Както беше посочено същата носи подпис на жалбоподателя, в качеството му на водач на пътното превозно средство и същият е бил запознат с конкретното тегло на управляваното от него ППС и по никакъв начин е оспорил същото в хода на извършената му на място проверка, което пък от своя страна не е налагало инициирането на измерване от страна на контролните органи към момента на проверката.