Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 145 от 15.05.2026, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Гражданско дело 1614/2025
Вид
Решение № 145
Подписан
15.05.2026
Състав
Адриана Атанасова Велева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 125 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ № 117

№ 145 гр. С., 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Гражданско дело № 20251870101614 по описа за 2025 година

С.ският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от „***-****“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Агенция „П. и.“, ЕИК *********, в обстоятелствената част на която се твърди, че на 25.01.2021 г., в с. К., на републикански път № 181 (в посока гр. С.), водачът на л.а. „М. Б.“ с peг. № ВТ **** КС попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което на автомобила биват нанесени щети. Към момента на пътния инцидент лекият автомобил е застрахован в „***-****“ ЕАД на основание автомобилна застраховка „Каско+“.

Увреденият автомобил е ремонтиран в доверен сервиз на застрахователя - автосервиз С. С. Р. ЕАД. Стойността на ремонта възлиза на сумата от 1 695,98 лв. с ДДС и същата е изплатена на автосервиза на 19.02.2021 г., а ремонтираният автомобил е предоставен на собственика. На това основание ищецът поддържа, че е встъпил в правата на застрахования и има вземане за изплатеното застрахователно обезщетение срещу ответника, тъй като произшествието е реализирано на път, част от републиканската мрежа, за чието изграждане, ремонтиране, управление и поддържане има отговорност 1

АПИ. Дружеството ищец твърди, че е изпратило регресна покана за сумата от 1698,98 лева, представляваща заплатеното застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационните разходи в размер на 15,00 лева, или общо – 1 710,98 лева.

При така изложените факти ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1 710,98 лева., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и разноските по делото. Претендира се и сума в размер на 653,56 лева, представляваща лихва за забава за периода от 10.09.2022 г. до 10.09.2025 година.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по делото - Агенция „П. и.“, оспорва иска по основание и размер. Посочва се в отговора, че към исковата молба не са представени действащите към датата на евентуалното ПТП – 25.01.2021 г., ОУ на ЗК „***-****“ ЕАД. Това водело до недоказан застрахователен риск на евентуалното ПТП. Посочва се, че към исковата молба не е представен Протокол за ПТП съставен от органите на КАТ, а водачът на автомобила не е уведомил компетентните органи за евентуалното ПТП, което е в нарушение както на Наредба № I-167/24.10.2002 г., така и на ОУ на застрахователя. На следващо място според ответника от представените частни свидетелстващи документи не се установявал механизмът на ПТП. В тази връзка посочва, че в Уведомление за щета от 25.10.2021 г. липсват данни за това точно в кой участък, на кой километър от пътя е реализирано събитието, като не са посочени и размерите на евентуалното препятствие – твърдяната дупка. Също така от реквизитите в частта: „Метеорологични условия“, „Регулиране” и „Пътни условия“ не се установявало спазване на правила и условия, като никъде не е описана скоростта, с която се е движел водачът, което било от съществено значение с т.нар. „опасна зона за спиране” и задълженията на водачите на МПС по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, във връзка с понятието „предвидимо препятствие“. Ответникът твърди още, че ищецът не е извършил проверка относно установяване на обстоятелствата при възникване на евентуално застрахователно събитие, като са били нарушени и разпоредбите на КЗ относно задължителните реквизити на договора за застраховка, който не съдържа застрахователните рискове. Поддържа, че наред с това не са представени доказателства, че при настъпване ПТП водачът не е бил под въздействието на алкохол или упойващи вещества, в който случай би било 2 налице изключен застрахователен риск. Сочи се, че не са събрани доказателства за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на застрахования, когато отново застрахователят следва да откаже изплащането на обезщетение, като не се установява ищецът да е изпълнил изискванията на собствените си Общи условия. Прави се възражение за съпричиняване от страна на водача на вредоносния резултат, доколкото се е движел със скорост, която е допринесла за настъпване на ПТП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 410 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ангажирането на отговорността по 410 К З вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки:

1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно.

Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай съдът приема за установено наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество-ищец, доколкото по делото е представена застрахователна полица № 440220041000616 от 15.10.2020 г. с обект на застраховката – лек автомобил марка и модел „М. Б.“ с peг. № ВТ **** КС, собственост на „У. Л.“ ЕАД и срок на застрахователното покритие от 3

16.10.2020 г. до 15.10.2021 година. По силата на застрахователния договор застрахователят се е задължил да покрие, в рамките на посочените в договора сума и срок, имуществените вреди, които би претърпял застрахования в качеството му на собственик на процесното МПС, като е уговорено покритие по „Клауза Пълно Каско“ и допълнителни договорености "Официален сервиз". Така сключеният договор е действителен – съгласието на страните е обективирано в предвидената писмена форма, и е породил действие, като неоснователно е възражението на ответника, че същият не отговаря на изискванията на КЗ. В тази връзка следва да се посочи, че договорът е сключен при Общи условия, които са представени на застрахования, същият ги е приел, получил и се е съгласил с тях. Видно от представения по делото екземпляр на ОУ за автомобилна застраховка „Каско +“, уговореното между страните покритие на клаузата „Пълно Каско“ включва всички рискове, т.е. застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, като по дефиниция ПТП е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Безспорно попaдане в дупка при движение по пътното платно, се покрива от посочената дефиниция и представлява покрит застрахователен риск. С оглед посочено следва неоснователност и на възражението на ответника за липса на покритие на застрахователната полица по отношение на настъпилото увреждане. Следва да се посочи и че от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства, от които да се установи наличието на обстоятелства, представляващи изключен риск по представените ОУ.

Видно от представените към исковата молба писмени доказателства, в т.ч. Уведомление за щета 44012132102160, Опис заключение и Калкулация по претенция със същия номер, с процесното МПС, управлявано от А. Ц., е реализирано ПТП на 25.01.2021 г., в с. К., на републикански път № 181, като движейки се в посока гр. С. автомобилът преминава през несигнализирана дупка на пътното платно. В следствие на ПТП по автомобила са настъпили увреждания на предна лява гума и задна лява джанта, които са били отремонтирани в доверен сервиз на застрахователя, съгласно договореностите в застрахователния договор. Видно е също така от приложените към 4 застрахователната преписка документи, че в случая застрахователят е заплатил във връзка с настъпилото събитие сумата от 1695,98 лева по фактура, издадена от сервиза.

Обстоятелствата около реализираното ПТП се установяват и от свидетелските показания на свидетеля А. Ц., който е управлявал процесното МПС, към момента на реализиране на произшествието. В показанията си свидетелят посочва, че преди около пет години е участвал в ПТП, като управлявайки л.а. „М. Ц класа“ с peг. № ВТ **** КС, придвижвайки се от Б. към С., в района на с. К., попада в дълбока и пълна с вода дупка на пътното платно. Посочва, че няма ясни спомени, но вредите по автомобила са били по задната гума и джанта, като гумата е била скъсана, а джантата изкривена. По отношение на пътната обстановка свидетелят посочва, че ПТП се е случило на свечеряване, имало е валеж, и нормално натоварен трафик. Свидетелят посочва, че се е движил със скорост, съобразена с населеното място – около 40-50 км.в час.

От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и настоящият състав кредитира като пълно, ясно и обосновано, се установява, че всички увреждания по процесното МПС, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, представен в исковата молба. Според експерта стойността, необходима за възстановяване на нанесените щети на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1936,67 лева.

Съдът намира, че от съвкупният анализ на посочените доказателства се установява по безспорен начин, както че механизмът на процесното ПТП е именно този описан в исковата молба и уведомлението за щета, така и че са настъпили претендираните имуществени вреди, които са в пряка причинноследствена връзка с произшествието. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не се събраха никакви доказателства - преки или косвени, които да сочат на вероятен друг механизъм на увреждане на процесния автомобил.

Поради това възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.

Неоснователно ответникът поддържа и, че претенцията е недоказана поради липсата на съставен Протокол за ПТП от компетентните органи на КАТ, съответно непредставянето на снимков материал. Съгласно чл. 125 ЗДвП службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в 5 случаите, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети и когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Също така в чл. 6, т. 4 от Наредба № I-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между министерството на вътрешните работи, комисията за финансов надзор и гаранционния фонд (загл. изм. - дв, бр. 19 от 2017 г.) е указано, че не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.

Следва да се посочи също така, че съставянето на протокол не е задължителен елемент за възникване на правото на обезщетение. Протоколът е само един от възможните начини за установяване на реализираното пътнотранспортно произшествие, като в него се обективират обстоятелствата около него, участниците и видимите увреждания. Настъпването на застрахователното събитие може да бъде установявано с всички допустими доказателствени средства, включително гласни и писмени доказателства, какъвто е разглеждания случай.