Протокол № 588 от 27.11.2025, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 588 гр. Смолян, 27.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова

Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Административно наказателно дело № 20255440200235 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ К. А. К., редовно призован, не се явява. За него процесуалния му представител адв. М..

ЗА ОТВЕТНИКА НАЧАЛНИК РУ СМОЛЯН, ПРИ ОД НА МВР СМОЛЯН, редовно призован, се явява юриск. В..

СВИДЕТЕЛИТЕ Х. Ю. Б., С. Х. С., Р. У. И Р. И., редовно призовани, налице.

СВИДЕТЕЛЯТ И. А. К., нередовно призован, не се явява. Призовката е върната в цялост, с отбелязване от връчителя, че лицето не е намерено на адреса.

АДВ. М. – Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. В. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ЮРИСК. В. – Моля да бъде допуснат до разпит М. С. Б., който е полицейски служител, който е бил с И. при посещение на сигнала. Считам, че неговите показания са относими. Считам, че свидетелите днес са достатъчни и не държим на разпита на нередовно призования свидетел К..

АДВ. М. – Не възразявам да се допусне свидетеля. Водим допусната ни до разпит свидетелка при режим на довеждане.

Съдът

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит водения свидетел М. С. Б..

Сне се самоличността на явилите се свидетели както следва:

М. К. М. - *** г., българка, б.гр., разведена, неосъждана, пенсионерка, майка на жалбоподателя.

Х. Ю. Б. – * *г., българин, б.гр., средно образование, женен, неосъждан, пенсионер, без родство и дела със страните по делото.

С. Х. С. – ** г., българин, б.гр., пенсионер, женен, неосъждан, без родство и дела със страните по делото.

Р. Н. У. – ** г., българин, б.гр., женен неосъждан, без родство и дела със страните по делото.

Р. Ц. И. – ** г., българин, б.гр., женен, неосъждан, без родство и дела със страните по делото.

М. С. Б. – *** г., българин, б.гр., неосъждан, неженен, без родство и дела.

Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, като същите обещаха да говорят истината и бяха изведени от залата.

Съдът пристъпи към разпит на свидетелите.

СВИДЕТЕЛЯТ И. – Аз съм мл.пол.инспектор в РУ Смолян, районно обслужване С.. Случая ми е известен. Около обяд на 01.11.2024 г. дежурния ни изпрати за скандал в село П. С., за имотен спор. В селото като отидохме на място с колегата Б. установихме, тези свидетели които бяха в залата, майката на К. и К. К.. Свидетелите бяха в съседна къща, част от тях. Две момчета имаше, които разтоварваха бетон на самата улица, а по възрастните бяха в двора на дома на В.П., която е съседка с К.. К. и майка му бяха в техния си двор. Подаден беше сигнал беше на 112, който е бил подаден от К., това установихме на място. На място се изливаше бетон от работниците, една подпорна стена, те бяха заети с тези неща. На място не установихме конфликт, разговаряхме със всички работници, като в разговорите установих, че им се потвърждават показанията. В наше присъствие никой не е обиждаше, никой не отправяше заплахи, не съобщиха и преди това да са били отправяни заплахи и закани. Първо разговаряхме с К. да изясним какво точно става, след това говорихме с работниците, като от Х. Б. снехме писмено обяснения на 2 място и бяха съставени протоколи за предупреждения на страните да не си отправят обиди и закани. След това се снеха писмени обяснения от К., но майката на К. не си спомням дали даде тогава обяснения. Колегата ми пое ангажимент да разговаря с едната страна – К. К. и майка му и работниците от другата страна. Две съседни къщи са, като къщата на К. е над тази, където бяха работниците. Сигнала от оперативния дежурен беше, че е имало имотен спор, че К. имал претенции, че имота в който наливани бетон е негова съсобственост и след това работниците отправяли закани към майка му, псували я и напрежението между работниците отивало за бой. Беше иззет запис от 112 и в записа се К. съобщаваше, че обиждат майка му, псуват я и работата върви на бой. Това са думите, които съм цитирал и в съставения на АУАН. Акта се съставил в началото на ноември.

Съдът предяви на свидетеля АУАН № 23/2024 г. приложен по делото на лист 8.

СВИДЕТЕЛЯ И. – Това е акта, който съм съставил, това е моя почерк.

Убягва ми как се състави акта, тъй като е минало доста време, непомня дали връчвахме покана или се състави в приъствието на нарушителя. Мина доста време, не мога да кажа дали в прослушания разговор се съдържаше искане за помощ, включително и за медицинска помощ. Когато отидохме на място с колегата Б. не установих да има нужда от спешна медицинска помощ, майката беше спокойна, не беше видимо притеснена, нормално разговаряше, нито имаше наранявания, нито К. беше пострадал. Не съм предлагал и не съм намерил основания да предложа медицинска помощ. Снехме обяснения от Х.

Б. и К., не си спомням за другите дали сме снели обяснения.

СВИДЕТЕЛЯТ Б. – Работя като пол.инспектор в РУ Смолян. На 01.11.2024 г. около обяд бяхме изпратени с колегата И. в С., за това, че работници извършват строителни дейности в имот, на който е съсобственик и не е давал разрешение за това, както и че същите работници са отправяли закана за саморазправа. Отидохме на място, разговаряхме с К., работниците също бяха установени. Майката на К. беше там. Колегата пое работниците, а аз разговарях с майката на К. – М.. Тя беше видимо спокойна, тя ми обясни, че е нямало закани за саморазправа от страна на работниците. К. потвърждаваше казаното в сигнала, но колегата след това ми обясни, че работниците са казали, че не са се саморазправяли с него, а К. е подал сигнал на 112. Не съм 3 прослушвал разговора, но колегата И. ми каза, че К. е подал сигнал на 112 за това, че работниците, които споменах са отправяли закана за саморазправа към него и майка му. Аз не съм снемал обяснения, тъй като М. отказа да даде такива, само ми обясни ситуацията, колегата най вероятно е снел обяснения от работниците. Когато отидохме на място не констатирахме нужда от спешна мед.помощ, всички бяха спокойни. Нямам спомен, но мисля, че не съм предлагал да се извика спешна мед.помощ. От споменатото име М. имам предвид майката на К. – М. М..

АДВ. М. - На място имаше лица от ромски произход?

Съдът намира въпроса за неотносими, поради което отклони същия.

СВИДЕТЕЛЯТ М. – Беше началото на м.ноември. Аз живея в Р.. В П.

С. имаме къща. В началото на м.ноември миналата година, синът ми К. дойде да ме вземе да отидем на село, защото имаше работя, която трябваше да се свърши да мога да му помогна. Аз слезнах първа от колата, той отиде да паркира. В началото на калдъръмената къща ме пресрещнаха мургави четирима млади мъже, като после разбрах, че са работници. Попитах ги какво правят и те ме попитаха същото, наобиколиха ме, единият ме блъсна, залитнах и седнах на земята. Не мога да кажа защо ме блъсна. Попитах ги какво правят? Аз залитнах, подпрях се на ръцете и седнах на земята. Обиждаха ме, псуваха ме и казаха, че ще ме бият. Причината не знам, явно съм ги предизвикала с това, че ги попитах какво правят. Не съм ги обиждала. Синът дойде през това време като чу и видя какво се случва се обади на 112, при което те отидоха при другите работници, които не бяха видели, защото има навес и пречи на видимостта. Тогава станаха около 10 човека, когато дойде полицията останаха само четирима. След това синът ми дойде помогна ми да стана, заведе ме в къщата, не ми беше добре, почувствах се много зле. Синът ми ме попита дали искам да извикам бърза помощ, аз отказах. Не поисках медицинска помощ, защото така прецених, че като поспя малко ще ми се размине, което и ми се случи. Аз съм с инфаркт и при най малкото вълнение ми оказва влияние и ме стяга сърдечната област и не се чувствам добре. След това дойде полицията, излезнах, каквото имаше казах, синът го записаха в протокола и това беше. Четиримата работници ме псуваха, там е бедата, че ми беше лошо и не си спомням какви думи ми отправяха работниците. Страхувах се за здравето и живота си, когато работниците ме обиколиха. Мисля, че не 4 преувеличавам в момента. Горе имам предвид на пътя, а долу пред другата къща. Заплашиха ме тези работници, които бяха горе, които бяха четирима.

Долу не съм ги броила. Имота работеха на другия собственик В. П., като къщите са ни в един парцел. Аз не съм обяснявала на полицейските служители, аз си мълчах. Синът ми взе отношение. Аз обясних на полицаите това, което се беше случило. На място не съм давала писмения обяснения, само синът ми. Не съм отказвала да давам писмения обяснения, само в полицията съм дала писмени показания

Съдът прочете писмените обясненията на свидетелката на лист 21 от делото.

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Това, което ми прочетохте като дадени от мен обяснения са действително моите обяснения. И двата пъти като бях в полицията и двата пъти ми стана лошо и не си спомням какво съм казала и какво съм писала.

СВИДЕТЕЛЯТ У. – Знам за какво е делото. Точно не си спомням датата ,помня, че беше към края на годината. Като започна да се разиграва случката ме е нямало, аз трябваше да докарам бетон на В.П., която правеше площадка пред входната й врата. Беше дошъл К., беше спрял работниците да работят. Нямаше конфликт, не съм присъствал на отправени закани, обиди или бой. Не е имало реплики от никой към никого. К. ги беше просто спрял да работят. Попитах ги какъв е проблема К. каза, че е съсобственик и мястото е негово не можем да работим там. Той каза, че е негово. Позвъних на В. и попитах има ли проблем, тя каза, че къщата е нейна. Точно пред входната врата трябваше да се налее бетона площадка, а не в общия двор с К. К.. Когато отидох на място, все още нямаше полицаи. М. М. я видях, като пристигнах, тя беше добре, защото като се обадих на В. по телефона тя искаше да говори с К., той не пожела и включих на високоговорител и В. започна да говори с М.. М. беше в нормално физическо състояние, К. беше ядосан, обикаляше, говореше по телефона. Имаше четирима работници плюс още две момчета от махалата бях взел, тъй като се сваляше бетон на 20 метра. Нямало е никакви проблеми, нито караници е имало с М. и К., това ми го обясниха работниците. Н. Р. и Ю.

Р. са другите двама работници.

СВИДЕТЕЛЯТ Б. – Знам случая. Аз съм един от работници, работихме в С. като помагахме на С. У., той ни викна. Не знам чия е къщата, трябваше да 5 наливаме бетон пред площадката пред вратата. Това беше преди около една година, наливахме бетон. Конфликт е нямало, дойде една жена, днес разпитаната свидетелка, мисля, че бяха тя и синът й. Казаха да спираме, те са съсобственици, не са съгласувани с тях нещата и ние спряхме. Никой нищо не е обиждал. Не съм видял на жената да й е станало лошо, ние си бяхме долу, стояхме. После дойдоха от общината хора, ние спряхме работата и изчакахме.

Не мога да кажа дали някой е звънял на 112. Аз бях отдолу, мисля, че горе на пътя, където караха бетон, мисля че имаше две момчета, които и те помагаха.

Присъствах когато полицаите дойдоха, аз писах обяснения.

Съдът предяви на свидетеля обясненията дадени от Б. на лист 20 от делото.

СВИДЕТЕЛЯ Б. – Това са моите обяснения от 01.11.2024 г., това е моя почерк, друг път не съм давал обяснения.

СВИДЕТЕЛЯТ С. – Мисля, че беше ноември месец 2024 г. щяхме да отливаме бетон със С., на една жена, която има къща в С.. Бетона трябваше да се излее пред входа, на централната врата. Имаше проблеми, искаше да ни спират да не работим. Идваха и от Общината. Днес разпитаната свидетелка и синът й искаха да ни спират. Не мога да им кажа имената. Не сме вземали отношение, ние сме си отишли да си свършим работата. Идваха от общината, защото ни казаха категорично да не се работи. Нямало е побоища и обиди. Аз не съм общувал и не съм говорил с М., както и със синът й. Никой от колегите ми не се е държал лошо с нея, не съм видял днес разпитаната свидетелката да й е прилошало и да не й е добре. Обяснения съм давал и на място и в Рудозем в полицията.

АДВ. М. – Считам делото за изяснено от фактическа страна.

Претендирам за разноски, като представям списък с разноски.