Решение № 4529 от 30.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4529 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно гражданско дело № 20241100509500 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 121896/12.04.2024г., подадена от ищеца „Уиннърс Грууп“ ЕООД срещу решение № 4114 от 07.03.2024г. по гр.дело № 55770/2021г. по описа на СРС, 64 състав, с което е отхвърлен както главният иск на „Уиннърс Грууп“ ЕООД за осъждане на Р. С.

В. да върне на основание чл. 4 от Приложение № 1 към договор между страните от 09.07.2018г. сумата от 23 917.19 лева – „сторнирани“, представляваща възнаграждение по договори, така и евентуално предявения иск за връщане на същата сума на основание чл. 55 и чл. 34 ЗЗД, като е отхвърлено и искането за присъждане на законна лихва върху горната сума от 28.09.2021г. до окончателното изплащане. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени, като е заявена и претенция за разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Р. С. В. не е подала отговор на въззивната жалба.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.

Въззивният съд съгласно с чл. 269 ГПК се произнася служебно за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част. Въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, но е недопустимо по следните съображения:

Недопустимостта е порок, при който съдебното решение е валидно, но е постановено при липса на условия материалноправният спор да бъде разгледан по същество. Касае се за порок в процесуалноправната основа на исковото производство - за липса на положителна, или за наличие на отрицателна процесуална предпоставка, свързана с възникването, съществуването и упражняването на правото на иск.

Видно от материалите по делото, а именно, приложеното за послужване ч. гр. д. №61439/2020 по описа на Софийски районен съд, 73 с-в,“Уиннърс Грууп“ ЕООД е подало заявление по реда на чл. 410 ГПК, с което е сезирал съда с искане да бъде издадена заповед за изпълнение срещу длъжника Р. С. В. за вземане в размер на 23 917,19 лв., представляващо дължими невъзстановени възнаграждения по договор за партньорство от 09.07.2018 г. В заявлението са изложени фактическите твърдения, въз основа на които заявителят претендира вземането. Сочи се, че между дружеството и В. е налице облигационно правоотношение по договор за партньорство от 09.07.2018 г,, по силата на който последната в качеството си на партньор се е задължила срещу възнаграждение да осъществява партньорство като насочва към „Уиннърс Грууп“ ЕООД потенциални клиенти за сключване на застрахователни договори, предлагани от последното. Твърди се, че съгласно предвиденото в чл. 2 към Приложение №1 към договора партньорът няма право на възнаграждение, ако клиент, изпратен от него не изпълнява задължението си за заплащане на дължимата премия по застраховката или прекрати застрахователния си договор. Съгласно чл. 4 при прекратяване на застрахователния договор или когато застраховката е прекратена преди 2 изтичане на 2 години от сключването й, партньорът е длъжен да върне пропорционална час от изплатеното му възнаграждение съгласно Таблица №1неразделна част от приложението. Излага се, че В. дължи на дружеството възстановяване на изплатени възнаграждения в общ размер от 98 656,93 лв., като със заявлението се моли да бъде издадена заповед за изпълнение за част от общото вземане, а именно за сумата от 23 917,19 лв.

По подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Р. С. В. да заплати на кредитора „Уиннърс Грууп“ ЕООД сумата от 23 917,19 лв., представляваща вземания за невъзстановени възнаграждение по сключен между страните договор за партньорство от 09.07.2018 г., ведно със законната лихва от 02.12.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 1187,10 лв.- разноски по делото.

В срока по чл. 414 ГПК длъжникът по заявлението е подал възражение, в който е оспорил претендираното вземане, поради което с Разпореждане от 13.07.2021 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си срещу длъжника. В предоставения едномесечен срок заявителят е подал искова молба, в която е изложил същите фактически твърдения, пораждащи вземането му, залегнали като основание на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение. Ищецът е посочил, че въз основа на подаденото от него заявление е била издадена заповед за изпълнение, която е била оспорена от С.. При тези съображения излага, че на общо основание предявява иска си като осъдителен такъв, а не по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК, като в условията на евентуалност е предявил добавил ново основание за претенцията си, а именно като произтичаща от неоснователно обогатяване (чл. 55 ЗЗД). Ищецът е сезирал съда с искане ответника да бъде осъден да заплати сумата от 23 917,19 лв., частичен иск от такъв в общ размер на 98 656,93 лв., представляваща вземания за невъзстановени възнаграждение по сключен между страните договор за партньорство от 09.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба, а в условията на евентуалност да бъде осъдена да заплати претендираната сума като такова, с която се обогатила неоснователно. В исковата молба не са изложени никакви фактически твърдения относно пораждането на вземането по евентуалната претенция. Пред въззивната инстанция ищецът е уточнил, че предявената от него претенция не е частична, а е за сумата от 23 917,19 лв.

Видно от мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен акт районният съд е приел, че е сезиран с два обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове, разгледал ги е по същество и ги е отхвърлил като неоснователни.

С Определение № 16879/12.09.2025 г., Софийски градски съд на основание чл. 129, ал. 4 ГПК е оставил без движение исковата молба на „Уиннърс грууп“ ЕООД и е указал на ищеца да уточни главната си претенция предвид обстоятелството, че предявява иска си в едномесечния срок по чл. 415 ГПК и основава същия и въз основа на фактическото твърдение, че за процесното вземане има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като посочи дали предявява установителен иск за признаване на вземането по 3 издадената заповед за изпълнение за установено по реда на чл. 422 ГПК, или предявява осъдителен иск за същото вземане на предявеното още със заявлението договорно основание. Указал е, че в случай, че ищецът поддържа искане ответницата да бъде осъдена, то същият следва да аргументира правния си интерес от предявяването на осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение.

С молба от 30.09.2025 г., в изпълнение на дадените указания, ищецът е уточнил, че е предявен установителен иск за признаване за установено на вземането на “УИННЪРС ГРУУП” ЕООД от Ответника - Р. С. В. по издадената в полза на “УИННЪРС ГРУУП” ЕООД Заповед за изпълнение от 11.02.2021 г. по чл. 410 ГПК по ч.г.д. №61439/2020 год. по описа на Софийски районен, 73 състав.

Уточняването на исковата молба пред въззивния съд (по реда на чл. 129 ГПК, приложим във въззивното производство чрез препращащата норма на чл. 273 ГПК) не изменя иска, а отстранява нередовност, изразяваща се в неяснота или в противоречие между обстоятелствената част и петитума. За разлика от изменението на иска — недопустимо за първи път пред въззивната инстанция съгласно ограниченията на чл. 266 ГПК — уточнението не въвежда нов предмет на спора, а разкрива действителното волеизявление на ищеца, такова, каквото е било още с предявяването. Именно затова, когато въззивният съд като инстанция по същество констатира противоречие между обстоятелствата и искането, той е длъжен да даде указания за отстраняването му и да зачете резултата от уточнението с обратно действие към момента на сезирането.

При това положение, въззивната инстанция намира, че съдът е сезиран с главен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79. ал.

1 предл. 2 вр. чл. 25 ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД и евентуален иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Налице е несъответствие между заявената и разгледаната защита. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с два обективно съединени при условията на евентуалност осъдителни иска, които е разгледал по същество. По главния иск обаче съдът се е произнесъл по непредявена осъдителна претенция, вместо по действително предявения установителен иск, по който липсва произнасяне.

Налице е класическо произнасяне по непредявен иск, което обуславя недопустимост на решението. Порокът не може да се ограничи до главния иск. При евентуалното обективно съединяване съдът разглежда исковете в строго определена поредност и под вътрешнопроцесуално условие — евентуалният иск се разглежда само при определен изход по главния. След като главният иск е неправилно идентифициран и разгледан като осъдителен вместо установителен, опорочена е цялата конструкция на условното разглеждане, включително предпоставката, при която се е стигнало до произнасяне по евентуалния иск. Затова недопустимостта засяга решението в неговата цялост.

Съгласно чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

4

Така мотивиран, Софийският градски съд:

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 4114 от 07.03.2024 г. по гр.дело № 55770/2021г. по описа на СРС, 64 състав.

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщението, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5