Определение № 2584 от 20.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2584 гр. София, 20.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20251110145042 по описа за 2025 година

Ищцата А. Трендева Т. твърди, че на 27.12.2024 г. е сключила Договор за заем Microcredit № 9072-00208017 с ответника „Микро Кредит“ ЕАД.

Посочва, че по силата на този договор ищцата трябвало да върне на ответното дружеството сумата в размер на 4 186,26 лева, при получена сума в размер на 3100,00 лева, при ГПР, 48,90 % и годишен лихвен процент 40,48 % за срок от 18 месеца. Твърди се, че на същата дата, за да бъде отпуснат заемът, кредиторът е поставил като условие, макар и само устно в офиса на дружеството, страните да сключат и друг, допълнителен договор, а именно договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 907200208017/27.12.2024 г., с който страните уговарят пакет допълнителни услуги "Комфорт", съгласно който кредиторът продава следните услуги: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ ЕАД; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие в социални промоции, като за описаните услуги кредиторът начислява допълнителни 3943,98 лева, платими на 18 вноски от по 219,11 лева. Ищцата твърди, че договорът за допълнителни услуги е нищожен. Поддържа, че договорът за допълнителни услуги, сключен между страните вменява в тежест на заемателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата договорна (възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита в разрез с разпоредбата чл. 10а, ал. 2 от 1

ЗПК. Твърди, че клаузите в договора за допълнителни услуги са формулирани неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.

Счита се, че разходите по т. нар. допълнителни услуги са по същество разходи по кредита и същите следва да бъдат включени в ГПР, в случая кредиторът ги е отделил в отделен договор за да не ги включи в ГПР и да заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва, особено като се има предвид, че уговореният в договора за кредит фиксиран лихвен процент е в размер на 40.

47%, като в тази стойност не е включено възнаграждението за допълнителните услуги. Твърди се, че е налице нищожност на Договора за допълнителни услуги, тъй като е сключен в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Ищцата счита също така, че поемането на задължение от потребителя да заплати възнаграждение за посочените допълнителни услуги представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.

143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като принципите на добросъвестност и справедливост в договарянето изискват потребителят да заплаща такса за реалното ползване на определена услуга, а не за бъдещо и хипотетично ползване на такава, както е уговорено в случая. Посочва, че съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП неравноправната клауза се преценява към датата на сключване на договора, поради което последващото ползване на една или повече от допълнителните услуги е ирелевантно и не превръща неравноправната клауза в равноправна. В случая възнаграждението се дължи само за възможността да бъдат предоставени допълнителните услуги, без към момента на сключване на договора да има яснота дали и кои от тези услуги ще бъдат реално ползвани от потребителя. Ищцата поддържа, че договорът за допълнителни услуги не цели да предостави реални допълнителни услуги на потребителя, а да служи като средство за допълнителна печалба на кредитора, поради което същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9072-00208017/27.12.2024 г., сключен между ищцата А. Трендева Т. и ответника „Микро кредит“ ЕАД е недействителен, поради неточно посоченото в него ГПР.

Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че процесният договор за заем отговаря на всички нормативни изисквания на 2

ЗПК и ЗЗП, като годишният процент на разходите е посочен в договора за заем, като в него са изброени изрично и останалите задължителни елементи от предмета на договора. Сочи, че дори и съдът да приеме, че ответното дружество, в качеството му на кредитодател не е включил определен компонент в така посочения годишен процент на разходите, то се твърди, че правната последица от това обстоятелство би била единствено нищожност на договорната клауза, уреждаща именно този параметър - ГПР над нормативно установения максимален размер, но не и недействителност на целия договор за заем.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЪДЪТ приема представените от страните писмени доказателства.

ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.04.2026г., от 9:40ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4