Решение № 680 от 29.07.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. Д., 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., XXI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20233230103272 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К. В. Х., ЕГН **********, * * * , ч р е з упълномощения адвокат М. Г. от ДАК срещу„Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК ***, представлявано от изп. директор инж. С.К., със седалище и адрес на управление: ***. Исковете са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 6273.96 лева с ДДС, представляваща неплатено задължение за предоставени ВиК услуги за обект, находящ се в ***, с кл. №*** за периода от 12.05.2023г. до 31.05.2023г., за който е издадена фактура от ответното дружество с №***/01.06.2023г., както и 328.82 лв., представляващи начислени лихви /обезщетение за забава/ върху главните парични задължения, изчислени в размер на законната лихва за периода на забава на всяко задължение, считано от деня, следващ 30-тия ден след фактуриране на задължението, до 30.11.2023г.

Ищецът в ИМ навежда твърдения, че е притежавал в периода от 2001г. до 20.04.2021г. имот находящ се в ***, с кл. №*** и е бил абонат на ответното дружество, като е имало партида, открита на негово име. На 20.04.2021г., Х. продал гореописания имот на П.П.П., като сделката била обективирана в нот. акт с вх. рег. №2898/20.04.2021г., акт №54, том 8, дело №1395/2021г. по описа на СВ-Д.. Ищецът сочи, че и към момента, П. продължавал да е настоящия собственик на имота.

През периода от 2013г. до 20.04.2021г. имотът не бил ползван и се е водил необитаем в документите, водени при ответника.. Веднъж на около 2-3 години било извършвано контролно отчитане на водомера и са били 1 установявани минимални количества потребена вода, обичайно около 5 кубика.

В началото на м. октомври 2023г, ищецът получил от ответното дружество ПДИ за сумата от 6389.85 лв. /главница и лихви общ/ за ползвана вода в периода от 28.09.2010г. до 01.06.2023г. Х. сигнализирал ответника и поискал проверка по случая, като представил и копие от нот. акт от 20.04.2021г., респ. посочил, че има грешка и тя трябва да се отстрани. На 07.11.2023г. обаче, ответното дружество изпратило писмо до ищеца, в което го уведомило, че има допусната грешка и, че задължението за процесния имот е само по издадена фактура №***/01.06.2023г. на обща стойност 6273.96 лв. с ДДС /за 2716 куб. м. потребена вода за периода от 12.05.2023г. до 31.05.2023г./, както и че сумата ще бъде фактурирана на ищеца и новия собственик, съгласно отчетените показания.

Х. направил проверка на 12.12.2023г. при ответника и се установило, че все още фигурира като титуляр по партидата за имота в с.С., а освен горепосочената сума били начислени и лихви и нови суми за потребена вода за м. октомври и ноември 2023г.

Ищецът категорично отрича да е изразходил и потребил начислените му 2716 кубика вода за процесния имот, находящ се на горепосочения адрес.

Ищецът твърди, че винаги е заплащал потребената от него вода и когато е продал имота на 20.04.2021г. на П. П. е нямало неплатени сметки за вода. Х. категорично не желае да заплаща чужди задължения, а и не можело за процесния период да се потреби такова голямо количество вода, в случая, или водомерът бил повреден, или инкасаторът е записал погрешни показания при отчитането на СТИ на 15.05.2023г.

С оглед гореизложеното, ищецът е предявил настоящите отрицателни установителни искове срещу ответника за недължимост на процесните суми.

Претендират се съдебни разноски.

С разпореждане от 12.12.2023г., ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от служител на ответното дружество на 18.12.2023г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът е изпратил на 18.01.2024г. отговор на исковата молба, като сочи допустимост и редовност на исковата молба, но оспорва исковете като неоснователни и моли, съдът да ги отхвърли. Оспорват се исковите претенции по основание и размер.

Твърди се, че на 19.07.2021г. в ответното дружество е било подадено заявление с вх. №1069 от П.П.П. – новият собственик на процесния имот в с.

С., който е представил горецитираният нот. акт и той е вписан като титуляр на партидата с кл. №***. На 15.05.2023г. при посещение на инкасатор в обекта е констатирано, че водомерът бил с показания 2787 куб.м., при което бил издаден Констативен протокол за извършена проверка №010372/15.05.2023г..

Във връзка с така отчетеното показание на СТИ, П. е посетил офис на ответника и е представил снимка на водомера от 08.05.2021г., от която било видно, показанието му, а именно: 2736 куб.м., предвид на това по обект с кл.

№*** с титуляр К. В. Х. била издадена фактура с показание от 20 куб.м. до показание 2787 куб.м., а по кл. №*** с титуляр П. П. била издадена фактура с показание от 2736 куб.м. до 2787 куб.м. На 10.10.2023г., съгласно Протокол №0055670, водомерът в процесния имот бил демонтиран.

Ответното дружество оспорва твърдението на ищеца, че от 2013г. до 20.04.2021г. имотът бил необитаем. Не е било подавано заявление от Х. за 2 горното обстоятелство. Не е бил предоставян достъп до имота на инкасаторите. От последното реално замерване на показанията на водомера – 08.12.2016г. до следващото отчитане – 15.05.2023г., когато са установени показания - 2787 куб.м. Така, за период от седем години задлженията към ответника били просрочени, през това време не е бил предоставян достъп до имота, нито е са подавани заявления, че обектът е необитаем, респ. искания за извършване на отчитане, съгл. чл.24, ал.3 от ОУ на ответното дружество.

Предвид горното и на база на снимката от 08.05.2021г. на водомера, предоставена от П. П., ответникът е издал процесната фактура №***/01.06.2023г. на стойност 6273.96 лв., която ищецът следвало да заплати.

С отговора по ИМ, ответникът е представил писмени доказателства и е направил относими и своевременни доказателствени искания за разпит на 2 свидетели – инкасатори в района на ищеца и служители на ответното дружество, които са присъствали при проверката в дома на ищеца и при съставяне на констативния протокол, респ. са изготвили докладна записка от 26.05.2023г. Претендират се сторените съдебни разноски, защото ответникът имал право на такива при уважен отрицателен установителен иск, ако не е дал повод за завеждане на делото и ако е признал иска. В този аспект се цитира съдебна практика.

Ответникът прави възражение за прекомерност на адв. хонорар на процесуалния представител на ищеца на осн. чл.78, ал.5 от ГПК.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно в отношенията между страните, че ищецът е бил потребител на ВиК услуги в имот, находящ се в село ***, с кл. №***.

Ищецът се легитимира като собственик на следните три имота в село С., а именно: полумасивна едноетажна сграда /бивша детска градина/, със СП от 225 кв.м., състояща се от 2 броя коридори, стая за персонал, стая за директора, две спални помещения, занималня, баня, тоалетна, блок със столова, складове и приемна, както и на магазин за пакетирани хранителни стоки със ЗП от 41.32 кв.м., построен, съгласно Разрешение за строеж №81/02.10.2009г и въведен в експлоатация с Удостоверение №3 от 25.01.2010г., изд. от Община Д.ка, заедно с цялото дворно място , върху което са застроени двете сгради с площ от 2560 кв.м., съставляващо парцел 12 – за детска градина в кв.18 по плана на село С., община Д.ка, ведно с всички приращения и подобрения в имота, както и на дворно място с площ от 2310 кв.м., съставляващо парцел 17 в кв.18 по плана на селото.

До 20.04.2021г., собственик на гореописаните имоти, е бил ищецът, който на горепосочената дата ги е продал на П.П.П., съгласно нот. акт №54, том 8, дело №1395/2021г. по описа на СВп-Д. /приложен на л.10-11/. В цитирания нот. акт в т.2.1 е посочено, че „владението върху имотите, се предава от продавача на купувача, днес, с подписване на настоящия договор“.

На 19.07.2021г, новият собственик П., е подал заявление до ответника /приложено на л.26/, за промяна на партидата. Видно от заявлението, с ръкописен текст е изписано следното: „разделяне на партидата, задължението е за др. водомер“. Въз основа на заявлението, в базата данни при ответника, П. фигурира като титуляр на имот /не е ясно на кой точно от трите имота в с.С. / с партида с кл. №***.

Не е спорен между страните и въпросът за приложимостта в отношенията между тях на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от "Водоснабдяване и Канализация – Д." ЕООД /по късно 3 трансформирано в акционерно дружество/ от 11.08.2014г., /приложени по делото на л.35-53/ и публикувани на официалния сайт на ответника.

В и д н о от Констативен протокол №010372/15.05.2023г. /л.29/, на 15.05.2023г. в присъствие на новият собственик на имотите - П. П., е извършена проверка от двама служители на ответното дружество, на водомер с фабричен №3291, с държавна пломба, но без пломба на ВиК, монтиран в шахта на двора на имота, като отчетеното показание е 2787 куб. м. В протокола е записано, че „има снимков материал, който е неделима част от протокола“, отделно от това, изрично е вписано, че П. П. отказва да подпише протокола. На л.30 по делото е приложена черно-бяла снимка, представена от ответника на водомер, на която не са видни ясно, нито фабричния номер на СТИ, нито цифровите му показания.

На 10.10.2023г е демонтиран процесният водомер с №3291, 3 куб.м.от служители на ответното дружество, в присъствие на абоната П., за което е бил съставен Протокол №0055670/л.34/. Показанията на СТИ при демонтажа са били 2821 куб.м. Монтиран е бил нов водомер, м. „Беласица“ с фабричен №317433, тип 3 куб.м. с пломба на холендъра №1485687, с нулеви показания.

Протоколът е подписан от П. П..

По делото не е визирано от страните, къде се намира към момента старият водомер, след демонтажа му, в чие владение е, респ., дали е бил изпращан на проверка за техническа изправност. Също така, не се установи от ответника и кога е бил монтиран първоначално в имота и дали са минали 10 години от монтажа до демонтажа му. Не се установи и дали във всеки един от имотите в с.С., описани в нот. акт от 20.04.2021г., има монтирани отделни водомери /съответно в детската градина, и в магазина за хранителни стоки/, дали са отчитани редовно, дали е имало за тях други отделни партиди с други номера, различни от тази с №***.

Въз основа на констатациите от направената проверка, отразена в КП от 15.05.2023г, на 01.06.2023г е издадена от ответника, фактура №***/01.06.2023г на стойност 6273.96 лв. с ДДС, за начислени 2717 куб.м. вода за периода от 12.05.2023г до 31.05.2023г за обект с кл. №*** - ***, находящ се в с. С. С., общ.Д.ка, /л.33/. Във фактурата е посочено, следното:

“12.05.2023г – Старо пок:20, 31.05.2023г – Ново пок: 2736, всичко куб.м./2716.00“. Задължено лице по процесната фактура от 01.06.2023г., е старият собственик на имота - К. В..

Ответното дружество е изпратило ПДИ от 12.09.2023г /приложена на л.7 по делото/ до Колев, за заплащане на неплатени задължения към вик в размер на 6273.96 лв. – главница и лихви в размер на 115.89 лв., или общо 6389.85 лв., представляващи задължения по ф. №№***/01.06.2023г. за периода от 28.09.2010г до 01.06.2023г.

След получаване на поканата за доброволно изпълнение, К. Х., е подал молба до ответника /приложена на л.9 по делото/, в която уведомя ответното дружество, че считано от 20.04.2021г не е собственик на имотите в с.С., /за което обстоятелство е приложил и нот. акт/, че процесният обект не е работил, поне от 2012-2013г, че към датата на покупко-продажбата /20.04.2021г./ всички задължения по партидата на К. Х. са били изплатени и за това е била направена справка непосредствено преди изповядване на сделката. Именно, поради изложеното, ищецът твърди, че не дължи на ответника никакви суми за процесния имот в с.С. и няма да плаща чужди сметки. Дори и да имало такива задължения към Вик понастоящем, те следвало да се търсят от новия собственик П. П..