Решение № 109 от 03.06.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Враца, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251400500152 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 62/17.02.2025 год., постановено по гр. д. № 603/2023 год. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, съдът е отхвърлил иск по чл. 124, ал.

1 от ГПК за признаване за установено, че З. Н. А. и П. Х. П. са собственици на сграда с идентификатор ***, със застроена площ 18 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, от който имот З. А. притежава 2/3 ид. части, а П. П. – 1/3 ид. част, целият с площ 696 кв.м., находящ се в гр. ***, като е отхвърлено и искането по чл. 537,ал. 2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт № 172, том I, рег. № 1082, дело № 165/29.03.2023 г. по описа на нотариус А. К., рег.№10 към КЧСИ, вписан в СВ при РС-Бяла Слатина с вх. рег. № 1192/29.03.2023г., акт № 31, том 4, дело № 324/2023г., по силата на който ответницата по иска С. А. Д., с ЕГН ********** е призната за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот - сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 18 кв.м., находяща се в поземлен имот с индентификатор ***.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от З. Н. А., ЕГН ********** и П. Х. П., ЕГН **********, действащи чрез пълномощника си адв. М. М. от АК Враца, с която се обжалва постановеното Решение № 62/17.02.2025 год., постановено по гр. д. № 603/2023 год. по описа на Районен съд – Бяла Слатина. В жалбата се сочи, че съдът не е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до грешен краен извод. Твърди се, че ответницата С. Д. е собственик на временна постройка в имота на ищците, за която не е бил уреден траен градоустройствен статут, като 1 не притежава право на строеж, респ. няма противопоставими права срещу собствениците на имота. Въпреки това през 2023 г. тя се е снабдила с нотариален акт за придобиване по давност на временния павильон от 18 кв.м., който е следвало да ползва само до 2006 г. В акта е записано, че придобива същия, ведно с отстъпено право на строеж, каквото право се твърди, че ответницата не е имала, в която връзка е отправена молба да не се кредитират показанията на свидетелите А. П. и С. Г. и е отправена молба за отмяна на решението и уважаване на предявения иск, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от С. А. Д., действащиа чрез адв. С. Х. от САК, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Оспорват се твърденията във въззивната жалба за неправилност на съдебното решение, тъй като ответницата през 1992 – 1993 г. е построила процесния павильон, с разрешение на наследодателите на ищците – в техен имот. Имала е уговорка да по ползва безвъзмездно за 2 години, след което е бил сключен договор за наем до 2006 г., продължен по устна уговорка до 2008 г. Сочи се, че ответницата е имала уговорка да го закупи и е платила за него сумата от 3000 лв. на един от наследодателите на ищците, но поради смърт на последните, сделката не се е осъществила. Поради ползването на имота като свой собствен за период над 10 години, ответницата се е снабдила през 2023 г. с констативен нотариален акт. В същото време тя е била и наемодател на имота, с няколко наематели. При тези доводи е отправено искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на РС - Бяла Слатина, с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

Преди провеждане на последното, въззивницата П. Х. П. е депозирала молба Вх. № 2756/07.04.2026 г., с която оттегля подадената от нейно име въззивна жалба и моли същата да се счита подадена само от въззивника З. А., като изрично заявява оттегляне на пълномощията си от адв. М. М. от АК Враца.

Във връзка с тази молба и на основание чл. 264 ГПК страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената въззивна жалба във всяко положение на делото. Именно затова съдът намира, че следва да уважи молбата на въззивницата, като прекрати въззивното производство по отношение на нея и приеме, че решението на РС – Бяла Слатина по отношение на П. Х. П. е влязло в законна сила и същото се обжалва само от въззивника З. А..

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищците.

Районен съд – Бяла Слатина е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от ищците З. Н. А. и П. Х. П. иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че са собственици на сграда с идентификатор ***, 2 със застроена площ 18 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, от който поземлен имот първият ищец притежава 2/3 ид. части, а вторият – 1/3 ид. части. Заявено е и искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт № 172, том I, рег. № 1082, дело № 165/29.03.2023 г. по описа на нотариус А. К., рег.№ 10, вписан в СВ при РС-Бяла Слатина с вх. рег. № 1192/29.03.2023 г., акт № 31, том 4, дело № 324/2023 г., по силата на който ответницата С. А. Д. е призната за собственик на процесния имот, въз основа на дваностно владение на същия повече от 10 години.

В исковата молба се твърди, че че ищците са съсобственици при квоти 2/3 идеални части на З. Н. А. и 1/3 идеална част на П. Х. П. на недвижим имот, представлящ поземлен имот с индентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бяла Слатина, обл.

Враца, одобрени със Заповед № РД-18 267/25.08.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 696 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, при съседи: ***,***, ***, ***, ведно с намиращите се в него сграда с идентификатор *** със застроена площ от 58 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 48 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 56 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 23 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 6 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 37 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 18 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 13 кв.м. сграда с идентификатор *** със застроена площ от 5 кв.м. Сочи се, че ответницата се е снабдила с Констативен нотариален акт от 29.03.2023 г., по силата на който е призната за собственик въз основа на дваностно владение на сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 18 кв.м., находяща се в поземлен имот с индентификатор ***. При тези доводи е заявено искане към съда за установяване спрямо ответницата, че ищците са собственици на процесната сграда, като собственици на имота, в който същата се намира.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от С. А. Д., действаща чрез адв. С. М. М. Х. от САК, с който се оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен. Изяснява се, че уговорката с наследодателите на ищците е била ответницата да построи павильон, за което й е издадено разрешение за строеж и никой в нито един момент не е оспорвал, че ответницата е построила сградата и ползва същата първоначално при заплащане на наем за ползване на терена, а в последствие – без наем, с продължавано и до ден днешен лично ползване на сградата и отдаването й под наем на трети лица, за което години наред е получавала наемна цена. Именно затова и предвид ползването на сградата повече от 10 години от страна на ответницата като своя собствена – явно, спокойно и необезпокоявано, то тя е придобила същата по давностно владение, признато й с акта, който противопоставя на ищците – Констативен нотариален акт от 29.03.2023 г. При тези доводи е отправена молба за отхвърляне на предявения иск.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и отговора по нея, настоящият съдебен състав приема, че предметът на 3 въззивната проверка обхваща правния спор, свързан с основателността на положителния установителен иск за собственост по отношение на З. Н. А.. С оглед на обстоятелството, че въззивният съд се произнася само по релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение (арг. от чл. 269 от ГПК), при липса на конкретни оплаквания относно факта, че ищците са съсобственици на поземлен имот с индентификатор ***, при квоти съответно 2/3 ид. части и 1/3 ид. части, както и че ответницата се е снабдила с Констативен нотариален акт от 29.03.2023 г. за собственост по дваностно владение на сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 18 кв.м., находяща се в този имот, въззивният съд приема за доказани тези факти, по които страните нямат спор и в тази част препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на Районен съд – Бяла Слатина, които стават част от правните съждения, изложени в настоящия съдебен акт, без необходимост да бъдат преповтаряни. В тази връзка за да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства поотделно и в тяхната пълнота, вкл. свидетелските показания, при което във връзка с въведеното във въззивната жалба оспорване, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства (Договор за даване под наем на част от дворно място и на търговски павилион, построен върху него от 1.05.2005 г.) се установява, че наследодателката на ищеца З. А. – покойната Й.

М. е предоставила на ответницата част от имота си за поставянето на павильон, като преди това – през 1992 г. наследодателите на двамата ищци са дали на ответницата, чрез нотариално заверени декларации, правото да построи в съсобствения им имот павильон за временно ползване, за който е одобрен архитектурен проект № 29/04.11.1992 г. за павилион за закуски и хранителни стоки и е издадено Разрешение за строеж № 23/17.11.1992 г. на ответницата С. Д. да построи посочения павильон.

Показанията на разпитаните свидетели - И. П. И. – съпруг на ищцата П., А. П. П. – внук на ответницата и С. П. Г. са еднопосочни по отношение на факта, че ответницата е построила процесния обект за търговска дейност в съсобствения на ищците имот, ползвала е същия, като е заплащала наем на наследодателката Й. М. до около 2003 г. (а съгласно писмените доказателства – до около 2006 г.), а след това е продължила да го ползва лично като собственик, вкл. от 2009 г. лично го е отдавала под наем на трети лица – на фирма за обувки и на адв. М. М. до настоящия момент. Този факт е посочен от св. И. – съпруг на ищцата. Останалите двама свидетели – П. и Г. сочат, че през 2008 г. ответницата е имала устна уговорка с покойната Й. М. да закупи сградата, но сделката не се е състояла, тъй като М. е починала.

Свидетелите сочат, че ответницата е получавала дълги години наем от наемателите, като единствено последният наемател – адв. М. в един момент е отказала да заплаща наема си на С. Д.. За този конфликт между тях са приложени писмени доказателства от РП Враца, ТО Бяла Слатина. Заявяват също, че никой не е предявявал претенции спрямо тази сграда и не е оспорвал владението на ответницата спрямо нея през всичките години до настоящия момент.