Решение № 1364 от 22.10.2019, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер………………………22.10.2019 година……………..Град

Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав

На………двадесет и четвърти септември………….….……..……..Година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

Ралица Димитрова………………………………………………………

Прокурор………………………………………………..………………………….. като разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 401…по описа за………..….….…………2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 -

257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание – 1/ по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата от 1320,55 лв., представляваща неплатена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с № CREX-10841262/16.07.2014 г., за сумата от 367,87 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 05.09.2014 г. – 05.08.2016 г. и за сумата от 517,37 лв. представляваща лихва за забава за периода 06.09.2014 г.

– 07.08.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Ищецът твърди, че е подал против ответницата М.М.П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 4262/2018 г., по описа на Старозагорски районен съд и издадена заповед за изпълнение. Ответницата била уведомена за издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са предявени настоящите установителни искове срещу М.М.П..

Ищецът твърди, че на 16.07.2014 г. между „БНП Париба

Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М.М.П., бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер CREX-10841262. По силата на договора ответницата се съгласила сумата по кредита в размер на 1574,00 лв. да бъде изплатена пряко на упълномощения /те/ търговски партньор/и/. Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя заемната сума, като ответницата се задължила да върне така отпуснатата заемна сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 24 месечни погасителни вноски. Ответната страна преустановила плащанията, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 05.09.2014 г. Считано от следващия ден, длъжницата изпаднала в забава и дължала обезщетение за забава, изчислена спрямо действащата законна лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 05.08.2016 г., с което ставал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение. Дължима била и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва, считано от падежа на първата неплатена вноска до края на договора, както и уговореното обезщетение за забава от момента на изпадането в забава.

Ищецът сочи, че на 10.01.2017г. между „БНП Париба

Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, бил сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който на основание чл.99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, ставало второто дружество, съгласно Приложение 1 към договора за цесия. Съгласно задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цедентът упълномощавал цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. Твърди още, че в изпълнение на задължението за уведомяване било изпратено писмено уведомление до ответницата, но пратката била върната в цялост като непотърсена от адресата. Предвид този факт в настоящото производство предстояло да бъде връчено уведомление приложено ведно с исковата молба.

Към настоящата искова молба ищецът също е представил копие от уведомленията за извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за да бъдат връчени на ответницата с исковата молба.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, по отношение на М.М.П., съществуват следните вземания, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 4262/2018г. по описа на Старозагорски районен съд, а именно:

1320,55 лв. - главница; 367,87 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 05.09.2014 г. до 05.08.2016 г. и 517,37 лв. - лихва за забава за периода от 06.09.2014 г. до 07.08.2018 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението.

В законоустановения срок е подаден отговор от особения представител на ответницата, като се заема позиция за неоснователност на иска.

Оспорват се вземанията за договорна възнаградителна лихва и лихва за забава за периода 2014г.-2016г. като погасени по давност, на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД.

Излага се правен довод, че уведомление за цесията не може да бъде връчено на особен представител. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която заявява, че поддържа исковата молба и няма възражения по доклада. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.

В съдебното заседание особеният представител на ответника адв. К. заема становище за неоснователност на исковете.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между страните по делото, че между „БНП Париба

Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитодател, и ответницата М.М.П., като кредитополучател, е сключен на 16.07.2014 г. договор за потребителски кредит № CREX-10841262/16.07.2014 г., като сумата по кредита била реално предоставена от кредитора и усвоена от длъжницата /така и т. 1 и 2 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза/.

Съгласно представения по делото договор за потребителски паричен кредит за покупка на стоки и услуги № CREX-10841262/16.07.2014 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата М.М.П., ведно с приложените към него Общи условия на кредитора и погасителен план, страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 1574,00 лв., с начин на усвояване – предоставяне на упълномощен търговски партньор /продавач на стоката/, с фиксиран годишен лихвен процент 31,06%, и начин на връщане: 24 месечни вноски, всяка от които по 88,87 лв., с краен срок на погасяване – 05.08.2016 г. В приложения към договора погасителен план /л. 11 от делото/, в същия са посочени падежите на отделните вноски и размерите на главницата и на договорната лихва, които се включват във всяка отделна месечна вноска в общ размер на 88,87 лв.

Представени са също по делото рамков договор от

10.01.2017 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, като съгласно Приложение 1 към договора от 10.01.2017 г., вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД, произтичащо от договор № CREX-10841262/16.07.2014 г., с длъжник - ответницата, е било прехвърлено на ищеца, с отбелязване, че прехвърлената главница е 1320,55 лв., а лихвата е 367,87 лв. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е упълномощило „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия /така пълномощно, на л. 8 от делото/. Не се установи по делото твърдението на ищеца да е изпращал до ответницата писмо с уведомление за цесията – не беше представено обратна разписка, известие за доставяне и т.н. Поради липсата на връчване на уведомлението на ответницата за извършената цесия преди процеса в самата искова молба е отбелязано т.нар. особено искане уведомлението за извършената цесия да бъде предоставено на ответницата с исковата молба.

От т. 2 от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по горепосочения договор за кредит ответницата е изплатил сумата общо в размер на 444,38 лв. – пет погасителни вноски като непогасената главница възлиза на 1320,55 лв., непогасената договорна лихва за периода 05.09.2014 г. – 05.08.2016 г. възлиза на 367,87 лв., и непогасената лихва за забава по неплатените вноски за периода 06.09.2014 г. – 07.08.2018 г. възлиза на 472,82 лв.

От приложеното ч.гр.д. № 4262/2018 г. по описа на

Старозагорски районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД срещу М.П. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за сумите: сумата от 1320,55 лв., представляваща главница по договор за потребителски стоков кредит № CREX-10841262/16.07.2014 г.; сумата от 367,87 лева - договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 05.09.2014 г. до 05.08.2016 г.; сумата от 517,37 лв. - обезщетение за забава за периода от 06.09.2014 г. до 07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2018 г. до окончателно плащане на вземането, както и за разноските по заповедното производство в размер на 94,12 лв. Тъй като длъжницата не била открита на известните й адреси, съобщението до нея е било приложено по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно на страните по делото, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата са били в договорни правоотношения възникнали от договор за потребителски стоков кредит № CREX-10841262/16.07.2014 г. и заемната сума е била предоставено на ответницата. Представеният по делото договор за стоков кредит, установява възникналото заемно правоотношение между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и кредитополучателката – ответница, по силата на което ответницата е получил сумата в размер на 1574,00 лева /за закупуване на диван „Калифорния“/ и се е задължила да я върне, заедно с договорна лихва в общ размер на 558,77 лв., на двадесет и четири месечни вноски в размер на 88,87 лв.

Представеният по делото погасителен план установява всяка погасителна вноска какво вземане включва и в какъв размер /л. 9 от делото/. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че ответницата е заплатила по договора за кредит сумата общо в размер на 444,38 лв./ пет погасителни вноски/.

Не е спорно, че крайният срок за изпълнение на договора е бил 05.08.2016 г.

След като по делото се установи възникналото валидно облигационно правоотношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и кредитополучателката – ответница, предоставяне на заемната сума в размер на 1574,00 лв. и настъпилата изискуемост на задълженията по договора преди да се произнесе по размера на дължимите суми по договора, следва да се даде отговор на въпроса дали надлежно е цедирано вземането на ищеца, с оглед оспорванията, направени от особения представител на ответницата.

По делото няма спор, че преди неговото образуване ответницата не е била уведомена за извършената цесия /не са представени и доказателства-обратни разписки, известия за доставяне установяващи опити за уведомяване и поради това ищецът в исковата си молба /стр. 3/ е направил искане /именувано особено искане/ на ответницата да бъде предоставено уведомлението заедно с исковата молба. Исковата молба е връчена на назначения на ответницата особен представител.

Въпросът обаче дали е възможно уведомяване за извършена цесия да бъде прието от назначен по делото особен представител е намерил отговор в актуалната практика на Старозагорски окръжен съд обективирана в решение № 563/17.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1325/2019 г., решение № 210/19.04.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1028/2019 г., решение № 385/25.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1237/2019 г., решение № 361/17.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1219/2019 г., решение № 371/19.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1256/2019 г., решение № 346/11.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1195/2019 г., решение № 352/12.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1163/2019 г., решение № 121/05.03.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1387/2018 г., решение № 43/22.01.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1342/2018 г./, като е прието, че това не е възможно. От доказателствата по делото не се установява да са изпълнени изискванията на чл. 99 ЗЗД, за да породи договора за цесия действие по отношение на длъжника, предвид на което ищецът не притежава вземане спрямо ответницата и не е активно материално легитимиран по настоящите искове.