Решение № 1231 от 01.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1231 гр. Перник, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. К.а при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. К.а Гражданско дело № 20231720102206 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на Ц. А. Г. срещу „Електроразпределителни мрежи запад“ АД

Ищцата твърди, че спри справка в интернет установил, че има издадена фактура № *********** на стойност 2151,83 лева за корекция на сметката за потребена ел.енергия.

Поддържа се, че ответникът не е материално легитимиран да извърши корекцията, нито разполага с лицензия да продава ел. енергия. Развити са подробни фактически и правни съображения, че сумата е начислена без основание, определена в произволен размер, по неправилен начин и методика, при опорочена процедура по проверка на СТИ. Отделно, изцяло се оспорва качеството „потребител“ на ел.енергия за процесния имот и период.

При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между страните недължимостта на сумата 2151,83 лева, представляваща корекция по сметка за потребена ел.енергия за периода от 04.01.2023 г. до 03.04.2023 г., извършена въз основа на констативен протокол за партида с кл. № ********** и адрес на обекта – къща, находяща се в ********** за което е издадена фактура № *********** Претендират се разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, оспорва иска като неоснователен, със съображения, че при извършване на проверката на електроснабдения обект и корекцията по сметка е спазена относимата нормативна уредба на приетите нови ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г., а ищцата е потребител на ел.енергия. Изложени са фактически твърдения относно времето, мястото, начинът и редът, при който е извършена конкретната проверка на електроснабден обект – на 03.04.2023 г. от служители на дружеството, за което уведомили МВР на телефон 112, доколкото била установена липса на пломба на щита на таблото, нулеви стойности на ток и напрежения на дисплея и немигане на диода при реален товар от 2,7 ампера. Съставен бил КП № 2002697/03.04.2023 г. в присъствието на Д. Д. – независим свидетел, при отказ на потребителя да подпише същия. Били предприети действия по подмяна на неизправния електромер и изпращането му в БИМ, които установили, че преминаващата през електромера ел.енергия не се натрупва в активната тарифа, електромерът не съответства на 1 метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване – при отчетена от БИМ грешка -/минус/100%. Твърди се, че на потребителя били изпращани писма за извършената проверка, за резултатите от експертизата, както и за преизчислението на сметка на база констативния протокол. Изложени са подробни съображения досежно материалната легитимация на ответника и приложимата нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В производство по предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правният му интерес, както и релевираните възражения за недължимост на вземането, а в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването и съществуването на оспореното вземане. В този смисъл е и константната практика на ВКС – напр. Решение № 22/27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г. В процесния случай съществуването на оспореното вземане се обосновава от ответника с извършената едностранна корекция на количеството потребена електроенергия за имота, чийто собственик е ищцата. С оглед твърденията и данните, че ответното дружество претендира от ищцата заплащане на сумата по фактурата, издадена след извършена корекция по сметка за процесния имот и период, за нея е налице правен интерес да оспорва корекции на сметки, като предяви отрицателен установителен иск за недължимост на вземането по корекцията.

В хипотезата на отрицателен установителен иск ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването и съществуването на оспореното от ищеца материално право. В процесния случай възникването му се обуславя от наличие на валидна облигационна връзка и че ищецът има качество „потребител“ на ел. енергия конкретно за процесния имот, при публично известни общи условия, че ответникът е изпълнил своето задължение точно и с грижата на добрия търговец – че е доставил, а ищецът е потребил количеството електроенергия, левово остойностена в процесната фактура или е приложил легално установен начин за начисляване/коригиране на оспорената сума в контекста на поддържаното становище, че е налице неизмерващо СТИ, както и че начисленото до датата на исковата молба спорно вземане е възникнало и съществувало в посочения размер.

Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „бИ. клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени бИ.и нужди, а съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия продава същата при публично известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично писмено приемане – арг. ал. 4 от законовия текст. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от процесните Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответника е предвидено, че потребител на електроенергия за бИ.и нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Изложеното дава основание за извод, че облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за бИ.и нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на електроснабден недвижим имот, без да е необходимо подписването на нарочен договор или писменото приемане на приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи условия.

С ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС е извършеното нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за бИ.и нужди с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия. Спорното правоотношение по настоящото дело също намира правната си уредба в Закона за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора за продажба на електроенергия за бИ.и нужди, е сходен с този, по който регламентира договорът за продажба на топлинна енергия за бИ.и нужди. ЗЕ регламентира и правоотношението за продажба на електрическа енергия за бИ.и нужди като произтичащо от 2 договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието "бИ. клиент", както се посочи, е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.); ; на ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за собствени бИ.и нужди", а друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за бИ.и нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот.

В процесния случай за установяване твърдяната облигационна връзка е представено заверено копие на жалба от 10.05.2023 г. депозирана от ищеца до „Електрохолд Продажби“ АД – л. 172, видно от което ищецът е възразил по протокол № 127/12.04.2023 г. с мотиви, че няма вина за счупването на закреващите елементи на щифта на капака и че таблото с електромера от години е отворено – във връзка с процесния обект, находящ се в **********.

Соченият частен диспозитивен документ съдържа единствено изявления на ищеца по повод съставения протокол, но не и извънсъдебно признание, че именно той е собственик или вещен ползвател конкретно на имота, нито удостоверява пълно и главно съществуващо в негова полза право на собственост върху същия. Други доказателства във връзка с твърдяното качество „потребител на топлинна енергия“ по отношение на ответника не са ангажирани, въпреки разпределената доказателствена тежест и изрични указания по чл. 146, ал. 2 ГПК.

Доколкото соченото обстоятелство не се установява пълно и главно от ангажираните доказателства и изрично е оспорено от ищеца, същото не може да се приеме за доказано в изискуемата от закона степен.

В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно материално право и изрично указани от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право.

Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). При прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания от ответника факт – качеството на ищцата на „потребител на ел.енергия“, за неосъществил се.

Същевременно от показанията на разпитаните свидетели се установяват нарушения в процедурата при съставянето на констативния протокол, доколкото не са били налице предпоставките на бл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ същият да бъде подписан от свидетели, вместо от потребителя. От гласните доказателства се установява, че към момента на проверката обитателят на къщата се е намирал на адреса, но не е бил ефективно потърсен.

Свид. П.К. подробно изяснява, че в сутринта на проверката е прекарал в колата си известно време – около 15 минути, пред къщата на ищеца, тъй като го е изчаквал, за да го закара до гр. С.. През това време е видял двама мъже – един около 60-годишен и един помлад, които гледали ел.таблото, отваряли го и звънели по телефона, но не са ходили до къщата на ищеца, не са влизали в двора и не са го търсили през цялото време, а след това си тръгнали, преди ищецът да е излязъл. В последствие Ц. излязъл, отключил външната порта и отишъл при свид. К., който го чакал.

Соченото описание на двамата мъже, които свид. К. твърди, че е видял, изцяло съвпада с описанието на свид. И.И и колегата му Б.Б., които били на място и извършили проверката. Показанията на свид. К. са в унисон с показанията на свид. И., който изяснява, че по време на проверката в близост до тях и до процесната къща е бил разположен спрял лек автомобил с човек вътре. Свид. И. посочва, че с колегата му ходили до оградата, но 3 дворната врата била заключена и не са влизали в двора на къщата. Изяснява, че по принцип в такъв случай свирят на клаксона, за да привлекат внимание, без да казва изрично дали са процедирали по този начин и в конкретния случай, като данни в този смисъл не са събрани нито от неговия разпит, нито от разпита на свид. К..

В тази връзка, напълно изолирани остават показанията на свид. Д. – представител на ************, който твърди, че абонатът е бил търсен и около къщата не е имало никой друг, освен свид. Д. и двамата служители на ответното дружество. Свид. Д. дава подробно описание на техническите детайли, които са били констатирани на място, но не е в състояние да опише процесния обект. Същевременно свид. К. изрично заявява, че от колата си е видял само двама мъже при проверката, а свид. Д. е на значително по-висока възраст от описанието, дадено от свид. К. на участниците в проверката.