Решение № 1543 от 23.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1543 гр. С., 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100509417 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 25.05.2021г., постановено по гр.д. № 1713/2021г. на СРС, ГО, 177 състав, е уважен предявеният от “Б. III” ООД срещу „Т. С.” ЕАД иск с правно основание чл. 137 от ЗЕ за заплащане на сумата от 18 059, 59 лева – цена на ползване в периода от 01.06.2018г. до 23.06.2020г. на изградените от ищеца абонатна станция и топлопроводна връзка за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда, находяща се в гр. С., жк “Зона Б 3”, ул. “*******

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т. С.“ ЕАД. Жалбоподателят навежда оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон. Поддържа, че с уважаването на предявения иск е нарушен основен принцип в правото, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Този извод е формиран при заявени твърдения, че ищцовото дружество не е депозирало необходимите документи за извършване на процедура по 1 изкупуване в по-кратки срокове, поради което в момента претендира сума, която по размер би била далеч по-малка, ако ищецът бе представил тези документи. Нещо повече, към настоящия момент “Б. III” ООД не е подал заявление за изкупуване на процесните съоръжения, както и всички необходими документи, като по този начин е възпрепятствал изкупуването на топлинния обект. Поддържа, че ответното дружество не е отказало необосновано изкупуването на процесните енергийни обекти. Счита, че по този начин ищецът се възползва от неправомерното си поведение, за да постави насрещната страна в невъзможност за сключи окончателен договор.

Във въззивната жалба се поддържат доводи, че ищцовото дружество не е собственик на процесните енергийни съоръжения и не може да се разпорежда с тях. Освен това, съгласно § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ, в случай, че сделката по изкупуване не е осъществена или няма обоснован отказ по § 4, ал. 4, енергийното предприятие в срок от три месеца след покана от страна на собствениците по ал. 1 е длъжно да плаща наем по методика, определена от комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението. По делото не било доказано да е отправяно такова искане от страна на собствениците на процесните енергийни обекти към “Т. С.” ЕАД. Посочената разпоредба на § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ била приложима към процесния случай, тъй като е влязла в сила на 08.05.2018г., т.е. преди началото на исковия период. В жалбата се акцентира на обстоятелството, че не е налице необоснован отказ от страна на ответното дружество да изкупи присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция на процесната жилищна сграда.

Предвид изложеното счита, че не е възникнало задължение за плащане на цена за ползването. Навежда съображения, че такова задължение не възниква на основание сключения предварителен договор за присъединяване, нито след изграждане и въвеждане в експлоатация на изградените съоръжения или с изтичане на законовия срок, в който топлопреносното предприятие следва да изкупи същите. Необходимо е да е налице необоснован отказ за изкупуване на съоръженията, за да възникне такова вземане за цена за ползване по аргумент от нормата на § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Насрещната страна “Б. III” ООД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно, 2 като постановено в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест в производство и съобразно ангажираните от ищеца доказателства. Поддържа, че ответното дружество не е доказало релевираните от него правоизключващи възражения. Счита, че фактическият състав на предявената претенция е установен и са налице предпоставките на нормата на чл. 137 от ЗЕ за присъжданане на претендираното обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от “Б.

III” ООД осъдителен иск срещу ответника "Т. С." ЕАД за сумата 18 059, 59 лева, представляваща дължима цена на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ за ползване на съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа на описаната в исковата молба жилищна сграда за периода от 01.06.2018г. до 23.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че на 09.12.2008г. между страните е подписан предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди с предмет изграждане на присъединителен топлопровод и абонатна станция от и за сметка на ищеца, включващи присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду 100/2Ду45 и съответна дължина по трасе 4 5 м. 7 м. и абонатна станция с мощност 100 КвТч за ОиВ и 75 кВтч за БГВ, захранващ с топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване жилищната сграда – етажна собственост, находяща се в гр. С., жк “Зона Б 3”, ул. “******* Съоръжението за присъединяване представлявало самостоятелен обект. С договора е уговорено, че собственик на съоръжението за присъединяване до прехвърляне на правото на собственост върху същия на ответника е ищецът. Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило точно договора за присъединяване и съоръжението било изцяло завършено съобразно одобрените проекти за негова сметка, прието било от ответника и въведено в експлоатация, като владението е било предадено на 10.06.2010г., от която дата се ползвало по предназначението му. Сочи се, че съгласно изменението на ЗЕ - чл. 137, ал. 2 3

/редакция ДВ, бр. 74 от 2006 г./, ответникът дължал цена за ползване на съоръженията, изградени от ищеца. Ищецът отправил неколкократно покани, както за изпълнение на задължението на ответника за изкупуване на съоръжението, така и за заплащане на дължимата цена за ползването на същото. В качеството си на енергийно дружество, ответникът имал законоустановено задължение за изкупуване на енергийни обекти, които са собственост на трети лица - без лиценз и право да извършват дейности в областта на енергетиката. Ответникът не изпълнил задължението си да изплати изграденото от ищеца съоръжение, да заплати разходите за изграждането му, както и цената за ползването на това съоръжение. Липсвала постигната уговорка относно размера на цената на ползване. Не бил налице договор относно цената на ползване. За ползването на съоръжението "Т. С." ЕАД дължала заплащането на стойността на това негово ползване на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, представляващ проявление на принципа по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът "Т. С." ЕАД счита предявения иск за неоснователен. Не спори, че чл. 137, ал. 2 ЗЕ предвижда, че топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите, но счита, че ищецът би се обогатил неоснователно получавайки претендираната от него сума като това било и в противоречие на основния принцип в правото, че "никой не може да черпи права от неправомерното си поведение". Оспорва твърденията, че неколкократно е отклонявал поканите на ищеца за изпълнение на задължението за изкупуване на енергийния обект.

Твърди, че ищецът не е представил всички необходими документи, които следва да бъдат неразделна част от договора за присъединяване, което е довело до обективната невъзможност "Т. С." ЕАД да сключи окончателен договор за присъединяване, в който на по-ранен етап да уреди отношенията относно собствеността на енергийния обект с “Б. III” ООД. Поддържа, че не е доказано, че ищецът е собственик на процесните енергийни съоръжения, тъй като възложителите посочени в документацията са етажните собственици в жилищната сграда. Посочва, че съгласно § 4, ал. 4а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката в случай, че сделката по изкупуване не е осъществена или няма обоснован отказ по § 4, ал. 4, енергийното предприятие в срок три месеца след покана от страна на собствениците по ал. 1 е длъжно да плаща наем по методика, определена от 4 комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението. По делото не се доказвало такова искане да е отправяно от страна на собствениците на процесните енергийни обекти към "Т. С." ЕАД, нито дружеството необосновано да е отказало да изкупи процесните съоръжения.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че са налици всички предпоставки на съдебно предявеното вземане за заплащане на обезщетение по чл. 137, ал. 2 от ЗЕ. Прието е за установено, че ищецът е собственик на процесните енергийни съоръжения, който извод е направен въз основа на чл. 7 от представения договор от 09.12.2008г., по силата на който собственик на станцията до прехвърлянето на ответника е ищцовото дружество. Използването на съоръженията от страна на ответното дружество не е било спорно между страните. Размерът на дължимото обезщетение е определен съобразно кредитираното заключение на съдебнотехническата експертиза.

По делото е представен предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 914 от 09.12.2008г., сключен между "Т. С." ЕАД и “Б. III” ООД. Съгласно чл. 1 договорът обхваща взаимоотношенията на страните, свързани с необходимите условия за присъединяването на сграда – етажна собственост в гр. С., ул. “*******към топлопреносната мрежа до сключване на договора за присъединяване. Според клаузата на чл. 2, ал. 1 присъединяването се извършва чрез изграждане на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция. В чл. 2, ал. 2 са уговорени техническите параметри на строежа. С чл. 7 от договора изпълнителят се е задължил да изгради за своя сметка строежа съгласно техническите условия и изисквания, посочени в предварителното проучване за присъединяване и утвърдените проекти. Уговорено е, че до прехвърляне на правото на собственост върху строежа в полза на "Т. С." ЕАД, ищцовото дружество “Б. III” ООД е негов собственик. Страните са уговорили в чл. 18, че "Т. С." ЕАД има право да използва изградените съоръжения за развитие на топлопреносната мрежа, да разрешава присъединяване на нови потребители на топлинна енергия, без да нарушава договорената с “Б. III” ООД мощност към присъединителния топлопровод, предмет на договора, независимо от собствеността му.

Представено е разрешение за строеж от 09.12.2008г. на главния 5 инженер на район “Възраждане” на СО за “Външно топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда”, находяща се в гр. С., ул. “******* което е издадено на ищцовото дружество. С разрешение за ползване № ДК07-292 от 10.06.2010г., издадено от Дирекция за национален строителен контрол, е разрешено ползването на строеж за "Външно топлозахранване и абонатна станция за жилищна сграда”, с местонахождение: УПИ ІV-15, кв.

135 по плана на гр. С., м. “Зона Б – 3”, район Възраждане – Столична община.

Представен е инвестиционен проект за процесното съоръжение, към който е приложен протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебнотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира същото като пълно и обосновано. От заключението се установява, че по отношение на процесната инсталация са изпълнени всички технически изисквания относно въвеждането им в експлоатация по смисъла на ЗУТ, като абонатната станция е била въведена в експлоатация на 10.06.2010г. Посочено е още, че въз основа на представената строителна документация процесната инсталация била изградена за сметка на ищеца. Вещото лице е уточнило, че няма данни за окончателен договор за присъединяване на абонатната станция към топлопреносната мрежа на ответното дружество, но предвид представената справка за показанията на топломера в процесната абонатна станция за периода от м.06.2018г. до м.06.2020г. може да се направи извод, че абонатната станция е била в експлоатация през процесния период, т.е. че процесните енергийни съоръжение се ползват от ответното дружество за доставка на топлинна енергия до абонатите /потребителите на топлинна енергия в процесната сграда – етажна собственост/. Стойността на цената за ползване на процесните ДМА, определена помесечно в рамките на процесния период от 01.06.2018г. до 20.06.2020г., е 18 059, 59 лева с ДДС.