Решение № 716 от 15.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. Варна, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. П.

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20233100500163 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпили въззивни жалби както следва:

1.Въззивна жалба, подадена от Р. Б. К. от гр.Варна срещу решение №3233/27.10.22г. по гр.д.№2006/22г. на ВРС, в частта, в която е прието за установено по отношение на А. Й. Б., че Р. Б. К. дължи заплащането на сумата от 567,70лв, дължима по запис на заповед, издадена на 15.10.21г., с падеж 01.11.21г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда 29.11.21г. до оконч.изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение №6756/30.11.21г., издадена по ч.гр.д.№17167/21г. на ВРС, както и е отхвърлено възражението за прихващане на отв.Р. Б.К. на исковата сума със сумата от 1000лв, представляваща стойността на изработеното по договора.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението.

Въззивникът счита, че ВРС е формирал неправилен извод относно изпълнението на договора за изработка на обзавеждане на килер. Счита, че неправилно са кредитирани показанията на св.В., тъй като не били резултат от непосредствени впечатления, както и че последният променял показанията си по различните водени между страните други дела.

Излага доводи за неправилност на решението поради не кредитиране показанията на св.К..

Счита, че неправилно е кредитирано заключението на вещото лице, което било неясно и непълно. Намира за неправилно и намаляването на размера на изпълнената работа от съда с 17,5%, основавайки се на отговор на вещото лице в с.з. Моли да бъде отменено решението в обжалваните части и да бъде отхвърлен иска.

1

В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна А. Й. Б. е постъпил отговор, с който счита решението в обжалваната му част за правилно и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

2.Въззивна жалба, подадена от А. Й. Б. от гр.Варна, срещу решение №3233/27.10.22г. по гр.д.№2006/22г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за приемане за установено между страните, че Р. Б. К. дължи заплащането на разликата над 567,70лв до размера от 1000лв, дължима по запис на заповед, издадена на 15.10.21г., с падеж 01.11.21г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда 29.11.21г. до оконч.изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение №6756/30.11.21г., издадена по ч.гр.д.№17167/21г. на ВРС.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон. Въззивникът счита за неправилен извода на ВРС, че ищецът е заплатил сумата от 1000лв, обективирана в записа на заповед, тъй като било доказано, че плащането е извършено в началото на м.10.20г. Счита още, че съдът не е взел предвид депозирано писмено становище, че със записа на заповед ответникът поел задължение за плащане на сумата от 1000лв, който обезпечавал вземането на ищеца, съответстващо на платеното, но неизработеното обзавеждане, както и неспазване на срока на изпълнение. Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен иска в обжалваната част.

В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна Р. Б. К. е постъпил отговор, с който счита решението в обжалваната му част за правилно и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от А. Й. Б. против Р. Б. К. иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК вр. чл.535 от ТЗ за приемане за установено, че Р. Б. К. дължи на А. Й. Б. сумата в размер на 1000лв, представляваща непогасена главница по запис на заповед, издаден на 15.10.21г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението в съда – 29.11.21год. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед №6756/30.11.21г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.г.д.№17167/2021г. на ВРС.

В исковата молба поддържа, че 15.10.21г. ответникът е издал запис на заповед, по силата на който се задължил да заплати на ищеца сумата от 1000лв, като падежът бил определен на 01.11.21г. Излага, че на определения падеж задължението не било изплатено, поради което било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по което била издадена заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.дело № 17167/2021г. на ВРС срещу длъжника, като в законоустановения срок постъпило възражение от него.

В отговор на исковата молба Р. Б. К. счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че между страните били налице облиг.отношения във връзка с 2 обзавеждане на имот на ищеца в гр.Варна, ул.******* №****, като всяка поръчка за изработване на определено обзавеждане за помещенията в имота представлявала отделен договор за изработка. Излага, че на 01.08.21г. след уточнения ищецът поръчал на ответника изработването на обзавеждане на килер, което включвало етажерка с 3бр. рафтове, висок колонен шкаф, надстройка над пералня и сушилня и надстройка с горна клапваща вратичка, при договорено възнаграждение 1000лв, което не включвало монтажа на мебелите. Сочи, че на 15.10.21г. като гаранция за изпълнение издал запис на заповед с падеж 01.11.21г. за сумата от 1000лв. Твърди, че изпълнил задълженията си като изработил поръчаното и през м.11.21г. обзавеждането било доставено и монтирано. Тъй като възнаграждението не било платено счита, че задължението по записа на заповед било погасено с изпълнението на договора за изработка и не се дължало. В евентуалност, ако не се приеме обезпечителната функция на записа на заповед, прави възражение за прихващане между задължението по записа на заповед със задължението на ищеца за заплащане на възнаграждението по договора за изработка на обзавеждане на килер до размера на сумата от 1000лв. В евентуалност, ако се приеме, че не е сключен договор за изработка и изработеното било без възлагане, прави възражение за прихващане между задължението по записа на заповед със задължението на ищеца за заплащане на неплатената стойност на изработеното на осн. чл.61 ЗЗД до размера на сумата от 1000лв.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК вр. чл.535 от ТЗ за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

Видно от приложения по делото запис на заповед, издаден на 15.10.2021г., място на издаване гр.Варна, и с падеж 01.11.21г., Р. Б. К. , се е задължил да заплати безусловно, без протест, въз основа на този запис на заповед на А. Й. Б. сумата от 1000лв.

По делото няма спор още, че между страните е сключен договор за изработка на обзавеждане на килер в имот, находящ се в гр.Варна, ул.******* ***, което включвало етажерка с 3бр. рафтове, висок колонен шкаф, надстройка над пералня и сушилня и надстройка с горна клапваща вратичка, при договорено възнаграждение 1000лв.

Първият спорен по делото въпрос е налице ли е обезпечителна връзка между записа на заповед и наведеното от ответника с отговора каузално правоотношение.

3

Ответникът с отговора на исковата молба твърди, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на задължението на изпълнителя Р.К. по горепосочения договор за изработка. Същият обаче въпреки носената от него доказ.тежест не е ангажирал нито преки, нито косвени доказателства, които да установяват безспорно така твърдяната гаранционнообезпечителната функция на процесния запис на заповед. Само фактът на сключен между страните договор за изработка не е достатъчен, за да обоснове извод, че именно във връзка с изпълнението на задълженията на ответника по него е издаден записа на заповед, още повече, че самият ответник сочи наличието на облиг.отношения по „поредица от договори за изработка“. Следователно в процеса е останала недоказана твърдяната от ответника връзка между записа на заповед и конкретното каузално правоотношение.

Съгласно съдебната практика / Решение №202/9.12.2014г. по т.дело №600/2012г. на ВКС / ищецът – поемател по запис на заповед, за съществуване вземането, по която е предявил иска по чл.422, ал.1 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане, както и да доказва възникването и съществуване на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника като издател, по повод или във връзка, с които е издаден записа на заповед. При въведена от ответника кауза той носи доказателствената тежест за установяване на тези твърдения. За да премине доказателствената тежест у ищеца ответникът следва да докаже връзката между процесния запис на заповед и твърдения договор, задължението по което е поддържал, че обезпечава с менителничния ефект.

Ищецът в исковата молба не е въвел твърдения, че записът на заповед е издаден за обезпечение на съществуващо каузално правоотношение, а в хода на процеса, в становище по отговора оспорва твърденията на ответника за обезпечителния характер на ценната книга. В евентуалност, ако се приеме, че записът на заповед обезпечава изпълнението на поръчката, то счита, че следва да се приеме, че същият обезпечава вземането на ищеца, съответстващо на платеното от него, но неизработено и недоставено от ответника обзавеждане и неспазване срока за изпълнение. Доколкото обаче не се установява твърдяната от ответника каузална причина за издаване на записа на заповед, и предвид заявяването на такава от ищеца единствено в евентуалност, то съдът намира, че тези евентуални твърдения на ищеца не следва да бъдат разглеждани.

При неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не дължи доказване на възникване/съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга.

Предвид гореизложеното, при безспорния по делото факт за наличие на редовен от външна страна менителничен документ, както и при липсата на ангажирани от длъжника доказателства за погасяване на менителничния дълг, са налице основанията за признаване на отразеното в заповедта парично вземане за съществуващо.

Така установеното от своя страна налага да бъде разгледано въведеното с отговора на ответника възражение за съдебно прихващане на свои вземания към ищеца.

Както бе посочено по-горе страните не спорят, че помежду им е сключен договор за 4 изработка на обзавеждане на килер, включващо етажерка с 3бр. рафтове, висок колонен шкаф, надстройка над пералня и сушилня и надстройка с горна клапваща вратичка, при договорено възнаграждение 1000лв. По делото от страните са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.И.К. и св.М.В..

Неоснователни са доводите на ответника за неправилно кредитиране от ВРС на показанията на св.В.. Не се установява твърдяното противоречие в показанията на свидетеля, изведимо от приложените по делото протоколи от съдебни заседания, което да дискредитира същите. Напротив показанията на свидетеля, дадени в настоящото производство, не разкриват несъответствие нито касателно превозното средство, нито относно сочената като платена сума, с показанията по тези протоколи, а са еднозначни.