Решение № 393 от 13.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. София, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора Д. К Арабаджиев (АП-София) като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000601137 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 25.06.2021г. по НОХД №1521/2021г., СГС, НО, 27 състав е признал подсъдимия К. Н. П. за виновен за това, че на 18.06.2020г. около 18.20 часа в района на гр.София, на автомагистрала „Тракия” при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота”, модел „Авенсис” с ДК №****** с посока на движение от гр.Пловдив към гр.София на около 120 метра преди 8-мия километър на магистралата посока вход София, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.20, ал.2 НК - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, в резултат на което и по непредпазливост причинил смъртта на П. К. К. с 1

ЕГН **********, настъпила на 23.06.2020г. в УМБАЛ „Света Анна”гр.София и причинил средна телесна повреда на А. Ж. П., изразяваща се в двуглезенно счупване на костите на лявата подбедрица с изкълчване на глезенната става, което причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.„б” вр. ал.1, б.„в” НК вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК вр. чл.58а, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца и лишаване от право да управлява моторни превозни средства за срок от три години. На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години.

Съдът се е възложил направените по делото разноски върху подсъдимия.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия К. Н. П. чрез упълномощения защитник - адв.Е. В., с която се иска намаляване на наложените наказания, като се изтъква наличието на съпричиняване на престъпния резултат от трето лице, както и добрите характеристични данни на подсъдимия. В жалбата не се иска събиране на доказателства.

В разпоредително заседание на 27.10.2021г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура иска присъдата на първата инстанция да бъде изменена, като се намалят наложените на подсъдимия П. наказания. Сочи, че е налице ниска степен на вина на подсъдимия за престъпния резултат и доста голяма степен на съпричиняването на този резултат от друго лице, срещу което няма обвинение.

Упълномощения повереник на частните обвинители А. Ж. П., Т. С.

К., Д. П. К., К. П. К., К.П. К. (действащ чрез майка си Т. С. К.), С. С. С., К. К.

2

С. и К. К. К. - адв. С. Н. също пледира за намаляване на наказанията, наложени на подсъдимия.

Частните обвинители А. Ж. П., Т. С. К., Д. П. К., К. П. К., К.П. К.

(действащ чрез майка си Т. С. К.), С. С. С., К. К. С. и К. К. К. - уведомени за съдебното заседание, не се явяват пред въззивния съд.

Упълномощеният защитник на подсъдимия К. Н. П. - адв.Е. В. моли за намаляване на наложените на подсъдимия наказания като несправедливи.

Подсъдимият К. Н. П. поддържа своя защитник и в последната си дума моли за по-леко наказание, като изразява съжаление за случилото се.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите, изложени от страните в съдебно заседание‚ посочените в жалбата основания, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването на първоинстанционния съдебен акт, но първата инстанция е приложила неправилно материалния закон по отношение на вмененото нарушение на ЗДвП, както и при определяне на наказанията за подсъдимия П. и тези грешки трябва да бъдат коригирани от този съдебен състав.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като фактите са приети от съда при условията на чл.373, ал.2 НПК, доколкото пред първата инстанция е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК и подсъдимият К. Н. П. лично е признал изцяло обстоятелствата, описани във фактическата част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези фактически обстоятелства, изложени от прокуратурата.

Преди да бъде направено признанието от подсъдимия на фактите, описани в обвинителния акт, той е бил подробно уведомен за своите права от съда, като са му разяснени всички последици от провеждането на съкратено следствие по реда на чл.371, т.2 НПК и признаване на фактите, описани в обвинителния акт (л.54 от делото на СГС), вкл. че направеното самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата. След това разясняване подсъдимият изрично е заявил, че признава фактите, изложени в 3 обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти (л.54 от делото на СГС). Подсъдимият К. Н. П. е бил подпомаган и съветван в осъществяване на своята защита от упълномощен защитник.

Самото самопризнание на подсъдимия съответства на всички доказателства, събрани на досъдебното производство, които по категоричен начин установяват авторството и механизма на деянието, причините за настъпването на пътно-транспортното произшествие и неговите последици.

Въззивният съд, въз основа на самопризнанието на подсъдимия и изложеното за подкрепата на това признание от доказателствата, събрани на досъдебното производство, приема следното от фактическа страна:

Подсъдимият К. Н. П., е роден на ********г. в гр.Перник, българин, български гражданин, живее в с.***, ул.„***“№ *, със средно образование, монтажник в „Сапе инженеринг“, женен, ЕГН **********. Подсъдимият има добри характеристични данни.

Подсъдимият К. Н. П. е правоспособен водач и притежава Свидетелство за управление на моторно превозно средство №284028847 с придобити категории В, СЕ, С, С1, Е, AM, ТКт, BE, валидно до 04.07.2024г.

На 18.06.2020 г. следобед по автомагистрала „Тракия“ подсъдимият П. управлявал лек автомобил „Тойота“ модел „Авенсис“ с ДК №******.

Автомобилът бил с нормален (ляв) волан за управление.

Посоката му на движение била от гр.Пловдив към гр.София.

С него в автомобила пътували П. К. К., който седял на задната седалка вляво, св.А. Ж. П., която седяла на задната седалка вдясно, както и св.С. А. С., който бил на предната дясна седалка.

Около 18.20 часа автомобилът, управляван от подсъдимия, се намирал в района на около 120 метра преди 8-мия километър на магистралата, в посока вход към гр.София.

Времето било през светлата част на денонощието, видимостта била добра, тъй като било ясно и слънчево.

4

В този район пътното платно, по което се движел автомобила, било покрито с асфалтова настилка, която била суха, без дупки, наклони и неравности.

Участъкът от пътя бил прав, с преходен плавен завой наляво, движението се осъществявало еднопосочно и не било много натоварено.

Пътното платно на АМ „Тракия“ в района на произшествието се състояло от две пътни ленти с ширина по 4.00 метра всяка, предназначени за движение на пътни превозни средства в една посока, разделени една от друга с единична прекъсната линия - „М3“ (на пътните превозни средства им е разрешено да я пресичат) и аварийна пътна лента отдясно с широчина 3,50 метра, отдЕ. от дясната активна лента с непрекъсната разделителна линия M1.

От лявата страна на платното за движение имало разделителен остров с широчина 3,00 метра, след който било разположено платното за движение в противоположна посока - към гр.Пловдив.

В района на местопроизшествието нямало поставени пътни знаци.

Подсъдимият П. управлявал автомобила си в лявата пътна лента за движение на платното със скорост от порядъка на 120 км/ч.

По това време - към 18.20 часа на 18.06.2020г. - в лявата пътна лента в района на около 120 метра преди 8-мия километър, се намирал спрял лек автомобил „Сеат” модел „Леон“ с ДК №******** с водач св.Д. Т. Т., който 2 минути преди това бил претърпял леко пътнотранспортно произшествие с друг лек автомобил „Шкода“ с ДК №******** с водач св.В. Ш..

След реализирането на произшествието св.Ш. успял да отмести своя автомобил по-напред - в аварийната лента, а св.Т. не успял да направи това със своя автомобил („Сеат“), тъй като от удара двигателят му загаснал и не могъл да запали.

Поради това той пуснал аварийните светлини и веднага със спътничката си - св.М. М. отишли в аварийната лента, за да се обадят на телефон 112, без да обозначи по друг начин спрелия в лявата лента за движение (изпреварващата лента) автомобил.

При св.Ш. и св.Т. в аварийната лента спрял лек автомобил „Ауди 80“ с ДК №*******, управляван от св.И. Й., който ги попитал дали са добре и 5 дали имат нужда от помощ, без да слиза от автомобила си.

В този момент подсъдимият П., който се движел в лявата пътна лента, макар че имал видимост не по-малка от 170 метра и могъл да възприеме и спре при така възникналата опасност за движението (при опасна зона за спиране 121 метра), не реагирал своевременно на намиращия се на платното пред него спрял лек автомобил „Сеат“. Подсъдимият П. със закъснение употребил спирачки и се опитал да премине в съседната дясна пътна лента, но не успял. Вследствие на това негово поведение последвал удар на предната челна лява зона на лекия автомобил „Тойота“ със скорост 88 км/ч в задната дясна зона на лекия автомобил „Сеат“.

Вследствие на удара лекият автомобил „Сеат“ се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, изминал 18,4 метра и спрял, а лекият автомобил „Тойота“ с предната дясна зона се ударил в задната лява зона на лекия автомобил „Ауди“ (на св.Й.) и се установил на 26 метра след първия удар.

При ударите наранявания получили пътниците от задната седалка на лекия автомобил „Тойота“ - св.А.П. и П. К., който бил в по-тежко състояние и неконтактен.

Свидетелят В. Ш., който говорел с оператор на телефон 112 по повод първото произшествие, в което той бил участник, след като видял случилото се, съобщил че е станало второ произшествие на същото място.

На местопроизшествието бил изпратен дежурния патрул (АП 91-7) при О „ПП“- СДВР, който запазил местопрестъплението за извършване на оглед.

Пристигналите екипи на

ЦСМП-София пострадалите две лица за оказване на медицинска помощ. транспортирали

П. К. К. бил настанен с тежка черепномозъчна травма, политравма и с опасност за живота в УМБАЛ „Света Анна“-София, където въпреки проведеното оперативно и терапевтично лечение, починал на 23.06.2020г.

Св.А. Ж. П. била прегледана в УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“, където било установено, че има контузия на гръден кош и открита рана на носа, като след направен шев и превръзка, била освободена. На 25.06.2020г. при преглед на св.П. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ била установено 6 двуглезенно счупване на костите на лявата подбедрица, сублуксация на лявата глезенна става.

Съгласно съдебномедицинската експертиза на труп при съдебномедицинско изследване на трупа на П. К. К. били установени следните комплексни травматични увреждания:

- тежка открита черепно-мозъчна травма;

- скалпираща разкъсно-контузна рана в челната област;

- раздробяващо счупване на черепа в челната област, горния и средния лицеви етажи;

- епидурален хематом;