Решение № 17655 от 15.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17655 гр. С., 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110123036 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

Ищците Ц. И. Ц., И. Ц. Ц. и В. Ц. Ц. твърдят, че съгласно нотариален акт от 1970 г. техният наследодател Е.Н. Ц.а, съпруга на първия ищец и майка на втория и третия, е била призната за собственик по давностно владение на неурегулирано празно място с площ от 600 кв. м. в землището на Д. – С., местност „............“. Поддържат, че на 23.12.2022 г. въз основа на горния акт Ц. и Е.а Ц.и били признати за собственици на поземлен имот с идентификатор *** (имот 1024), с площ по скица от 634 кв.м. и административен адрес в гр. С., район „...........“, ул. ...............“, който е идентичен съгласно скица с имота по нотариалния акт от 1970 г. Сочат, че Е.а Ц.а е починала на 19.07.2023 г., като е оставила свои наследници по закон тримата ищци.

Излагат твърдения, че в края на 2022 г. техният наследодател Е.Н. Ц.а е получила уведомление като заинтересовано лице, че в администрацията на район „...........“ е постъпила молба – декларация от 14.09.2022 г., чрез която се искало признаване на правото на собственост върху реална част от имот 1024, като са представени за сведение и двата нотариални акта, споменати по-горе.

Излагат, че в началото на 2024 г. са намерили в пощенската кутия на И. Ц. Ц. уведомление от 16.11.2023 г., с което и тримата ищци били уведомени за приет проект за изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри на 1 поземлен имот 1024, с площ по скица от 634 кв.м. Посочват, че след изменение на КККР за поземлен имот 1024 в последния е нанесен поземлен имот ................ (имот 2895) съгласно нотариален акт от 08.03.2023 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност от ответниците Г. Л.

П. и С. П. А.. Поддържат, че по този начин от имот 1024 са били обособени два имота – имот 2895 с площ от 326 кв.м., собствен на ответниците Г. Л. П. и С. П. А., и имот ............... (имот 2894) с площ от 308 кв.м., собствен на първия ищец и наследодателя Е.а Ц.а. Подчертават, че с нотариален акт от 05.12.2023 г. ответниците С. П. А. и Я. Д. А. дарили на ответника К. С. А. 1/4 идеална част от имот 2895. Твърдят, че ищците владеят и ползват целия имот 1024 с обща площ по скица от 634 кв.м., като този имот е бил ограден преди повече от 40-50 години от техния наследодател и съпругът й Ц. Ц., като оградата не е местена до датата на исковата молба, а всяка година ищците почистват и поддържат имота, поправят оградата и кастрят клоните на дърветата в него.

Поддържат, че техния наследодател, а след нейната смърт и останалите ищци, са заплащала данъци за този имот още от момента на придобИ.ето му през 1970 г. до момента. По изложените съображения ищците отправят искане към съда да признае за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици при следните квоти: 4/6 идеални части за Ц. И. Ц. и по 1/6 идеална част за И. Ц. Ц. и В. Ц. Ц., на следния недвижим имот, представляващ новообразуван урегулиран поземлен имот с идентификатор ................ по КККР на гр. С., общ. Столична, обл. С. (столица), одобрени със Заповед № РД18-108/13.12.2016 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С., район „...........“, ул. „...............“, с площ от 326 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен иденфитикатор: ..............., номер по предходен план: 805, квартал: 98, съседи: ..........., ..............., ............., по наследство и давностно владение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Г. Л. П. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.

Твърди, че с Решение № 45 по Протокол № 24 от 30.03.2001 г. на Столична община е променен регулационният план и са процедирани улици в местността, в която се намира процесният имот. Поддържа, че е живяла в непосредствена близост до процесния недвижим имот и заедно с ответника С.

П. А. са го завладели, като никога не е виждала някой да се грижи за този имот, като чисти храсти, дръвчета, поставя и поддържа ограда, и изобщо да се афишира като собственик. Сочи, че нейните роднини и съседи също не са знаели кой е собственик, а след като неин дядо е оспорил уличната регулация заедно с други съседи, всички са били учудени защо никой от двора, където се намира процесният имот, не е подал жалба или сигнал срещу Столична община, предвид обстоятелството, че улиците са отнемали голяма част от 2 имота, за който ищците твърдят, че са собственици. Излага твърдения, че предвижданията на Столична община за улиците, касаещи границите на ответниците през 2001 г., не са влезли в сила, за разлика от частите, касаещи улиците в поземлен имот 805. Посочва, че от момента, в който са завладели частта от имота, която не попада в уличната регулация, са го оградили и почистили, като са подали заявление до район „...........“ за премахване и кастрене на дървесна растителност. Допълва, че на 29.04.2024 г. с ответника С.

П. А. са подали заявление в Направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община във връзка със стартиране на процедура за изготвяне на ПУП – ПРЗ за имота. Твърди, че празното дворно място от 324 кв.м., за което е издаден нотариалният акт, представлява част от имота от около 600 кв.м., за който ищците твърдят, че е издаден нотариалния акт от 1970 г. Поддържа, че са станали собственици на имота, като са го владели за период от 15-20 години. Сочи, че през 1995 г. владеният процесен имот 2895 е бил възстановен на трето за спора лице от Общинска служба по земеделие и гори „Овча купел“.

Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. П. А. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва ищцовите претенции като неоснователни с твърдения, че при предходната и действаща регулация е променен регулационният план и са процедирани улици в местността, където се намира и процесният имот, като това се е случило след анализ на собствеността и на обективните предпоставки за промЯ.та в квартала. Твърди също, че заедно с ответницата Г. Л. П. са завладели процесния имот 2895, като никой не се грижил за този имот през последните години. Поддържа, че съседите също не знаят кой е бил собственик на имота, както и че след завладяването на частта от имота, която не попада в уличната регулация, заедно с ответницата са го оградили и разчистили, а също и е подал заявление до район „...........“ за премахване и кастрене на дървесна и храстова растителност. Сочи, че са стартирали процедура за изготвяне на ПУП – ПРЗ за имота и на 29.04.2024 г. са регистрирали заявление в НАГ-СО. Излага, че при извършена проверка през 2012 г. ответникът е установил, че предвидената улична регулация не е приложена и отчуждителните процедури не са проведени, но същевременно по отношение на поземлен имот 805 заповедта като необжалвана е влязла в сила относно над 300 кв.м., отредени за улици. Уточнява, че дворното място, за което са се снабдили с нотариален акт, представлява част от целия поземлен имот от около 600 кв.м., като ответниците са владели това място в продължение на последните 15-20 години. Излага твърдения, че в последните 40 години никой от ищците, а и техният наследодател, не е посещавал имота.

Оспорва наследодателят на ищците и лицето, придобило собствеността върху имота през 1970 г., да са едно и също лице, доколкото в нотариалния акт от 3

1970 г. няма посочен ЕГН на лицето, признато за собственик. Сочи, че имотът е бил възстановен през 1995 г. с решение на поземлената комисия и от този момент наследодателят на ищците не е собственик на този имот. Излага твърдения за извършена кражба на оградата на имота непосредствено след среща с единия от ищците, за което бил сезирал компетентните органи на 04 РУ С..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Я. Д. А. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни с доводи, че при дарението на идеална част от имота е била извършена проверка от нотариуса, при която е установено, че имотът е бил реституиран на И. Г. С. през 1995 г., който не е бил въведен във владение в него. Поддържа, че съпругът й и ответник по делото С. П. А. и ответницата Г. Л. П. са владели непрекъснато и категорично частта от имота с площ от 326 кв.м. Сочи, че преди да придобият дворното място по давност, за последното е имало нотариален акт от 1970 г. за придобИ.е по давност от Е.Н. Ц.а, като към онзи момент земята е била държавна собственост, което обстоятелство било видно от реституционната преписка. Излага твърдения, че е възложила на неучастващо по делото лице да заснеме оградата на поземлен имот с идентификатор ................. Оспорва правото на собственост, което Е.Н. Ц.а е притежавала приживе, с доводи за реституция на имота в полза на неучастващото по делото лице С. през 1995 г., на когото бил записан имотът в разписните листове. Оспорва и идентичността на лицето, отразено в нотариалния акт от 1970 г., с лицето Е.Н. Ц.а, доколкото в горния акт нямало посочване на ЕГН. Подчертава, че С. или Е.а Ц.а никога не са идвали в имота, не са претендирали правото си на собственост и не са поставяли огради.

Оспорва и твърденията на ищците, че са плащали данъци за имота.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата К. С. А. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание с твърдения, че черпи правата си за собственост върху идеална част от имота от нотариален акт за дарение от родителите й, при съставянето на който е била извършена проверка от нотариуса. Допълнително поддържа, че имотът е бил реституиран на И. Г. С. през 1995 г. с решение на ОС „Земеделие“ – С., като горното лице не е било въвеждано във владение в имота и не е имало претенции към собствеността. Сочи, че площта от 326 кв.м. от имота е била владЯ. непрекъснато и категорично от нейния баща С. П. А. и ответницата Г.

Л. П.. Излага твърдения, че нито лицето, в чиято полза е било решението за реституция на имота, нито наследодателят на ищците са идвали в имота след 1995 г., когато е влязло в сила решението по реституцията, както и че никое от тези лица не е поставяло огради. Оспорва нотариалните актове, по силата на които ищците се легитимират като собственици, както и твърденията им да са 4 владели процесния имот.

С молба с вх. № 246861/05.08.2026 г. ищците И. Ц. Ц. и В. Ц. Ц. са представили Удостоверение за наследници с изх. № РСЦ26-УГ015942/31.07.2026 г., от което се установява, че ищецът Ц. И. Ц. е починал на 27.07.2026 г., т.е. след приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания (15.06.2026 г.). В тази хипотеза са налице предпоставките на чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК, по арг. от който в случай на смърт на страна, настъпила след приключване на съдебното дирене, постановеното по отношение на починалото лице решение би било допустимо и едва след постановяването му производството следва да се спре за конституиране на наследниците му.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

Съгласно чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

Непрекъснатото владение върху недвижима вещ, упражнявано в срока по чл.

79, ал. 1 ЗС, респ. в срока по чл. 79, ал. 2 ЗС в случаите на добросъвестно владение, е уредено от закона като оригинерно основание за придобИ.е на собствеността. В настоящия случай ищците не излагат твърдения за осъществявано от тях или техния наследодател добросъвестно владение, от което следва, че се позовават на недобросъвестно такова. Като елементи фактическият състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС включва упражняването на владение постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено и изтичането на определения в закона период от време с продължителност 10 години. Началният момент, от който се брои давностният срок, е установяването на владението върху вещта, а изчисляването на давностния срок се извършва по правилото на чл. 72 ЗЗД.