Решение № 11 от 13.01.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Варна, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Георги Йовчев

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20243001000272 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на В. С. Д. от ***** срещу решение № 166 от 11.04.2024г. по търг.дело № 703/23г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение, с което е отхвърлен предявеният от него срещу „Иполит Интернешънъл“ ЕООД със седалище гр.София иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване на установено, че изпълняемото право на ответника за сумата от 30 000лв. – главница, представлява продажна цена на 1 000 дяла от капитала на „Солар 2009“ ООС с падеж не по-късно от 29.12.2009г. по силата на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 20.11.2009г., ведно със законна лихва върху главницата, считано 29.11.2010г. до окончателното изплащане и сумата 2 172лв., разноски по заповедното производство, за които е издаден изпълнителен лист от 17.02.2010г. по ч.гр.дело № 1304/10т. на ВРС не съществува поради погасяване по давност.

Твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост.

Няма спор по фактите досежно издаването на изпълнителния лист 1 срещу въззивника по реда на заповедното производство и образуваните три поредни изпълнителни дела по него: № 90/10г., образувано на 17.02.2020г. № 3851/12г., образувано на 29.10.2012г. и № 626/23г.

Излага че първото и второ изпълнителни дела са образувани и прекратени преди 26.06.2015г., датата на тълкувателно решение по тълк.дело № 2/23г. на ОСГТК на ВКС за всяко от тях са приложими постановките на Постановление № 3/80г. на Пленума на ВС, съгласно което по време на изпълнителното производство давност не тече. Сочи че извън периодите на съществуване на двете изпълнителни дела тече погасителна давност, която е изтекла преди образуване на третото по ред изпълнително дело през 2023г.

Оспорва извода на съда, че погасителната давност за вземанията в конкретния случай е започнала да тече на 26.06.2015г., понеже има период на прекратяване първото изпълнително дело и образуване на второто – от 26.03.2012г. до 29.10.2012г. от 7 месеца и три дни, в който период няма основание да се счита, че давност не тече.

Оспорва извода на съда, че следващите действия, които са годни да прекъснат давността са подадените на 01.04.2016г. и на 31.07.2018г. молби за налагане на запор/възбрана след прекратяване на второто изпълнително дело и преди да е образувано ново изпълнително дело. Твърди, че освен, че е нужно да бъдат подадени по непрекратено изпълнително дело, за да прекъснат давността молбите следва не само да са подадени, в съответствие с тях трябва да са предприети реални изпълнителни действия от съдебния изпълнител, понеже по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, като се позовава на мотивите на т.10 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г.

Излага, че в случая не само молбите са подадени по образувано и вече прекратено до същата дата по силата на закона изпълнително дело, но съдът не е посочил и конкретните изпълнителни действия, които са предприети или извършени от съдебния изпълнител въз основа тях. Поради което и твърди, че не може да се счита че всяка от тях прекъсва погасителната давност и от прекъсването започва да тече нова давност. Твърди, че след прекратяването и на второто изпълнително дело на 31.10.2014г. погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист е продължила да тече и е изтекла преди образуването на настоящето изпълнително дело през 2023г.

2

Излага, че същественият въпрос за правилното решаване на спора по делото е погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемция.

Поддържаното от въззивника становище е че перемирането на изпълнителното производство представлява абсолютна процесуална пречка за извършване на изпълнителни действия, както и че валидни изпълнителни действия могат да бъдат извършвани само по съществуващо, непрекратено изпълнително производство.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявеният от него установителен иск да бъде уважен. Претендира направените по делото за двете инстанции разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна „Иполит Интернешънъл“ ЕООД със седалище гр.София в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените за въззивно обжалване разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството по търг.дело № 703/23г. по описа на ВОС е образувано по предявен от длъжника в изпълнителното производство – В. С. Д. отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК, че не дължи на взискателя „Иполит Интернешънъл“ ЕООД сумите по издаден изпълнителен лист от 17.02.2010г. по гр.дело № 20362/11г., на ВРС, поради погасяването по давност на вземането.

Няма спор между страните по отношение на следните факти:

Въз основа на издадения в полза на „Иполит Интернешънъл“ ЕООД изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20107140400090 на 17.02.2010г. По него през 2010г. са предприети изпълнителни действия срещу длъжника - налагане на запори върху дружествените дялове, вписани в търговския регистър на 25.03.2010г.

3

По молба на взискателя от 29.10.2012г. изпълнителното производство е прехвърлено и продължено при ЧСИ с рег.№ 718 и образувано под № 3851/2012г. на 29.10.2012г. Първите, поискани от взискателя изпълнителни действия, са с молба от 01.04.2016г. По делото е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД на 28.09.2018г. По молба на взискателя от 15.05.2023г. изпълнителното производство е прекратено на 16.05.2023г. и изпълнителният лист е върнат на взискателя.

Въз основа на същия изпълнителен лист по молба на взискателя на 22.05.2023г. е образувано трето изпълнително дело № 20237180400626, по което е наложен запор върху банкова сметка и върху дружествени дялове на длъжника.

С оглед на така установеното, съставът на въззивния съд намира, че до 26.06.2015г. следва да намери приложението разрешението, дадено в ППВС № 3/80г., съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

В този смисъл е разрешението, дадено в тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк.дело № 3/20г. на ОСГТК. Поради което и релевантно по делото с оглед изтичане на погасителната давност е само бездействието на взискателя след 26.06.2015г.

Ако преди тази дата веднъж или повече пъти по делото е било осъществено основанието по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, но делото е висящо към 26.06.2015г. поради направено искане за нов изпълнителен способ след настъпилата перемпция, също така е необходимо към момента на направеното искане да не е изтекъл срокът на новата погасителна давност, която е започнала да тече от момента на настъпилата перемпция. В този смисъл решение № 757 от 18.12.2024г. по гр.дело № 2721/23г. на четвърто гражданско отделение на ВКС.

В настоящия случай ако към 26.03.2012г. са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и същото прекратяване да настъпва по право, общата петгодишна погасителна давност започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство - 26.03.2012г. С образуването на второто изпълнително дело № 3851/12г. по молба на взискателя от 29.10.2012г. давността се прекъсва и при висящност на изпълнителния процес 4 прекъснатата вече давност се спира. Поради което и в този вариант от значение са действията и бездействията на взискателя след 26.06.2015г.

След тази дата взискателят с молби от 01.04.2016г. и 11.07.2018г. е поискал извършване на справки за установяване на трудови правоотношения и имущества и при установяването на такива да бъдат наложени запори/възбрани върху тях. Наличието на банкова сметка е установено през м.август 2018г. и по молба на взискателя от 20.09.2018г. върху нея е наложен запор на 28.09.2018г.

Съставът на въззивния съд намира, че двете молби на взискателя от 01.04.2016г. и от 11.07.2018г. следва да бъдат приети като действия на взискателя, прекъсващи давността. В същите освен искане за проучване на имущественото състояние на длъжника по смисъла на чл.426 ал.2 от ГПК, което не прекъсва давността, е направено и искане за налагане на запори или възбрани върху открито при проверката имущества. С посочването на начин на изпълнение, давността се прекъсва. Както е посочено в мотивите към т.3 на тълкувателно решение № 2/23г. от 04.07.2024г. за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.

В отношение на евентуалност, ако се приеме, че двете искания на кредитора, в които липса липсва посочен конкретен актив върху който да се насочи изпълнението, и същите са под условие на открито имущество, не прекъсват давността, действие, прекъсващо давността е молбата взискателя от 20.09.2018г. за налагане на запор върху банкова сметка.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че погасителна давност е текла за периодите, както следва: от 26.06.2015г. до 01.04.2016г., от 02.04.2016г. до 11.07.202018г., и от 12.07.2018г. до 20.09.2018г. Към нито един момент петгодишният давностен срок не е изтекъл. Дори и в отношение на евентуалност двете молби от 01.04.2016г. и 11.07.2018г. да не се приемат като действия, прекъсващи давността, за периода от 26.06.2015г. до 20.09.2018г., когато е поискано налагане на запор върху банкова сметка, петгодишната давност не е изтекла. Давността не е изтекла и към момента на образуване на новото изпълнително дело на 22.05.2023г. и към датата на налагане на запор 5 върху банкова сметка на длъжника, изпратено от съдебния изпълнител на 20.06.2023г., без данни за датата на получаване от банката и върху дружествените му дялове в три дружества, вписани на 12.07.2023г. С налагането на запори давността отново се прекъсва.

Поставеният от въззивника въпрос е разрешен в т.3 на тълкувателно решение № 2/23г. от 04.07.2024г., съобразно което погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Предвид на това, както към момента на подава на исковата молба 06.12.2023г., така и към настоящият момент приложимата обща петгодишна давност не е изтекла и правото на принудително изпълнение на взискателя „Иполит Интернешънъл“ ЕООД върху вземането на взискателя по изпълнителният лист от 17.02.2010г. по изпълнително дело № 626/23г. по описа на ЧСИ с рег.№ 718 не е погасено по давност и предявеният отрицателен установителен иск е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид на това и поради съвпадане на крайния извод с този на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.4 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 000лв., за която са представени доказателства за плащане. Съдът намира, че договореното и изплатено възнаграждение не е прекомерно, и същото съответства на вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.