Определение № 143 от 24.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 143 гр. Кюстендил, 24.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500098 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.577 вр. чл. 569, т. 5 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частната жалба на П. Д. Д., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. И. Д. от КАК, с адрес за връчване *****, насочена срещу отказ на съдия по вписванията при ДРС, обективиран в Определение № 16 от 20.09.2024 г.

С атакувания акт е отказано вписване на искова молба с вх. № 9381/30.08.2024 г. на ДРС, депозирана с молба за вписване с вх. № 3654/2024 г. на Служба по вписвания при ДРС.

Частният жалбоподател оспорва правилността на определението. Наведени са доводи, че приложението на Правилника за вписванията е неправилно, т.к. протИ.речи на акт от по-висока степен – ГПК. Моли съда да се отмени обжалвания отказ като неправилен и незаконосъобразен и да укаже на съдията по вписванията да впише исковата молба, за което са били отправени указания до ищеца от ДРС.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна с интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображения:

Охранителното производство е образувано въз основа на молба вх.№ 3654 от 20.09.2024 г., с която частният жалбоподател е поискал вписване на искова молба с вх.

№ 9381/30.08.2024 г. на ДРС. Към нея е била приложена и исковата молба, в която липсват идентификационни данни за ответната страна – няма посочен ЕГН, адвокатско пълномощно, Удостоверение за данъчна оценка № 6002000322/2024 г., както и Определение № 1015/13.09.2024 г., постановено от състав на ДРС по гр.д. № 2002/2024 г. Приложен е документ за платена държавна такса.

Постановен е отказ на съдия по вписванията при ДРС, обективиран в Определение № 16 от 20.09.2024 г.

1

За да постанови отказа за вписване на исковата молба, съдията по вписванията е приел, че представената за вписване искова молба няма необходимото съдържание, тъй като липсват данните, посочени в чл.6 ал.1 б.“а“ от ПВ на ответника, по чиято персонална партида следва да се извърши вписването. Поради това и съгласно чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията (ПВ) е отказано вписване на представения акт.

Посочените процесуални действия на съдията по вписванията са правилни и в съответствие с изискванията на закона. Съображения:

Редът и изискванията за вписване на искови молби са регламентирани в чл. 12 от Правилника за вписванията (ПВ). Нормата предписва необходимост от представяне на подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на делото, както и препис или препис-извлечение от молбата, за да се извърши вписването или отбелязването, се. Необходимо условие за вписване на исковата молба е и това тя да отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ - да индивидуализира страните и недвижимия имот.

В случая, извършвайки цялостна проверка на процедурата по вписване, настоящият състав констатира, че е поискано вписване на искова молба за делба на съсобственост по реда на чл. 341 от ГПК по иск с правно основание чл. 34 ЗС.

Че представената искова молба подлежи на вписване не e спорно. В т.см. нормата на чл. 11 от ПВ и препращащите разпоредби на чл.114, б „в”, чл. 112, б „з” към чл.112, б. „а” ЗС, изрично предвиждат, че на вписване подлежи искова молба за прекратяване на съсобственост върху недвижим имот чрез делба.

Искането за вписване е направено от лице със законен интерес – страна по делото, което е образувано по тази искова молба, която се иска да бъде вписана и чрез надлежно упълномощен адвокат. Самата искова молба обаче, макар и формално да запълва реквизитите по чл. 127 от ГПК, няма данни за ЕГН на ответника. По указанията на чл.6 ал.1 б. „а“ от ПВ обаче, това е било необходимо, защото подлежащите на вписване актове трябва да съдържат името, местожителството (постоянния адрес) и единния граждански номер на страните, в случаите на чл. 3 ЗРБУЛСТАТ, ЛНЧ или код по БУЛСТАТ, а когато няма такъв – мястото и датата на раждане; когато една от страните e търговец или юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ. По арг. от разп. на чл. 32а от ПВ може да бъде отказано вписване на представения акт и ако той няма необходимото съдържание, като проверката на съдържанието на акта е в две насоки: идентификация на страните (чл. 6, ал., 1, б. „а“ от ПВ) и идентификация на имота (чл. 6, ал., 1, б. „в“ от ПВ). Именно в изпълнение на тези си задължения съдията по вписванията е проверил представените за вписване книжа и при констатацията за липсващ ЕГН е отказал вписване с довод, че тя не отговаря на изискването за идентификация на страните. Повдигат се възражения с жалбата, че в процесуалния закон изискване да се сочи ЕГН на ответника липсва и това, разбира се, е вярно, но отговорът на въпроса за допустимостта в производството по вписванията да се поставят условия за съдържанието на акта, каквито не се съдържат в закона и не са поставени от съда - се съдържа в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В него, със задължителна за съдилищата сила, е прието, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията, е относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, като се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в 2

Правилника за вписванията съдържание. В мотивите към цитираната т. 6 от тълкувателното решение изрично е разяснено, че може да бъде отказано вписване на искови молби или на молби за отмяна на влезли в сила решения, ако те не отговарят на изискването за идентификация на страните и имота. В задължителното тълкуване се посочва още, че не се изисква нарочен акт на съда за извършване на вписването, поради което съдията по вписванията е задължен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл. 6 ПВ (чл.12, ал. 1, изр. 2 от ПВ).

Несъответствието с посочените изискванията препятства вписването, защото изискванията на ПВ за точно и еднозначно обозначение на страните не са произволни.

Те целят да гарантират вписването на подлежащия на вписване акт, искова молба, по персоналните партиди на всяка една от страните на основание чл. 12, ал. 2 от ПВ, с оглед обезпечаване на оповестителния характер на вписването, доколкото вписванията и към настоящия момент продължават да се извършват по персоналните партиди на страните поради това, че работата на Имотния регистър не е стартирала. В т.см. и Определение № 584/07.02.2025 г.по Частно касационно гражданско дело № 20258003100333 по описа за 2025 година на ВКС, 2-ро гражданско отделение, 2-ри състав; Определение № 152 от 24.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2085/2020 г., I г. о., ГК; Определение № 50211 от 6.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3046/2022 г., II г. о., ГК и др.

По арг. и от задължителното тълкуване на закона, изведено с постановките та т.

1 от цитираното Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл.129 ал.2 от Гражданския процесуален кодекс е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността.

Пред настоящата съдебна инстанция данни за ЕГН на ответника също не са налични, респ. респ. правилно и законосъобразно съдията по вписванията е отказал вписване на представената искова молба.

Още една особеност на вписването, предполагащо необходимост от посочване на ЕГН на ответника, в случая следва да се изведе и от особения характер на производството по съдебна делба, в което страните имат двойно качество - на ищец по отношение на своето право на делба и на ответник – спрямо правото на делба на останалите съделители. От тази специфика може да се изведе на още едно основание потребността за посочване на ЕГН на ответника, като уникален такъв и условие за идентифицирането му, като това неизпълнение на задължението на страната да идентифицира бъдещия титуляр по партидата, се явява пречка за вписването.

Допълнително следва да се посочи, че твърдяната колизия между разпоредбите на Правилника за вписванията и тези на акта от по-висока степен – ГПК, не се съзира.

Процесуалният закон регламентира уредбата на гражданските отношения по повод производството по граждански дела. Правилникът за вписванията пък, е акт, издаден въз основа на чл. 116 от Закона за собствеността и като подзаконов нормативен акт урежда строго специфичната дейност по вписване, отбелязване и заличаване за случаите, които са предвидени изрично в законите. Тези особености на закона – ГПК и посочения подзаконов акт – ПВ, идват да изяснят, че уреждат съвършено различна дейност, като взаимно не се изключват или не си протИ.речат. С оглед на това и отложения старт на Имотния регистър ПВ е този акт, който урежда дейността по вписванията и липсата на ЕГН в случая, е пречка то да бъде извършено по партидата 3 на ответника. И доколкото не се изисква нарочен акт на съда за извършване на вписването, то съдията по вписванията е бил задължен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл. 6 от ПВ. Констатацията за липса на посочен ЕГН на ответника, по чиято партида следва да се отбележи вписването, е пречка то да бъде извършено, респ., съобразявайки се с указанията на ТР №7/25.04.2013г. по т.д.№ 7/12г. на ВКС, ОСГТК и закона съдията по вписванията е отказал вписването, поради липсата на необходимото съдържание – идентификация на страните чл.6 ал.1 б.а от ПВ.

От горното следва, че постъпилата жалба се явява неоснователна и ще бъде оставена без уважение.

По обжалваемостта:

Този съдебен акт подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК с частна жалба пред ВКС, в случай че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на П. Д. Д., с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника си адв. И. Д. от КАК, с адрес за връчване *****, насочена срещу отказ на съдия по вписванията при ДРС, обективиран в Определение № 16 от 20.09.2024 г.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК с частна жалба пред ВКС, в случай че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4