Решение № 45 от 28.01.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Велико Търново, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20204100100689 по описа за 2020 година

За да се произнесе, съобрази:

С исковата си молба ищците твърдят, че по НОХД № 1194/2013г. на ВТРС и НОХД № 1019/2018г. на ВТРС са налице доказателства за осъществено спрямо тях наблюдение от служители на ответната областна дирекция на МВР през периода 2011-2017г., като твърдят, че по съществото си органът е приложил специално разузнавателно средство – наблюдение.

Твърдят, че липсва надлежно разрешение за прилагането на специалното разузнавателно средство, като приложението му продължавало и до момента.

Твърдят, че прилагането на специално разузнавателно средство спрямо тях по посочени две наказателни производства и от посочени трима служители на ответната областна дирекция на МВР е незаконосъобразно. Твърдят, че са претърпели неимуществени вреди от незаконосъобразното прилагане спрямо тях на специално разузнавателно средство, изразяващи се в постоянен страх у ищцата П.С. да не бъдат изпратени бандити и криминални да крадат от имотите, страх от това какво се случва със събраната информация извън закона и до какъв контингент от хора достига.

По отношение на двамата малолетни ищци вредите се твърди да се изразяват в нарушение на правата им по Конвенцията за закрила на детето, тъй като те са дискриминирани, не са равно третирани, преживели са огромен стрес и ограничаване на личната им свобода.

Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на всеки един от ищците сума от по 30 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно приложение на специално разузнавателно средство, ведно със законната лихва от датата на извършеното следене до окончателното изплащане на обезщетението.

1

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът по същата заема становище за недопустимост на исковете, евентуално за тяхната неоснователност. Сочи, че лицата, посочени в исковата молба не са изпълнявали длъжност „разследващ полицай “ при ОД на МВР В.

Търново. Сочи, че действията на служителите на МВР по посочените наказателни производства са основани на чл. 96 от ЗМВР и за извършването им не се изисква специално разрешение по ЗСРС . Навежда възражение за изтекла погасителна давност за вреди от действия , извършени през 2011 – 2013г. Моли съда да прекрати производството по делото или да отхвърли исковете.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в исковата молба твърдения, доводите на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на ч 12 от ГПК , приема за установено следното :

Ищцата П. СТ. С. е майка на двамата малолетни ищци СТ. В. Б., роден на 23.07.2014г. и В. В. Б., родена на 31.03.2016г.

От приложените към делото НОХД 1194/2013г. на ВТРС ( два тома) и преписи от документи, намиращи се в ДП ЗМ 159/2017г. на ОД на МВР Велико Търново, НОХД № 1019/2018г. на ВТРС и ВНОХ д № 385/2019г. на ВТОС – протоколи за разпит на свидетели, протоколи от проведени съдебни заседания, съдебни актове, се установява следното :

НОХД 1194/2013г. по о писа на ВТРС е образувано по внесен от ВТРП обвинителен акт срещу ***, Ц.С.В. и С.С.С., които са съответно баща, майка и брат на ищцата П.С.. Видно от проведените в рамките на съдебното следствие по посоченото дело разпити на свидетеля К.И.К., ( протокол от с.з. на 22.01.2015г.) К. и негов колега- Борислав Петров, в качеството си на служители на ОД на МВР сектор „Икономическа полиция“, във връзка с водено оперативно дело , са провели наблюдение на склад на „Вачев Табак “ЕООД. Случаят според проведения разпит започнал от началото на лятото на 2011г. , като по време на наблюдението установили, че в склада стоят Стоян Вачев, Цанка Вачева, П.С. и Стоян Стоянов . Служителят на ОД на МВР е посочил в разпита си , че са извършени две наблюдения- юли и август и около 40 дни през януари на следващата година .

Приложените към делото документи, представляващи заверени преписи на приложени към ДП ЗМ 159/2017г. на ОД на МВР Велико Търново, НОХД № 1019/2018г. на ВТРС и ВНОХ д № 385/2019г. на ВТОС също установяват, че във връзка с воденото наказателно производство по тези дела, образувано и водено срещу С.С.С.- брат на ищцата П.С., е извършвано наблюдение от служители на ОД на МВР- К.К., Е.Д. и Н.В.. Видно от протоколите за разпит на свидетел , приложени на стр. 112-114 116-117 от делото ,както и от протокол от съдебно заседание, проведено на 12.04.2019г. по НОХД № 1019/2018г. на ВТРС, е наблюдаван офисът на „Вачев табак“ , установени са лицата, които го стопанисват и посещават и е установено освен това е установено тяхното движение. Свидетелят, разпитан в това заседаниеК.К. , служител на ОД на МВР –Велико Търново е посочил в дадените от него 2 показания пред ВТРС, че познава ищцата П.С. и че и тя е посещавала наблюдавания офис.Той посочва, че наблюдението на офиса е извършвано основно от август до октомври 2017г.

В протокол за разпит на свидетел, проведен на 11.10.2017г. по ДП 159/2017г. на ОД на МВР Велико Търново свидетелят К.К. е заявил, че при извършено наблюдение, по повод получена оперативна информация за извършвано разпространение на акцизни стоки без бандерол, извършено през месец юли 2017г. е установил, че вероятният извършител на деянието Симеон Симеонов има сестра П.С.. Посочил е, че при наблюдението е установил къде живее сестрата на Симеонов ( ищцата по делото ) с двете си деца, че през периода на наблюдение тя е посещавала ежедневно офиса, който свидетелят е наблюдавал, както и че е виждал Симеон Симеонов да си играе няколко пъти с децата на П.С. ( малолетните ищци по делото) .

Към делото е приложено заверено копие на деловодния картон за НОХД 1194/2013г. по описа на ВТРС. От същия е видно, че делото не е предоставяно на ищцата П.С. за запознаване.Към делото е приложена молба с вх. № 23367/18.12.2017г., с която ищцата П.С., като пълномощник на своя брат- подсъдим по делото, е поискала издаване на препис от постановен по същото съдебен акт.

Съгласно приложеното към делото удостоверение, издадено от ОД на МВР Велико Търново от 13.11.2020г. , лицата, посочени от ищцата С. като лица извършили фактическите действия по неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства срещу нея, са заемали и заемат следните длъжности в дирекцията :

К.И.К. през 2011 г. е заемал длъжност разузнавач шеста степен в група „Непроизводствена сфера“, сектор „Противодействие на икономическата престъпност “ , след което е заемал от 06.04.2011г. длъжността началник на група „Производсвена сфера “ в същия сектор, а считано от 25.01.2016г.и до момента заема длъжността началник на група „Противодействие на криминалната престъпност“в сектор „Криминална полиция“ при ОД на МВР Велико Търново.

Служителят Е.Г.Д. през 2011г. е заемал длъжността полицейски инспектор шеста степен , сектор „Охранителна полиция“ при РУ Полиция гр.

Велико Търново а считано от 25.09.2015г. до 13.02.2020г. е заемал длъжност „разузнавач шеста степен“ в група „Противодействия на престъпления в отраслите на икономиката, сектор „Противодействие на икономическата престъпност“, отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.

Служителят Б.З.П. през 2011г. е заемал длъжността разузнавач шеста степен в група „Производствена сфера“, сектор „Противодействие на икономическата престъпност“, отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР Велико Търново, а считано от 11.12.2015г. служебното му правоотношение е прекратено.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства - показанията на свидетелите И.И. и К.К..

3

Свидетелят И.- близък на ищцата , заявява, че от 2017г. са приятели с нея, от лятото. Споменала му , че е била следена от полицията и била доста паникьосана. Изпитвала страх и постоянно била в паника. Оглеждала се, започнала да страни от приятели, съмнявала се в абсолютно всеки един .

След инцидент със сина й, който едва не бил блъснат от лек автомобил, тя още повече се изплашила. Споделила септември 23017г. със свидетеля, че полицаи следят децата й пред детската градина къде ходят, кой ги взема, защо ги взема. Свидетелят твърди, че ищцата П.С. даже била започнала да взема и успокоителни.

Свидетелят К. - служител при ответната ОД на МВР твърди, че през 2011г. имало два склада, които се ползвали в СТ „Велттед“, а през 2013г. останал само един. През 2018г. се ползвало нещо като офис . Твърди, че е извършвано наблюдение от дистанция, с цел да не се разкрие оперативният интерес, за изясняване на информация дали в наблюдавания обект има акцизни стоки или не. Свидетелят твърди, че познава ищцата П.С., защото тя посещавала склада и офиса, ползвани от баща й и брат й, като според него става дума за нерегламентирана конспиративна дейност. Свидетелят твърди, че по отношение на ищцата П.С. не е имало повишен оперативен интерес, не е била заснемана, подслушвана, фотографирана, в жилището й свидетелят твърди, че не е влизал без нейно съгласие. Твърди, че е възможно да е влизал там при разрешено претърсване . Свидетелят сочи, че не му е известно спрямо ищцата да са отправяни заплахи, да са изпращани хора да крадат от имотите й в следствие на извършваното наблюдение, както и да е разгласявана събраната в хода на производството информация.

При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :

Ищците са предявили искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОДОВ, обективно съединени с искове по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, които са неоснователни, по следните съображения :

Ищците твърдят, че спрямо тях е използвано незаконосъобразно специално разузнавателно средство от служители на ОД на МВР – Велико Търново като орган по чл. 13 от ЗСРС и че от това незаконосъобразно прилагане на специално разузнавателно средство през посочените в исковата молба периоди за тях са произтекли вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни действия на разследващите органи, прокуратурата или съда при незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.

За основателността на иска по чл. 2 , ал. 1 , т. 7 от ЗОДОВ законът предпоставя на първо място наличието на използвани срещу съответния гражданин специални разузнавателни средства извън установения с НПК ) понеже искът е насочен срещу разследващ орган) и ЗСРС ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 172. , а л . 1от НПК органите на досъдебното производство могат да използват специални разузнавателни 4 средства: технически средства - електронни и механични съоръжения и вещества, които служат за документиране на дейността на контролираните лица и обекти, и оперативни способи - наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване и проверка на кореспонденция и компютърна информация, контролирана доставка, доверителна сделка и разследване чрез служител под прикритие, а съгласно алинея втора на този текст специалните разузнавателни средства се използват, когато това се налага при разследването на тежки умишлени престъпления (лимитативно изброени), ако съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности.

Съгласно чл. 3 от ЗСРС Специалните разузнавателни средства се използват, когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления (лимитативно изброени), когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин или събирането им е свързано с изключителни трудности.

Редът за ползване на специални разузнавателни средства е предвиден в глава втора на ЗСРС. Този ред е специален, подробно регламентиран и всяко използване на специално разузнавателно средство извън неговите рамки е неправомерно. Неправомерността на използване на специално разузнавателно средство по смисъла на чл. 2, ал. 1 ,т . 7 от ЗОДОВ би могла да произтича от липсата на надлежно разрешение за използване на СРС или нарушения на реда за предоставяне на разрешение за прилагане на СРС , както и от действията на съответните органи по прилагането му , ако с тях е нарушен редът за това.