Решение № 118 от 06.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Варна, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20253100502410 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1, срещу решение №2232/16.06.25г., постановено по гр.д.№5195/24г. на ВРС, в частта, с която на основание чл.432 КЗ Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, е осъдено да заплати на Д. А. Г., с адрес ********, сумата от 100 лева, частичен иск от целия в размер на 9194,21 лева, представляващ оставащо дължимо обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна лява врата, задна лява врата, на собствения му л.а. „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4 МАТИК“ с рег. № ******, причинени в резултат на реализирано на 13.02.2024 г. ПТП в гр.Варна, по вина на водача на т. а. Мерцедес Спринтер с рег. № ******, застрахован по договор гражданска отговорност при ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 29.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и необоснованост на решението и постановяването му в противоречие с материалния закон. Счита, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на механизма на настъпване на събитието, като ВРС не е разгледал възражението на ответника за верността и доказ.сила на двустранния констативен протокол за ПТП. Оспорва извода на ВРС за кредитиране на допълнителната експертиза, като излага доводи за допуснати процесуални нарушения при възлагането и изслушването й. Излага, че ВРС е презумирал наличието на външно монтирана пирамида без ищеца да е представил доказателства за 1 наличието й, поради което и мотивите на ВРС за кредитирането на допълн.експертиза не съответствали на доказ.материал, което обуславяло неправилност на решението. Намира решението за вътрешно противоречиво и постановено при пълна липса на обективност, тъй като съдът избирателно бил кредитирал експертизите. Счита за недоказана и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилото увреждане. Оспорва решението и в частта на определяне на размера на застр.обезщетение. Излага, че при тотална щета лихвата за забава се дължи от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията. Моли да бъде отменено решението и да бъде отхвърлен иска, евентуално да бъде намален неговия размер.

В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна Д. А. Г., е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Към настоящото производство е присъединена за разглеждане и постъпила частна жалба, подадена от Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, срещу определение №11907/04.09.25г., постановено по гр.д.№5195/24г. на ВРС, с което е оставено без уважение искането, обективирано в молба вх.№59752/03.07.2025г. от ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, за изменение на постановеното решение №2232/16.06.2025г. по гр.д.№5195/2024 г. по описа на Районен съд Варна, в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК.

В нея са наведени оплаквания за неправилност и немотивираност на постановения акт. Въззивникът счита, че съдът не е съобразил липсата на правна сложност на спора, както и не е следвало да допуска допълнително заплащане на трето и следващо заседание, тъй като процес.поведение на ищеца е ставало причина за отлагане на делото. Счита, че присъденият хонорар следва да се определи съобразно вида и правната сложност на делото, а наредбата има само индикативно действие. Съобразно частичния материален интерес и липсата на особена фактическа и правна сложност счита определения адв.хонорар за неморално висок и неоправдан с усилията и труда на адвоката, които са обичайни за подобен род дело. Моли да се отмени обжалваното определение.

В срока за отговор на депозираната частна жалба от Д. А. Г., е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от Д. А. Г. против Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 100лв, предявен като частичен иск от вземане в размер на 9194,21лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4 МАТИК“ с рег.

№******, в резултат на настъпило на 13.02.2024г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба твърди, че на 13.02.2024г., в гр.Варна, ул.Ген.Р.Димитриев №48, собственият му автомобил л.а. „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4 МАТИК“ с рег.№****** бил блъснат от т.а.Мерцедес Спринтер с рег.

2

№******, управляван от П.К., при маневра на заден ход за излизане от паркинг, като след удара водачът на товарния автомобил изтеглил своя автомобил и повторно на заден ход ударил автомобила на ищеца. Излага, че за настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен бил посочен водачът на товарния автомобил. Сочи, че последният автомобил бил застрахован по застраховка ГО при отв.дружество, действаща към датата на ПТП. Излага, че уведомил застрахователя, който съставил опис на щетите, в който посочил като увредени детайли предна лява врата, задна лява врата и заден ляв калник. Сочи, че застрахователят му заплатил обезщетение в размер на 805,79лв. Счита, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила възлиза на 10000лв, като предвид извършеното плащане дължима била сумата от 9194,21лв.

В отговор на исковата молба ответникът Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД оспорва иска по основание и размер. Не оспорва факта на наличието на застр.правоотношение, както и че е заплатил в полза на ищеца застр.обезщетение от 805,79лв.

Оспорва верността на представения двустранен протокол за ПТП, както и описания в него механизъм на ПТП, вината за настъпване на същото и вредите по автомобила. Оспорва претендираният размер като завишен и счита изплатеното обезщетение за съответно на необх.размер за отстраняване на вредите по автомобила предвид, че не всички увреждания били настъпили по изложения механизъм. Оспорва и претенцията за законна лихва.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и допустимо.

По делото между страните не е налице спор относно факта на наличието на застр.договор за т.а.Мерцедес Спринтер с рег.№****** по застраховка ГО, както и относно факта, че застрахователят е изплатил обезщетение по заведената щета в размер на 805,79лв.

Спорният въпрос, въведен с въззивната жалба, касае наличието на причинна връзка между твърдяното ПТП и вредите, чието обезщетяване се търси.

По делото е представен препис от двустранен констативен протокол за ПТП, в който е отразено, че на 13.02.2024г. около 13ч. в ********, е настъпило ПТП между т.а.Мерцедес Спринтер с рег.№******, и л.а.

„Мерцедес МЛ 320 “ с рег.№******. Отразени са и видимите щети по 3 последния автомобил – предна лява врата, задна лява врата, заден ляв калник.

Този протокол не е оспорен от ответната страна относно неговата автентичност, но същата е оспорила верността му касателно механизма на настъпване на ПТП и твърдените вреди. В качеството на частен диспозитивен документ, изготвен по реда на чл.123, ал.1, т.3, б.б от ЗДвП, двустранният констативен протокол за ПТП се ползва единствено с формална доказателствена сила. В този смисъл обективираните в него изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на ПТП съставляват извънсъдебни твърдения за факти, непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства. Ето защо и предвид предприетото от ответника оспорване в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на всички обстоятелства, при които е настъпило ПТП, и с други доказателства. Това в конкретния случай означава ищецът да установи, че именно на сочените от него дата и място по автомобила са настъпили увреждания по начина, посочен от него.

Във връзка с изясняване на механизма на ПТП пред ВРС са допуснати няколко автотехнически експертизи. Настоящият състав намира, че следва да кредитира заключението на тройната САТЕ, доколкото същата е извършена след оглед на процесния автомобил и се основава на познанията на повече експерти. От заключението на тази експертиза се установява, че щетите при лява страна на л.а.Мерцедес МЛ 320 не съответстват на обичайната геометрия и конфигурация на задната част на товарен автомобил Мерцедес Спринтер. Вещите лица в с.з. поясняват, че по талон товарният автомобил е бордови и не отговаря на височината на увреждането на лекия автомобил, щетите по предна лява и задна лява врата на който се изразяват в удар и разкъсване на ламарината на около 48-51 см. над земята. Сочат още, че типичната конфигурация на модела не съдържа данни за издадени части на височина от 49-53 см, като данни за други особености на товарния автомобил не се извличат от делото. В с.з. обосновават извода си за липсата на връзка между описания в исковата молба механизъм и твърдените вреди, като излагат, че лекият автомобил е ударен на три различни места и на три различни височини. Заявяват, че дори и товарният автомобил да има монтирана пирамида извън габаритите / каквото твърдение не е наведено в исковата молба, нито по делото са ангажирани доказателства, които да установяват този факт/, то при движение назад той ще удари процесния автомобил на една и съща височина. Вещите лица сочат още, че ул.Ген.Р.Димитриев е еднопосочна в посока „център“, като адрес №48 не е открит, и поради липсата на данни в констативния протокол не може категорично да се установи как е бил паркиран автомобилът. Заключението на вещите лица по тройната експертиза изцяло се кредитира от настоящия въззивен състав, доколкото същото е обективно и се основава на задълбочен и професионален анализ на установените деформации по автомобила.

Останалите две експертизи, изготвени от в.л.Я., не се кредитират от съда, доколкото при първата не е извършен оглед, а втората дава хипотетично заключение за механизма на настъпване на вредите - ако има допълнително поставено външно оборудване за превоз на дограма, каквито твърдения липсват в исковата молба. Ищецът, от своя страна, също не е ангажирал каквито и да е доказателства за други характеристични данни на товарния автомобил, който твърди да е причинил ПТП, различни от тези, 4 установени от тройната експертиза.