Протокол № 139 от 20.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 139 гр. Б.град, 20.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседА.е на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев

Сложи за разглеждане докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200501228 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:20 часа се явиха:

Жалбоподателката А. В. В., уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично и с адв. Л. Б., с пълномощно по делото.

Ответникът И. Н. Т., уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично и с адв. А. Б., с пълномощно по делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

ДОКЛАДВАТ се въззивната жалба и отговорът към нея, за което съдът препраща към Определение № 1431/02.12.2025 година от закрито съдебно заседА.е.

ДОКЛАДВАТ се и постъпили по делото 2 бр. социални доклади от Агенция за социално подпомагане.

АДВ. Б.: Уважаеми Окръжни съдии, поддържаме въззивната жалба и направените доказателствени искА.я, включително и тези, направени със 1 становище от 14.01.2026 година, за допускане на един свидетел за фактите и обстоятелствата, касаещи новонастъпили обстоятелства относно това как протичат срещите между стрА.те и как се чувства детето след тях. Нямам възражения по доклада. Да се приемат днес докладвА.те социални доклади.

АДВ. Б.: Уважаеми Въззивни съдии, от името на доверителя ми заявявам, че оспорвам изцяло въззивната жалба. Поддържам доводите и съображенията, изложени в отговора на същата. Поддържам твърдението, че приложеното към жалбата писмено доказателство няма връзка с предмета на спора, нито пък установява някакво трайно или съществено заболяване, което да има отношение към оспорваната част на първоинстанционното решение. В отговора на въззивната жалба ние сме заявили доводи, че трудността в контактите, които се осъществяват между доверителя ми и малолетното дете, са вследствие липсата на съдействие от страна на майката. За установяване на тези обстоятелства аз представям и моля да приемете като доказателства по делото извадки, или опити по-скоро, от вайбър, есемес и всякакъв друг вид кореспонденция, позволяваща уточняване на обстоятелства, касаещи контактите, като от представените писмени доказателства е видно, че от страна на майката дори няма отговор на всичките запитвА.я, които доверителят ми прави. Отделно от това и за установяване на обстоятелствата, че след подаване на отговора на въззивната жалба доверителят ми продължава да поддържа жилище, в което да се осъществяват контактите, представям и моля да приемете като доказателства платежни документи, които касаят плащА.я на наеми във връзка с представения и към отговора на жалбата договор за наем на жилище, осигурено от ответника по въззивната жалба. В случай, че допуснете гласните доказателства, поискА. от жалбоподателката, ние също искаме и моля да допуснете до разпит един свидетел при режим на довеждане, който водим в днешното съдебно заседА.е и с който ще установяваме идентични обстоятелства на посочените от оспорващите, а именно как и по какъв начин се осъществяват контактите между малолетното дете и доверителя ми, респ. – това създава ли стрес, или не, което има отношение към обжалваната част на първоинстанционното решение. Не възразявам да се приложат социалните доклади. Други искА.я нямаме.

АДВ. Б.: Във връзка с днес представените разпечатки от няколко хиляди листа – същите не доказват по никакъв начин несъдействие от страна на майката, а единствено доказват психическия тормоз, който бащата системно, 2 многократно, по много пъти на ден осъществява спрямо майката, задавайки едни и същи безсмислени въпроси, за което не смятам, че моята доверителка може да бъде обвинена, че не отговаря на целия този тормоз. Не възразяваме да се приемат, те са доказателства именно за това. Не възразявам да се примат и плащА.ята за апартамента. За днешното съдебно заседА.е водим свидетеля.

ОТВ. И. Т.: Ваша чест, бих искал да Ви дам едни снимчици, които моля да разгледате. Има снимки как прекарвам време с дъщеря си, как тя седи спокойно в столчето и как излизаме навън – майката постоянно я носи.

Представям Ви ги, пък Вие решете – ако искате ги разгледайте, ако искате ги приемете като доказателства.

АДВ. Б.: Моля да ги приемете като доказателства по делото.

АДВ. Б.: Считаме, че не следва да бъдат приемА. като доказателства по делото представените снимки, доколкото не става ясно кои факти и обстоятелства доказват, които са от значение за предмета.

АДВ. Б.: Снимките представяме и молим да приемете като доказателства за опровергаване на твърденията във въззивната жалба, че детето едва ли не се страхува от баща си, че няма връзка с него. Напротив, видно е, че детето е спокойно, не е стресирано, както се твърди в жалбата, и когато е налице съдействие от страна на жалбоподателката за осъществяване на контактите, същите се осъществят напълно нормално и детето се чувства добре в присъствието на доверителя ми.

Съдът се оттегля на съвещА.е.

Съдът, след съвещА.е, счита, че представените писмени доказателства са относими и допустими към делото. По тяхната доказателствена сила и тежестта им във връзка с делото съдът ще се произнесе с решението си по съществото на делото. Същите следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Съдът счита, че следва, на основА.е чл. 204, ал. 1 от ГПК, да бъдат приобщени, чрез оглед, представените 32 бр. снимки, като същите да бъдат приложени по делото в плик. Тяхната доказателствена стойност и относимост към делото съдът ще коментира в решението си по съществото на делото.

Следва да бъдат допуснати до разпит поискА.те от стрА.те свидетели, които същите водят в днешното съдебно заседА.е.

3

Следва да бъдат приобщени по делото и постъпилите 2 бр. социални доклади.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като доказателства по делото представените в днешното съдебно заседА.е от адв. Б. извадки от кореспонденция, както и 7 бр. платежни документи.

ПРИОБЩАВА, на основА.е чл. 204, ал. 1 от ГПК, чрез оглед, представените в днешното съдебно заседА.е от ответната страна 32 бр. снимки, които да бъдат приложени по делото в плик.

ПРИОБЩАВА по делото и постъпилите 2 бр. социални доклади, а именно – Социален доклад с изх. № ПР/Д-Е/301-001/11.12.2025 година от Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – Б.град, находящ се на л. 44 – 45 от настоящото дело, както и Социален доклад с изх. № ПР/ДЕН/433-003/06.01.2026 година от Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – П., находящ се на л. 61 – 63 и л. 65 – 66 от делото.

ДОПУСКА до разпит поискА.те от стрА.те свидетели, които същите водят в днешното съдебно заседА.е.

СНЕМА самоличността на същите:

В. П. В. – ***.

Д. Н. К. – ***.

И на двете свидетелки беше разяснено правото им да откажат да бъдат свидетели по делото, тъй като същите са близки родственици на стрА.те по делото.

СВИД. В. В.: *съм на жалбоподателката. Съгласна съм да съм свидетел по делото.

СВИД. Д. К.: *съм на ответника и съм съгласна да съм свидетел по делото.

Свидетелите бяха предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК, като същите обещаха да кажат истината, след което свидетелката Д. Н. К. беше отстранена от съдебната зала до провеждането на нейния разпит.

На въпроси от адв. Б.:

СВИД. В. В.: Почти винаги съм присъствала на предаването на детето, когато 4

И. пристига да го вземе. Детето винаги е разстроено, защото е свикнало да живее с майка си. Още на 4-месечна възраст беше изоставено от бащата и тя се грижи абсолютно сама за него. Когато летният сезон трябваше да бъде взето детето от И., аз бях свидетел как И., взимайки детето, го разсъблече на обществено място – на улицата, дърпаше му памперса надолу, майка му държеше детето за раменете, детето пищеше, и баща му и И. снимаха детето от кръста надолу. Детето има родилни петна на кръста, за които И. не знае, а именно затова, защото не се е грижел грам за него. Той искаше да обвини дъщеря ми едва ли не, че е насинила детето. Свидетели станаха всички съседи около блока, където ставаше предаването на детето. Детето беше за трети ден взимано от тях и беше изплашено до такава степен, че не искаше да погледне дори и към колата. Виждайки колата, то пищеше и стискаше майка си за раменете. Те положиха усилия да го вмъкнат в колата насилствено, като му свиваха краката и го огъваха като кукла, за да го наблъскат и натикат в колата.

Поради тази причина дъщеря ми се обади на полицията. Полицията мигновено дойде и стана наистина свидетел на грубото натискане на детето, за да бъде вкарано в колата насилствено, защото детето, макар и на *, то усещаше, че нещо се случва нереално и недобре за него. Въпреки всичко полицаите ги посъветваха да изчакат до момента до когато детето да се успокои, за да бъде взето. Това не се случи. Казаха им, че няма да го слагат на столчето, да го прегърнат и да се опитат да го успокоят. Детето не престана да плаче и с плача си те го отведоха незнайно къде от майката. Незнайно! Детето присъства в семейството на И. заедно с майка му и него, и баща му, на място, където ние не знаехме дали е в града, дали е извън града. Нито знаехме от социалните къде е квартирата, къде е мястото – нищо, просто детето беше отведено, без да знаем къде. В деня, когато станаха снимките, И. се обади по обяд и каза на А., че ще бъде закарана от баща му да я заведе при детето, за да го успокои, защото детето пищеше очевидно по телефона. А. му каза: „къде се намирате“ и той затвори телефона. Ние сме се лутали с дъщеря ми часове наред, обикаляхме града, за да чуем писъците на детето, за да разберем къде се намира. Така и не разбрахме! Три дни детето беше в неизвестност за нас.

Обаждайки се тя на него, успя да получи само два есемеса, че детето е добре и всичко е наред. Когато детето беше върнато на майката, още при вида на майката то пищеше и протягаше ръце. Месеци наред детето спеше и се събуждаше от писъци и от „мамо, мамо, мамо, гушни ме“. Очевидно детето 5 беше преплашено от факта, че дни наред живя без майка му, за което истински съжалявам, че нарА.хме едно такова невинно дете, само на *, даже и *.

Поредният случай, който се случи много скоро – детето, виждайки че слиза от апартамента, не плаче, но в момента, в който види колата на бащата, започва да плаче и да пищи. Поради тази причина аз реших с наша кола да закарваме детето на мястото, където И. иска да го види. Но преди това се случва друг инцидент – идва И. да вземе детето, в момента, в който тръгват, детето пищи, дори и с майка си вече, след случая, в който не беше върнато 3 дни и не знаехме къде е, пищейки И. се вбесява от факта, набива спирачки пред Полицейско управление № 1 и отива да се разправя с полицаите, че майката не съдейства и че не иска да държи детето закопчано, и че не знам какво и не знам какво. Аз го разбирам това впоследствие, че след като напуска полицейското управление той вбесен закарва дъщеря ми и детето в неговата квартира, заключва ги и скрива ключа. А. успява за миг само да ми съобщи:

„мамо, ние сме заключени и той взе ключа, не знам какво ще стане, той е много ядосан и аз се страхувам“. Аз отивам в полицейското управление, запознавам районните и почваме да търсим квартирата, защото аз не знаех на 100% къде се намира тази квартира. Успяхме да го намерим, писъците на детето се чуваха даже отвън, полицаите ги чуха. Качиха се, а на мен казаха да не се качвам, направиха протоколи и си тръгнахме с детето. Вече бяха минали два часа, в които детето беше плакало до такава степен, че то не можеше да диша. Детето е преплашено от това, че бащата не е полагал грижи, внимА.е и въобще не е присъствал в живота му, и изведнъж попада при хора, непознати за него. Ние нямаме нищо против бащата на детето. Нека всичко да се случи така, че да бъде спокойно детето, да израсне спокойно, заедно с майка си, заедно с баща си, виждайки се, като постепенно и плавно да минат нещата. Но това, което се случи с това невинно дете, което е в период на проговаряне, което има хронично заболяване и майката ежедневно полага грижи с куп неща, които са назначени от лекарите, мисля, че е недостойно. В момента детето е също с температура и точно това се страхуваме, защото в събота предстои виждане на детето с баща си. Преди месец може би, нямаше и месец, детето беше пак болно, А. му се обади и му каза: „И., детето не е добре, с температура, с хрема, кашлица, заповядай вкъщи да си поиграеш с него и да го видиш“, но той категорично отказва да идва вкъщи. Въпреки това, когато ги изостави на четвъртия месец, той идваше дори и с родителите му в къщата на 6 дъщеря ми, като прекарваха часове с детето. Тя никога не ги е спирала. Сега той се отдръпна и започна да действа по негов си начин, не знам защо и как.