Решение № 2627 от 26.06.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2627

Хасково, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 20247260700312 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и е образувано по жалба от ООД Глобалпак БГ – [населено място], срещу Ревизионен акт №Р-16002623005046-091-001/11.01.2024г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №106/15.03.2024г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП. Твърди, че РА е незаконосъобразен и неправилен. Органът приел, че задълженията на търговеца към доставчици от 2016г. били дължими към 31.12.2021г. Съгласно чл.109, ал.1 от ДОПК не се образувало производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок бил преклузивен и с изтичането му се препятствала възможността на органите по приходи да установяват данъчни задължения. Заповедта за възлагане била издадена на 21.08.2023г. и към момента на образуване на ревизията преклузивният срок по чл.109, ал.1 от ДОПК бил изтекъл. Наред с това за процесните фактури вече била извършена ревизия и бил съставен РА №Р-16002622007704-091-001 от 05.07.2023г., поправен с РА №Р-16002623132050-003-001 от 12.07.2023г. Неправилно органът по приходи приел, че на основание чл.46, ал.1 от ЗКПО се увеличава счетоводният финансов резултат на дружеството със сумата в размер на 228 005,20 лева. В производството били представени потвърждения за изрично признаване на част от процесните задължения. Признаването било едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116, б.А от ЗЗД, то същото е следвало да бъде направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора и да се отнася до съществуването на самото задължение. С признаването на задълженията била прекъсната погасителната давност по отношение на тези дългове и започнала да тече нова давност. Така не следвало да бъде увеличаван счетоводния финансов резултат. Иска се съдът да постанови решение, с което да бъде отменен Ревизионен акт №Р-16002623005046-091-001/11.01.2024г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №106/15.03.2024г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП.

Ответната страна счита жалбата за неоснователна, като иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена и претендира направените от тях разноски, представляващи юрк.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение на разноските от жалбоподателя, ако ревизионният акт бъде отменен.

Като разгледа жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът направи следните изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на Ревизионния акт №Р-16002623005046-091-001/11.01.2024г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП – Пловдив - Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив и Главен инспектор по приходите. В оспорения акт органите по приходи приели, че дружеството имало задължения към доставчици от 2016г. към 31.12.2021г. – Akbez Tekstil Turkye за сума 14 363,94 лева по фактура №597051 от 12.07.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 14.07.2016г.; Paris Grup Ayakkabi Turky за сума 21 188,03 лева по фактура №036208 от 11.05.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 11.05.2016г.; Selay Oyucak за сума 38 136,03 лева по фактура №949710 от 20.04.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 20.04.2016г.; Guangzhou Glden Eagl за сума 29 981,40 лева по фактура №1507031 от 19.08.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 19.08.2016г.; Fattan Jooyan int.trans за сума 28 113,12 лева по фактура №М2016530 от 29.11.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 29.11.2016г.; HLS Traiding and Enginee за сума 60 474,26 лева по фактура №2016107 от 06.04.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 06.04.2016г.; Pramjyoti Exports за сума 35 748,43 лева по фактура №32716 от 02.04.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 02.04.2016г., като сумите били изцяло неплатени. Тези задължения били отразени по кредита на сметка 403/доставчици валута/, за които бил изтекъл 5-годишния срок за плащане. Пред органите по приходите били представени еднотипни споразумения, с които част от доставчиците - Akbez Tekstil Turkye, Paris Grup Ayakkabi Turky, Fattan Jooyan int.trans, HLS Traiding and Enginee, Guangzhou Glden Eagl, потвърждавали, че имат неплатени суми по фактури от клиента ООД Глобалпак БГ. При определянето на счетоводния финансов резултат предприятието следвало да отчита дейността си в съответствие с разпоредбите на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Признаването на приходи в случаите на отписани задължения било регламентирано в НСС 18 Приходи, Приложение Г, т.2, а по смисъла на разпоредбата приходът от отписани задължения се признава при изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за отписване на задълженията. По посочените неплатени фактури към доставчици от 2016г. ООД Глобалпак на основание чл.114 от ЗЗД от датата на изискуемост, посочена от самото дружество, започвал да тече 5-годишен срок за погасяване на задължението, т.е. през 2021г. давността за задълженията от 2016г. била изтекла и с тези задължения на основание чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО дружеството следвало да увеличи счетоводния финансов резултат за 2021г. Поради това ревизиращият орган на основание чл.46, ал.1 от ЗКПО увеличил счетоводния финансов резултат със сумата в размер на 228 005,20 лева, и начислил корпоративен данък за 2021г. в размер на 22 800,52 лева, както и била начислена съответната лихва.

С Решение №106/15.03.2024г. Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА, с който допълнително е установен корпоративен данък за 2021г. – 22 800,52 лева, и лихва от 4 099,35 лева.

Решението е връчено на жалбоподателя на 15.03.2024г. – л.1137, п.5 от делото, поради което с подаване на жалбата на 28.03.2024г., е спазен предвиденият в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата е допустима.

Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002623005046-020-001 от 21.08.2023г., издадена от Началник Сектор в ТД НАП Пловдив, като в заповедта за възлагане изрично е посочено, че ревизията обхваща задълженията за корпоративен данък и данък добавена стойност за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. –л.55, п.1. За ревизионното производство е определен срок за приключване от три месеца, като ревизионният доклад следва да бъде съставен не по-късно от 14 дни след завършването.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи в кръга на определените им правомощия - от органа, възложил ревизията и определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция и от ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагане на ревизия /Заповед №РД-09-1979/30.09.2021г.; Заповед №РД-09-789/13.05.2022г. – л.1123-1128, п.5 от делото/. Поради това съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.

Въз основа на събраните доказателства е съставен Ревизионен доклад №Р-16002623005046-092-001/12.12.2023г., като срещу него е подадено възражение в срок, постъпило на 28.12.2023г. – л.24, п.1. След съставянето на РД и обсъждане на възражението е издаден оспореният ревизионен акт. Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него, а органът по приходите е длъжен да обсъди направените срещу РД възражения и представените доказателства. Това задължение органът по приходите е изпълнил, като е отчел, че няма новопредставени доказателства. Възраженията във връзка с представените вече потвърждения от част от фирмите са обсъдени, като е изложено, че е обследвано как са подписани от представляващите доставчиците представените еднотипни споразумения, както и са изискани митнически декларации, фактури, данни за предприети действия от страна на доставчиците във връзка с неплащането на фактурите. Всички събрани доказателства са обсъждани в посока събраните писмени обяснения от представителя на дружеството. Отчетени са безспорно установените факти – изискуемостта на издадените фактури през 2016г. и справката, която е представена от ООД Глобалпак БГ относно изискуемостта на задълженията по тези фактури. Обсъдени са приложимите разпоредби и счетоводна база, като по отношение на дължимия допълнително данък е изчислена съответната дължима лихва.

С жалба вх.№20-28-31/30.01.2024г. РА е оспорен, като с Решение №106 от 15.03.2024г. е потвърден РА за допълнително установените по ЗКПО задължения и лихви за просрочие – общо 22 800,52 лева и лихви от 4 099,35 лева.

При извършените процесуални действия в хода на ревизията между страните е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател, е извършвало през ревизирания период търговия на едро с текстил, конци и материали за шивашката промишленост, производство на спални комплекти. При ревизията проверяващите са установили – след анализ на предоставени от ревизираното лице документи и приобщените по съответния ред документи от ПУФО, че към 31.12.2021г. задълженията към доставчици валута сметка 403 са в размер на 1 4416 840,37 лева. При извършената проверка на счетоводните регистри на дружеството е установено, че има задължения към чуждестранни доставчици от Китай и Турция, които били отразени по кредита на сметка 403 /доставчици валута/ и за които бил изтекъл 5-годишния срок за плащане. Относно неплатените задължения представителят на дружеството представил справка относно изискуемостта към тези доставчици. Представени били и споразумения, с които част от доставчиците потвърждавали, че имат неплатени суми - Akbez Tekstil Turkye, Paris Grup Ayakkabi Turky, Fattan Jooyan int.trans, HLS Traiding and Enginee, Guangzhou Glden Eagl по фактури от клиент ООД Глобалпак БГ. По неплатените фактури към доставчици от 2016г. на основание чл.114 от ЗЗД от дата на изискуемост /за всяка от изрично посочените фактури през 2016г./, посочена от самото дружество, започвал да тече 5-годишен срок за погасяване на задължението и през 2021г. давността на задълженията от 2016г. е изтекла. Така на основание чл.46, ал.1 от ЗКПО дружеството следвало да увеличи счетоводния си финансов резултат за 2021г. със съответните дължими суми или общо със сума в размер на 228 005,20 лева. На основание чл.175 от ДОПК във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми от 22 800,52 лева /при декларирано като полагащ се корпоративен данък 17 668,58 лева и установено 40 469,10 лева/ дружеството дължало и лихва от 4 099,35 лева.

В посока да бъдат защитени изводите на проверяващите по делото допълнително от административния орган са изложени мотиви относно еднотипността на споразуменията с различните кредитори, както и липсата на информация относно предприети действия от доставчиците за уреждане на задълженията.

Жалбоподателят не оспорва констатациите в ревизионното производство относно наличието на фактурите, датата на изискуемост и отразяването им по кредита на сметка 403 /доставчици валута/, находящ се по делото п.4, л.1095 - с Akbez Tekstil Turkye за сума 14 363,94 лева по фактура №597051 от 12.07.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 14.07.2016г.; Paris Grup Ayakkabi Turky за сума 21 188,03 лева по фактура №036208 от 11.05.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 11.05.2016г.; Selay Oyucak за сума 38 136,03 лева по фактура №949710 от 20.04.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 20.04.2016г.; Guangzhou Glden Eagl за сума 29 981,40 лева по фактура №1507031 от 19.08.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 19.08.2016г.; Fattan Jooyan int.trans за сума 28 113,12 лева по фактура №М2016530 от 29.11.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 29.11.2016г.; HLS Traiding and Enginee за сума 60 474,26 лева по фактура №2016107 от 06.04.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 06.04.2016г.; Pramjyoti Exports за сума 35 748,43 лева по фактура №32716 от 02.04.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 02.04.2016г. Не се спори и че задълженията са неизплатени изцяло.

Разпечатката съдържа 21 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/50f3fe86-61e4-4ffd-9683-a7d14e777249