Определение № 4162 от 02.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4162 гр. Варна, 02.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20233100502159 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на Институт по металознание, съоръжения и технологии с Център по хидро- и аеродинамика „Акад. Ангел Балевски“ при Българска академия на науките чрез адвокат Д. Т. против определение № 10912 от 12.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 11369 по описа за 2023 г. на седемнадесети състав на Районен съд - Варна, с което е допуснато обезпечение на предявения от Г. А. М. срещу частния жалбоподател осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лева, представляваща парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпила на 23.08.2022 г. трудова злополука, на основание член 200 от КТ, ведно със законната лихва от датата на злополуката /23.08.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху всички банкови сметки на ответника Институт по металознание, съоръжения и технологии с Център по хидро- и аеродинамика „Акад. Ангел Балевски“ при БАН, в страната до размера на посочената по-горе сума чрез преминаване от сметка в сметка.

В частната жалба се излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като частният жалбоподател е държавно учреждание и следва да бъде приложена нормата на член 393 от ГПК. също така са наведени доводи, че липсват мотиви на съда относно вероятната основателност на иска, обезпечителната нужда и адекватност на обезпечителната мярка. Иска се отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на молбата, като се присъдят и разноски.

В законовоопределения срок е постъпил отговор на частната жалба, с който същата се оспорва, като се излагат аргументи в обратния смисъл – че институтът не е държавно учреждание. Желае се потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Г. А. М., с която срещу Институт по металознание, съоръжения и технологии с Център по хидро и аеродинамика 1

„Акад. Ангел Балевски“ при БАН е предявен осъдителен иск за заплащане на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпила трудова злополука на основание член 200 от КТ.

С молба от 05.09.2023 г. ищецът е оправил до съда искане за допускане на обезпечение на предявения от него паричен иск чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху банковите сметки на ответника във всички банки в страната, която е уважена с обжалваното определение.

Разпоредбата на член 391, алинея 1 от ГПК, визираща предпоставките за допускане на обезпечение, е ясна и точна, а по приложението й е създадена постоянна практика на ВКС, в която е възприето становището, че за да се произнесе по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли са предпоставките за допускане на обезпечение: допустимост и вероятна основателност на иска; наличие на обезпечителна нужда; адекватност на исканата обезпечителната мярка, тоест съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респективно размерът й. Преценката на съда винаги следва да е конкретна и да е обусловена от специфичните по делото факти и доказателства, на база на които съдът да прецени дали искът, чието обезпечение се иска, е допустим, дали е налице обезпечителна нужда за ищеца, дали представените в обезпечителното производство писмени доказателства подкрепят вероятната основателност на обезпечавания иск или е необходимо ищецът да представи гаранция в определен размер, дали исканата обезпечителна мярка е подходяща за осъществяване целта на производството.

Основният спорен въпрос в настоящия казус е дали ответника е държавно учреждение или не. Трайно установено в практиката на ВКС е разбирането, че държавното учреждение представлява организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи, създадена въз основа на закона за осъществяване на дейности, свързани с властническите правомощия на държавата. В практиката се извежда и разрешението, че източникът на финансиране на юридическото лице не е решаващ белег за това дали юридическото лице е държавно учреждение. Като основна характеристика на държавното учреждение се определя упражняването на функциите на изпълнителна, законодателна или правораздавателна власт на държавата. В тази връзка за определяне статута на дадена организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи като държавно учреждение, от решаващо значение следва да се вземат предвид правилата, разписани в учредителните и устройствените й актове.

В настоящия случай мисията на Институт по металознание, съоръжения и технологии с Център по хидро и аеродинамика „Акад. Ангел Балевски“ при БАН /член 3, алинея 1 от Правилника за дейността му е да допринася за напредъка на научно-изследователската дейност и образованието в страната чрез провеждането на фундаментални и приложни научни изследвания и обучение. По отношение на приходите на института в член 33, алинея 1 от правилника е предвидено, че финансира цялостната си дейност в съответствие с нормативните документи за институтите на БАН и в изпълнение на член 75 и член 76 от Устава на БАН. Посочените текстове предвиждат, че бюджетът на БАН се формира от субсидии от държавния бюджет, от приходи от изследователска дейност и от други източници, а бюджетите на самостоятелните звена на БАН, каквото е ответния институт, се формират от определената им от общото събрание на БАН субсидия, от приходи от изследователска дейност и от други източници.

От изложеното следва, че институтът, макар да е държавна структура като част от БАН и да се финансира преимуществено от държавния бюджет, не е държавно учреждение, тъй като не упражнява функции на орган на държавната власт. Затова срещу него може да се допусне обезпечение на иск за парично вземане. В този смисъл е крайният извод на въззивния съд, който съответства на приложимата практика на ВКС - решение № 212 от 2

06.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 1402/2012 г. на III ГО на ВКС; определение № 427 от 30.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 3271/2020 г. на III ГО на ВКС .

В производството по допускане на обезпечение е невъзможно да се прави анализ на събраните по делото доказателства с оглед крайния резултат по материалноправния спор.

Дали искът е основателен или не е въпрос, който подлежи на окончателно разрешаване със съдебното решение. При преценката за вероятната основателност на иска съдът изхожда от представените с исковата молба, съответно в хода на производството писмени доказателства, доказващи било факта, пораждащ претендираното право, било факт, изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право.

На база доказателствата, приложени към исковата молба, настоящият състав на въззивния съд стигна до извод за допустимост на иска, както и за наличие на обезпечителна нужда и адекватност на исканата обезпечителна мярка.

Поради тези мотиви настоящият състав на съда намира, че следва да бъде потвърдено обжалваното определение.

С оглед гореизложеното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 10912 от 12.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 11369 по описа за 2023 г. на седемнадесети състав на Районен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3