Решение № 304 от 23.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110217075 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от Н. Т. Р., с ЕГН: ********** с адрес: ххх срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 9939243 издаден от СДВР с който е било установено, че на 07.11.2023г. в 14:06ч. в Софийски околовръстен път срещу номер 324, с посока от ул. Стар Лозенски път към ул.,,Патриарх Герман“, при въведено ограничение в извън населено място с пътен знак В – 26 от 80 км/ч., управлявал лек автомобил ххх с установена скорост 103 км/ч., превишавайки с 23 км/ч. максимално допустимата от пътния знак скорост, като деянието било заснето с АТСС MD 1193, за което му е било наложена глоба 100.00 лева за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата си наказаното лице оспорва законосъобразността на електронния фиш с оплакването, че никога не е притежавал такъв автомобил, същият не е бил негова собственост и не е било управляван от него.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. Р., редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалвания електронен фиш. Претендира присъждане на юрисконултско възнаграждение в минимален размер.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 07.11.2023г. в 14:06ч. в Софийски околовръстен път срещу номер 324, с посока от ул. Стар Лозенски път към ул.,,Патриарх Герман“, при въведено ограничение в извън населено място с пътен знак В – 26 от 80 км/ч., било заснето чрез АТСС MD 1193. управлението на лек автомобил ххх, с установена скорост 103 км/ч.

Горната фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери жалбата за неоснователна по следните съображения:

Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне 2 субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице Протокол от проверка № 019 – СГ – ИСИС/14.03.2023г. от Български институт по метрология и Решение за одобрение на типа на уреда за измерване. Също така в съдебно заседание беше представена от юрисконсулта на АНО ръководство за работа със стационарно преносими уреди за осъществяване на контрол на пътното движение CORDON – M2.

Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. С оглед изложеното не се споделя наведеното в жалбата възражение за техническа неизправност на АТСС.

Маршрутът, по който се е движел лекият автомобил, е бил в извън населено място, при въведено ограничение по силата на пътен знак от 80 км/ч. Снимковият материал на мобилното устройство и заснетия лек автомобил, както и пътния знак и пътния участък, по който се е движело МПС, доказва времето и мястото на изпълнителното деяние.

Видно от постъпилата справка на заснетото МПС е, че към момента на заснемането на изпълнителното деяние, собственик на заснетия товарен автомобил е била ххх, която под страх от наказателна отговорност и в съответствие си изискванията на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е депозирала нарочна декларация относно водача на заснетото МПС. В нея изрично е упоменато, че на 06.11.2023г., на жалбоподателя Н. Р. е било предоставено владението на 3 процесното МПС, като на 07.11.2023г. лекият автомобил все още се е намирал у него.

Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя ххх нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП е съставомерно.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие. Жалбоподателят е управлявал преотстъпено от собственик МПС с превишена скорост в нарушение на въведеното с пътен знак ограничение на скоростта от 80 км/ч.

От субективна страна административното нарушение е извършено умишлено, тъй като водачът на МПС е следвало да съобразява своето поведение с въведеното по силата на закона ограничение на скоростта в населено място.

В случая е налице превишаване на максимално допустимата скорост в извън населено място, въведена с пътен знак от 80 км/ч., с 23 км/ч., което попада в хипотезата на чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП и при превишаване на скоростта от 21 до 30 км/ч. се налага наказание глоба 100.00 лева.

Видът и размера на наказанието са строго регламентирани в закона и не подлежат на последваща редукция.

Съдът не споделя оплакването на наказаното лице, че не е управлявало заснетия лек автомобил.

По кориците на административната преписка е налице декларация, към която е приложено копие от СУМПС на жалбоподателя, от които следва да се приеме, че е налице изпълнение на законово въведената презумпция, че посоченото от собственика лице, е било действителния водач на МПС – то. В случая не се оспорва факто, че действителният собственик на заснетия лек автомобил и друго лице, но същото е упоменало жалбоподателя като негов водач към процесната дата на нарушението. Противните обстоятелства, които лицето счита за неверни в декларацията, подлежат на оспорване по друг процесуален ред, поради което и не биха могли да бъдат обсъждани в настоящото производство.

Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране на административно – наказателна отговорност е издаден законосъобразно, 4 поради което и следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото жалбоподателят Н. Т. Р. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 80.00 лева, представляваща договорено възнаграждение за юрисконсулт, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 9939243, издаден от СДВР, с който на Н. Т. Р., с ЕГН: ********** с адрес: ххх, е наложена глоба 100.00 лева за административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА Н. Т. Р., с ЕГН:

********** с адрес: ххх да заплати по сметка на СДВР сумата от 80.00 лева, представляваща договорени и заплатено възнаграждение за упълномощен юрисконсулт, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5