Решение № 225 от 14.09.2020, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

Номер 225

10.09.2020 г.

Град Смолян

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Смолян

Първи въззивен граждански състав

На 04.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Мария А. Славчева

Зоя С. Шопова

Секретар: Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело № 20205400500346 по описа за 2020 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.268 и сл. от ГПК.

С Решение № 400/23.06.2020г., постановено по гр.д.№ 17/2020г. по описа на Смолянския районен съд е осъдена Областна дирекция на МВРгр.Смолян, с Булстат:..... ,със седалище и адрес на управление гр.Смолян, бул.”Б.” №67 да заплати на С.И.М. с ЕГН *** с адрес гр.Девин, ул.“ Г. в.“ №1 сумата от 1 697,10 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 17.10.2017г.–07.01.2020г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 160,23 лв. , представляваща мораторна лихва за забава , считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи съответното месечно трудово възнаграждение до датата на предявяване на иска-07.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска07.01.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 553,20 лв., представляваща левовата равностойност на неосигурена храна за периода 17.10.2017г. до 07.01.2020г., сумата от 73,22 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата сума , считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи левовата равностойност на полагащата се храна до 1 датата на предявяване на иска-07.01.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като са възложени в тежест на ответника направените разноски по водене на делото в размер на 450,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 605586/29.06.2020г. от Областна дирекция на МВР-Смолян, представлявана от ст.комисар Н. М.Д. с оплаквания за неправилност, поради нарушаване на материалния закон. Излагат се доводи, че районният съд недопустимо е смесил понятието за нощен труд с понятието за извънреден труд от една страна, а от друга е приел, че за процесния период е налице празнота в уредбата в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане по отношение приравняването на нощният труд към дневния и заплащането му като извънреден, поради което е приложима нормата на чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди още, че по делото не е спорно, че през процесния период ищецът е заемал длъжността младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ при Районно управление - Смолян, през което време е полагал труд на 24- часови смени по график. Сочи, че съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР в процесния случай приложение намират специалните норми на ЗМВР, регламентиращи труда и работното време - чл.187,ал.3 от ЗМВР, който регламентира полагането на нощен труд в размер на 8 часа на 24-часов период, като в случая ищецът е работил именно на 24- часови смени, от които 8 часа нощен труд. В ЗМВР (чл. 178, ал. 1,т.3 и чл. 179,ал.1) законодателят изрично е направил разграничение между полагането на извънреден труд и неговото компенсиране и полагането на нощен труд, за който се полага допълнително възнаграждение, като наред с това е делегирал на Министъра на вътрешните работи да определи условията и реда за формиране/изплащане на допълнителни възнаграждения в тези случаи. Твърди още, че положеният от ищеца нощен труд е надлежно начислен в протоколите за отчитане на работното време (между 22,00 и 06,00 часа) и е заплатен своевременно по действалите през този период правила по реда на Наредба № 8121з592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Неправилно съдът е приел, че положения от ищеца нощен труд следва ла се преизчисли по коефициент 1,143 в дневен и да се зачете като извънреден труд. Сочи, че в случая приложение намират разпоредбите на ЗМВР и посочените горе подзаконови нормативни актове, действащи паралелно по време с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, които уреждат по специален за системата на МВР начин заплащането на нощния труд. В посочените наредби липсват норми, уреждащи увеличението на часовете нощен труд по коефициент, което е уредено от влизането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. , за разлика от предходната Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. В чл.3,ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и в чл.3,ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22 00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават 8 часа за всеки 24-часов период, което означава, че за системата на МВР 8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд, а не както е по КТ и посочената Наредба 7 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд. Със заповеди на Министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014г. и последваща заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. е разпоредено за всеки отработен час или за част от него между 22,00часа и 6,00 часа на държавните служители да се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд по 0,25 лева. С оглед изложеното жалбоподателят твърди, че се налага извода, че противно на приетото от съда, законодателят изрично е регламентирал полагането на извънреден и 2 полагането на нощен труд от служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, какъвто е ищецът, който ред изключва прилагането на общите разпоредби на КТ и НСОРЗ, като в случая не е налице празнота в специалната уредба, която да налага прилагане по аналогия на общи разпоредби.

Счита,че съдът не е съобразил решението си с чл.2,ал.3 от НСОРЗ, че тя не се прилага за служители по трудово правоотношение в държавната администрация, като тълкувайки посочената норма следва да се приеме, че тя не се прилага и по отношение на лицата по служебно правоотношение в държавната администрация. Съдът неправилно е изтълкувал и чл.9,ал.2 от същата наредба в нарушение на чл.46,ал.1 от ЗНА, като е приел, че исковата претенция за заплащане на нощния труд за процесния период, получен след преобразуване на нощните часове труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна. Точният смисъл на чл.9,ал.2 е че нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно място, установени за подневното отчитане на работното време за съответното работно място. В случая не е спорно, че нормалната продължителност на работното място, което е заемал ищецът е организиран на 24-часови смени, от които 8 часа нощен труд,съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР, което разрешение по специалния закон е различно от правилото на чл.136,ал.3,чл.140,ал.1 от КТ, което е намерило израз в чл.9,ал.2 от НСОРЗ,и чийто математически израз е коефициента 1,143-7часа нощен труд е равен на 8 часа дневен труд, което правило не намира приложение в процесния случай. Посоченото правило на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и бъде отхвърлен изцяло предявения иск като недоказан по основание и размер.Претендира за разноски.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С.И.М,депозиран чрез пълномощника му адв.В.Пашалиева,в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбоподателят Областна дирекция на МВРгр.Смолян, редовно и своевременно призован не изпраща процесуален представител.

Въззиваемият

С.И.М редовно и своевременно призован не се явява,

3 като в писмена молба и становище адв.В.Пашалиева оспорва жалбата.

Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Не се оспорва между страните, а и видно от представените и приети писмени доказателства, страните са обвързани от служебно правоотношение по силата на което през процесния период и понастоящем ищецът заема длъжността старши полицай в Охрана обществения ред,сектор Охранителна полиция при Районно управление-Смолян, което е структурно подчинено на Областна дирекция на МВР и съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР е със статут на държавен служител.

От представени графици за дежурства на оперативни дежурни в при Районно управление-Смолян за процесния период, както и протоколи за отчитане на положения труд по график, извън установеното работно времетруд от 22,00 часа до 06,00 часа, време на разположение и труд по време на официални празници от държавни служители, работещи на смени в Районно управление–Смолян за посочения период се установява, че ищецът е работил на 24-часови работни смени по график.

От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е оспорена от страните, се установява,че за процесния период ищецът като държавен служител в системата на МВР работи на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време.

За периода общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за периода 17.10.2017 г. до 07.01.2020 г., преизчислен, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата” за С.И.М е 1697,10 лева, подробно изчислен по тримесечия в Таблица 1,к.13.

4

Размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период върху сумата за разликата между положения нощен труд и преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата”, изчислен от 01-во число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася до 07.01.2020г. (датата на предявяване на иска) е 160,23 лева, подробно отразен в Таблица 1, к.14 .о.

По отношение на претенцията с правната квалификация на чл.181, ал.3 от ЗМВР , вещото лице сочи в заключението си, че през процесния период са действали последователно Заповед 8121з-38/19.01.2016 г., Заповед 8121з693/08.07.2016 г. и Заповед 8123з-57/09.01.2017 г., като в ОД на МВР гр.Смолян има изготвени справки за служителите, работещи при температури < 10 и >30 градуса Целзий, съобразени с официалните данни от НИМХ по дни съгласно чл.2, т.7 от Наредбата, в които справки е включен и ищецът Т. Л.

К.Според заключението размера на левовата равностойност на неосигурената на ищеца храна за положен от него труд със специфичен характер за периода 17.10.2017 г. - 07.01.2020 г. е 553,70 лева, по месечно отразен в Таблица 2, к.2.

Размерът на лихвата върху всяко месечно задължение, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи левовата равностойност на полагащата се храна за процесния период до 07.01.2020г. (датата на предявяване на иска) е 73,22 лева, (Табица2, к.З).

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред СмРС по реда на чл.178,ал.3,т.1 във р. с чл.187 от ЗМВР са за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд при преизчисляване на положен нощен труд през периода от 17 . 01.2017г. до 07.01.2020г.,ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва и законна лихва от подаване на исковата молба, както и иск за заплащане неосигурена безплатна храна. В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.

5

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл.269,ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.