Решение № 6027 от 01.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6027 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г. като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100512664 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод подадена въззивна жалба,вх.№ 209286/16.06.2025год. от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД ,ищец по делото ,чрез адв.Н. Г. срещу Решение № 9758/27.05.2025год. постановено по гр.дело № 33254/2022год. по описа на СРС,159 състав ,в частта ,в която са отхвърлени положителните установителни искове ,предявени срещу М. С.

Б. : за главница за разликата над уважения размер от 4101,01 лева , представляваща главница за начислена по реда на ПИКЕЕ и незаплатена електрическа енергия по фактура № 0106426102/17.12.2020 г., за периода от 12.01.2017 г. до 06.10.2020 г., за обект с аб. № 0100803034, с адрес в гр. ****, с клиентски № 1100132146, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.11.2021 г., до окончателното плащане на дължимото до пълния предявен размер от 4428,25 лв. и за периода 07.10.2020 г. до 08.12.2020 г. и иска за сумата от 391,16 лева, представляваща мораторна лихва за период от 30.12.2020 г. до 12.11.2021 год.

Въззивникът обжалва решението като неправилно. Навеждат се доводи ,че претендираната сума от 4428,25лв. следва да бъде заплатена от ответницата ,независимо че имотът е прехвърлен на трето за делото лице на 07.10.2020год. ,предвид че не било доказано предаването на владението от продавача след тази дата.Прави извод че именно ответницата е била единствен ползвател до датата на проверката и тя следва да понесе изцяло отговорността за заплащане на пълния размер на сумата.Оспорват се изводите на първата инстанция по отношение на изпадането на ответника в забава като се позовават на изпращане на писмено уведомление на известния за ищеца адрес,което не било получено не по негова вина.Считат че за извършената корекция е издадената фактура от 17.12.2020год.,която има срок на плащане 29.12.2020год. и за нейната дължимост не било нужно на потребителя да се изпраща изрична покана.

1

Прави се искане съдът да отмени атакуваното решение в обжалваната част и постанови ново ,с което уважи претенциите на ищеца изцяло.Претендират се разноски в производство и пред двете инстанции.

В срок е постъпил писмен отговор от М. С. Б. ,чрез адв.О. Д. ,в който се изразява становище ,че въззивната жалба е неоснователна.Прави се искане съдът да потвърди решението в отхвърлителната му част.Претендират се деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Постъпила е и въззивна жалба,вх.№ 219531/23.06.2025год. от М. С. Б. ,ответник по главните искове и ищец по обратен иск ,чрез адв.О. Д. ,срещу Решение № 9758/27.05.2025год. постановено по гр.дело № 33254/2022год. по описа на СРС,159 състав ,в частта ,в която е признато за установено ,че дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, сумата от 4101,01 лева , представляваща главница за начислена по реда на ПИКЕЕ и незаплатена електрическа енергия по фактура № 0106426102/17.12.2020 г., за периода от 12.01.2017 г. до 06.10.2020 г., за обект с аб. № 0100803034, с адрес в гр. ****, с клиентски № 1100132146, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.11.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, за които суми е издадена Заповед №3550/02.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 38/2022 г. по описа на СРС, 159 състав.

Решението се обжалва и в частта ,в която е отхвърлен предявения от М. С. Б. срещу третите лица-помагачи С. А. С. и М. В. С. обратен иск за заплащане на сумата от сумата от 4101,01 лева, представляваща незаплатена електрическа енергия, за периода от 12.01.2017 г. до 06.10.2020 г., за нает недвижим имот с адрес: гр. Варна, ул. „Дубровник“ 5, В, ап. 44, с аб.

№ 0100803034, с клиентски № 1100132146, ведно със законната лихва върху сумата от 29.11.2021 г., до окончателното плащане на дължимото.

С решението съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските ,като на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 901,21 лева , представляваща направени деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

В жалбата са изложени подробни съображения за недопустимост и неправилност на съдебния акт в обжалваната част,поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон.Оспорват се изводите на първия съд ,че е доказано ,че ответницата е била собственик или ползвател на процесния имот.Излага ,че титуляр на процесната партида била Т.М. и не било отбелязано през процесния период ответницата да е негов ползвател.Оспорва се между ищеца и ответника да е налице договорно отношение за доставка на посочената електрическа енергия за процесния период за посочения имот; да е доставена електрическа енергия ,точно определена по количество и качество за посочения от ищеца период като се твърди и необосновано разпредели стойности.В тази връзка се оспорват представените от ищеца документи,вкл. констативния протокол № 5200541/08.12.2020год. ,съставен на титуляр Т.М. ,без да присъстват и да са били уведомени органите на МВР като ответницата не била присъствала и не била уведомена за същия.Оспорва се и размера на претенцията като завишен като се твърди ,че процесният електромер,който е собственост на ищеца ,към момента на проверката и демонтирането му не е бил в срока на валидност,както и че не са представени доказателства ,че отчетената от него ел. енергия е отчитана на база технически изправни и проверени уреди за отчитане.

Също така твърди ,че в периода 12.01.2017год. – 07.10.2020год. в апартаментът в гр.Варна са живеели ответниците С. А. С. и М. В. С. в качеството на наематели,поради което се явявали ползватели,съгласно договор за наем с неопределен срок ,сключен на 28.02.2014год.Предвид това и чл.13 от договора за наем ,същите се явявали задължени лица за консумативите и др. разходи ,вкл. ел. енергия.В тази връзка се оспорват представените от ответниците по обратния иск писмени доказателства като неотносими към спора,а така също се излага ,че представеното извлечение за фактури и плащания за период към дата 09.04.2024год. относно кл. №1100368059 представлява признание ,че са ползвали процесния 2 имот.

Моли се съда да отмени решението и да постанови друго ,с което да отхвърли претенциите на ищеца ,респ. да уважи обратния иск .Претендира деловодни разноски ,вкл. адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1,т.2 и т.3 от ЗАдв.

Въззиваемите С. А. С. и М. В. С. , трети лица помагачи на страната на ответника и ответници по предявения обратен иск ,чрез адв.Ю. Д. са депозирали в срок писмен отговор на въззивната жалба.Намират същата за неоснователна като отправят искане съда да потвърди изцяло първоинстанционното решение като правилно ,обосновано и законосъобразно. Претендират деловодни разноски,съобразно изхода на делото.

Въззиваемата страна „Електроразпределение Север“ АД оспорва жалбата, моли за потвърждаване на решението и претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивните жалби са допустими като подадени в срок от легитимирани лица при наличен равен интерес от отмяна на обжалвания в съответните части съдебен акт.

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби и на двете страни за неоснователни.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Доколкото претенцията на ищеца се основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ответницата, съдът следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцовото дружество следва да установи, че процесният обект е присъединен към електроразпределителната мрежа и чрез него се ползват предоставените от него мрежови услуги – достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа, която е експлоатирана и поддържана от ответното дружество; че е налице основание за преизчисление по нормативно предвидената методика на дължимите от абоната суми поради констатирана нерегламентирана намеса в измерването на доставените количества електроенергия, довела до неправилното й измерване или неизмерване, както и че е спазил установените в нормативните актове и между страните процедури за това.

Ответникът следва да докаже възраженията си срещу вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.

Преценката за основателността на предявения установителен иск следва да се 3 извърши въз основа на действащата нормативна уредба към момента на възникване на твърдяното от ищеца право едностранно да коригира сметката на ищцовото дружество – Закон за енергетиката /ЗЕ/, Правила за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ и Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.

В настоящия случай титуляр на оспореното вземане не е продавачът на електрическа енергия по облигационно правоотношение с битовия клиент – "Енерго Про Продажби" АД, а операторът на разпределителната мрежа – "Електроразпределителни мрежи - Север" АД, който има право да начислява едностранни корекции на количеството доставена електрическа енергия по реда на корекционната процедура, регламентирана в обнародваните в ДВ, бр. 35/30.04.2019 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), в сила от 04.05.2019 г. Същите са издадени от председателя на КЕВР (приети с Решение на КЕВР по т. 1 от протокол № 67 от 24.04.2019 г.) в съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, които изискват устройството и експлоатацията на електроенергийната система да се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 и т. 9 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Правилата са издадени по законова делегация и имат характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните, като след изменението на разпоредбата н а чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, обнародвано в ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г., е несъмнено, че в рамките на законовата делегация изрично е включено и правомощието на КЕВР да регламентира процедура по налагане на корекция (преизчисляване на количеството електрическа енергия) при констатирано неизмерване, неправилно или неточно измерване на електрическа енергия. В случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на тази законово регламентирана процедура операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, като ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума – арг. чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ. Видно е, че задължено лице за тези суми е "ползвателят на мрежата", който, съобразно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 4 от ДР на ПИКЕЕ, е клиентът на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ.