Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1162 от 25.06.2018, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1594/2016
Вид
Решение № 1162
Подписан
25.06.2018
В сила
27.06.2019
Състав
ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 227, ал. 1, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е №222 гр. Бургас, 25.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Иво Добрев при секретаря Тодорка С. като разгледа докладваното от съдията Добрев гражданско дело № 1594 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от М.Д.С.,

ЕГН **********, с адрес: ***, пл. „**“ № *, против М.Ж.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с който на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД се иска да бъде отменено направеното в полза на ответницата дарение на 1/12 ид. част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, одобрен със заповед

РД-18-9/30.01.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Бургас, пл. „**“ №*, ет*, находящ се в сграда *, разположена в ПИ с идентификатор ***, при граници на ниво 1 – няма съседни самостоятелни обекти; ниво 2 – със съседни самостоятелни обекти: на същия – няма, под обекта – няма, над обекта:

***; ***, ***, извършено с нотариален акт № ***. на нотариус Диана Райнова, рег. № 278 на НК.

Твърди се в исковата молба, че с нотариален акт № 3004, дело № 208/03.08.2004г. на нотариус Диана

Райнова ищцата дарила на внучката си – М.С. собствената си 1/12 ид. част от гореописания недвижимия имот. Към момента на дарението – 2004 година била в относително добро здравословно състояние и имала възможност да посреща сама грижите за себе си и разходите свързани с тях. С времето обаче възрастта й напреднала много. В момента била на 86 години. Здравословното й състояние се влошило, като се появили много заболявания. Появила се нужда от по-специални грижи и лекарства.

Наред с това се наложила смяна на ставите на двата крака. Ищцата твърди, че сама се грижи за себе си и посреща всичките си нужди и разходите за тях: храна, ток, вода и др. Средствата за издръжката й се увеличили, а пенсията, която получавала била общо в размер на 400лв. – основна и такава за инвалидност. Тези средства били недостатъчни, поради което и многократно се обръщала с молба към внучката си да й предостави допълнителни средства. Последната отказала да предостави каквато и да е помощ. Поради гореизложеното за ищцата се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Предявеният иск е с правно основание в чл. 227, ал. 1, б. “в“ от ЗЗД.

Ответницата представя отговор, в който оспорва предявената искова претенция, като счита същата за неоснователна и недоказана. Твърди, че не са налице трите кумулативни предпоставки за уважаване на иска, а именно: дарителят да е изпаднал в трайна нужда от издръжка, да е поканил надарения да му предостави издръжка и надареният да е отказал да я предостави. В исковата молба не се твърдяла крайна нужда на ищцата от издръжка за посочен период от време или най-малко към момента на исковата молба, не се твърдяло и недостиг на парични средства за покриване на конкретни потребности, включително и за закупуване на необходими за здравето на ищцата лекарства. Единственото конкретно твърдение в тази връзка било необходимост от средства за подмяна на ставите на двата крака на ищцата, което обаче било извършено през дълъг период от време: на единия крак през 2004 г., а на другия през 2006 година.

На следващо място ответницата посочва, че ищцата получавала значителни доходи и от отдавано под наем от нея на недвижимо имущество, от които тя натрупала и значителни спестявания. Съгласно анекс № 2 към договор за отдаване под наем на помещение в гр. Бургас, ***, за периода 15.05.2006 г. – 31.05.2009 год. ищцата получавала по 1150 евро месечен наем за собствената й идеална част от този недвижим имот. Съгласно договор за наем от 03.08.2007 г. ищцата получавала по 4500 евро месечен наем за същия имот до 01.09.2009 година. По силата на анекс №6 към същия договор за наем от 01.09.2009 г. ищцата получавала по 1750 евро месечен наем за този отдаван под наем имот. Съгласно договор за наем от 01.08.2012 г. ищцата получавала месечна наемна цена за същия недвижим имот в размер на 350 евро. В периода след 2004 г. /след извършване на процесното дарение и извършване на даренията на останалите собствени на ищцата идеални части от процесния недвижим имот на синовете й/ тези суми са получавани от ищцата като ползвател на дарения на ответницата с процесния нотариален акт недвижим имот и последната никога не е имала претенции към тях поради наличие на устната уговорка за това между баба и внуче, впоследствие вписана и в нотариалния акт за извършеното дарение. Видно било от приложената разпечатка от имотната партида на ищцата от Службата по вписванията, в периода 2000 – 2009 г. същата направила няколко дарения на свои, собствени недвижими имоти, както и се отказала от правото си на ползване на дарена от нея на сина й Д С 1/12 идеална част от същия посочен по-горе и отдаван под наем недвижим имот, което представлявало отказ от доходи от наема на този имот /декларация от 03.06.2009 г. с нотариална заверка на подписа, вписана в Служба по вписванията/. От това можело да се направи извод, че доходите на дарителя не са по-ниски от определения в държавата размер на линията на бедност, което обстоятелство следвало да се има предвид при преценката за наличие на трайната нужда на дарителя от издръжка съгласно практиката на ВКС.

На следващо място се твърди, че ищцата никога не била канила ответницата нито писмено, нито устно да й предостави средства за издръжка. До 2009 година двете поддържали близка връзка, въпреки че ответницата живеела в С, а от година - в К. Ищцата винаги демонстрирала добро материално положение и луксозен начин на живот. След като ответницата заминала да живее в К, ищцата променила отношението си към нея, като последните им срещи били през 2009 година, при идването на ответницата в България. При последната им среща ищцата предложила да изкупи обратно дарения имот, но последната отказала. След това контактите между тях прекъснали, а след 2014 г. ответницата не се е прибирала в България. Последната заявява, че ищцата по никакъв начин не й се била обаждала, за да сподели, че има нужда от средства за своята издръжка.

Ответницата посочва, че въпреки, че е признателна на ищцата за извършеното дарение, то тя няма никакви доходи, с които да предостави на ищцата търсена издръжка.

Ответницата живеела със семейството си в К, като същата не работела, родила е и отглежда три деца, за които се грижела. Единствените й доходи били тези, които получавала за децата си. Ако осигурявала на ищцата търсената издръжка, то това щяло да постави нея и низходящите й в по-лошо положение от това на ищцата.

На последно място ответницата посочва, че мотивите на ищцата за предявяване на исковата претенция имали субективен характер и не били основани на възникването на трайна нужда от издръжка за дарителката. Неколкократно дарителката молила дарената да й продаде дарения недвижим имот обратно – според ответницата под въздействието на трети лица и под предтекст да окаже финансова помощ на младото семейство на ответницата при заминаването им за К. Поводът за завеждане на делото бил предстояща публична продан на имота след приключване на дело за съдебна делба на същия имот. На ищцата й било добре известно, че ответницата нямала доходи, че отглежда трите си деца и не работи. Същата дарила на двамата си сина по няколко недвижими имота преди и след процесното дарение, но насочвала претенциите си към внучката си, вместо към преките й низходящи, които имат задължение в този смисъл и по закон.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е между страните по делото, а това се констатира и от приложените писмени доказателства, че те са сключили валиден договор за дарение, оформен с нотариален акт № *** г. на нотариус Диана Райнова при Бургаски районен съд, с което ищцата М.Д.С. е прехвърлила на ответницата М.Ж.С. - нейна внучка, собствените си 1/12 ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, одобрен със заповед

РД-18-9/30.01.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Б, пл. „*“ №*, ет.*, находящ се в сграда *, разположена в ПИ с идентификатор ***, при граници на ниво 1 – няма съседни самостоятелни обекти; ниво 2 – със съседни самостоятелни обекти: на същия – няма, под обекта – няма, над обекта:

***; ***, ***.

Не се спори между страните по делото, че при прехвърлянето през 2004 г. ищцата е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарения имот, както и правото да получава гражданските плодове от него. Видно от събраните по делото доказателства, в периода 2003 г.

– 2012 г. процесният имот е отдаван под наем неколкократно, като във всеки един от договорите и анекси към тях ищцата е вписана като наемодател. Представен е анекс 2 към договор за наем от 29.04.2003 г., в който е договорена месечна наемна цена в размер на 6 900 евро. На 03.08.2007 г. е сключен договор за наем на имота с месечна наемна цена от 27 000 евро, като в анекс 6 към същия наемната цена е предоговорена в размер от 21 000 евро, а съгласно чл. 2.12 наемателят заплаща на наемодателя М.Д.С., в качеството й на плодоползвател на идеалната част на М.Ж.С., сума в размер на 1750 евро по банкова сметка. ***т 24.07.2012 г. съобразно квотите на наемодателите на ищцата е определена месечна наемна цена в размер на 350 евро, платими по банков път.

Безспорно е, че ищцата като ползвател на процесните 1/12 идеални части от недвижимия имот е получавала съответната месечна наемна цена по цитираните наемни правоотношения. Това обстоятелство се потвърждава и от приложената по делото от „Юробанк България АД справка за постъпления и наличности по сметка с титуляр М.Д.С..

Видно от представените документи на 08.10.2012 г. дружеството – наемател по договора от 2012 г. „Ай Енд Ай Инвест“ ЕООД е извършило превод по сметка на ищцата за сумата от 350 евро с основание „наем за м. октомври 2012 г.“, а на 21.01.2013 г. по същата сметка е постъпила сумата от 700 евро.

По делото е представено Удостоверение от

Клиника по ортопедия и травматология „УМБАЛ – д-р Георги Странски“ ЕАД - Плевен, според което ищцата е лекувана в клиниката както следва: за периода 11.02.2003 г. - 27.02.2003 г. – оперирана на 12.02.2003 г.; за периода 19.04.2007 г. – 28.04.2007 г. – оперирана на 20.04.2007 г.

По делото е представена писмена "Справка по лице" по партидата на М.Д.С. в Службата по вписвания - гр. Бургас, която, макар да е представена не като официален документ, а като разпечатка от електронния сайт www.registryagency.bg, не е оспорена от ищцата нито като автентичност, нито като съдържание. Видно от тази справка, освен посочената по-горе сделка, в имотния регистър са вписани и други такива: на 05.05.2000 г. ищцата е дарила на Д С. С апартамент с площ от 86.65 кв.м. в гр. Б, ул. „В“ №

* (идентична с ул. „*“ и ул. “*“), ет. *; на 03.10.2000 г. със запазено право на ползване върху имота ищцата е дарила на Ж С. С апартамент с площ от 104.04 кв.м., ведно с таванско помещение 16, находящ се в гр. Б, ул. „“ № *, вх. *, ет. *, ап. *; на 27.10.2000 г. ищцата е дарила на Д С. С дворно място с площ от 1460 кв.м., пл. № 16, парцел 3, с построената в него масивна жилищна сграда, находящи се в с. , общ.

С; на 26.09.2003 г. ищцата е дарила на Д С. С и К Г П - С. апартамент с площ от 68.18 кв.м. в гр. Б, ***, ет. 2; на 23.06.2008 г. ищцата е дарила на Д С.

С 1/3 идеални части от апартамент с площ от 90.00 кв.м., в гр. Б, ул. „С“ № *, ет. *. Видно от справката ищцата е дарила на Ж С. С (на 20.06.2003 г.) и Д С. С (на 21.07.2003 г. и на 03.08.2004 г.) идеални части от процесния недвижим имот От горепосочения документ става ясно, а и от представената по делото нотариално заверена декларация, вписана в Служба по вписвания – гр. Бургас с дв.вх.рег. № *, се установява, че на * г. ищцата М.Д.С. е направила в полза на сина си Д С. С отказ от правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване върху процесния недвижим имот, както и от правото си да получава гражданските плодове, като е декларирала и съгласието си синът й Д С да дари на съпругата си К Г П – С. съответната идеална част от имота.