Присъда № 6 от 12.06.2023, Районен съд - Костинброд

Мотиви към присъда № 6 / 12.06.2023 г., постановена по н.ч.х.д. № 147 / 2021 г. по описа на Районен съд – гр. К.

В. А. М., ЕГН ********** от гр. К., ул. „С.” № 4, чрез адв. З. - САК е подала частна жалба в Районен съд – гр. К. срещу СВ. В. СТ., ЕГН ********** от гр. К., ул. „О.” № 6, в която твърди, че на 09.02.2021 год. около 10.00 часа, вследствие на възникнало ПТП е причинил лека телесна повреда на В. А. М., ЕГН **********, изразяваща се в травматичен оток, кръвонасядане и повърхностни отслоени разкъсно – контузни рани по външната повърхност на дясната подбедрица и в областта на дясната глезенна става, кръвонасядане и повърхностна отслоена разкъсно – контузна рана по гръбната повърхност на лявата ръка, изразяващи се във временно разстройство на здравето, не опасно за живота – престъпление по чл 130 ал. 1 от НК.

С тъжбата е предявен и граждански иск за неимуществени вреди : за причинени болки и страдания, претърпени от нанесената телесна повреда и описани в приложеното съдебно медицинско в размер на 7 000.00 / седем хиляди / лева, ведно със законната лихва от датата на причиняването им 09.02.2021 г. до окончателното изплащане.

В съдебно заседание частната тъжителка не се явява, вместо нея се явяват упълномощеният й защитници – адв. Ц.З. – САК и адв. Т. З. – АК - Б., които поддържат подадената от доверителката им тъжба срещу подсъдимия.

Същите сочат, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 09.02.2021 г. е настъпило ПТП, като тъжителката в следствие на удар от МПС – бус, управляван от подсъдимия е била повалена на земята. Същите отхвърлят тезата, че тъжителката сама се е бутнала в МПС – то, както и че подсъдимият е оказал помощ, тъй като свидетелските показания в това отношение са противоечиви.

Подсъдимият СВ. В. СТ., ЕГН **********, редовно призован, явява се лично и с упълномощения си защитник – адв. Х. – САК и се възползва от правото си да не дава обяснения. В последната си дума по реда на чл. 297 от НПК, същият моли съдът да постанови оправдателна присъда.

В съдебно заседание подсъдимият СВ. В. СТ., ЕГН ********** се явява с адв. Х.Х. - САК, който след като излага подробно доводите си счита, че извършеното и участието на подсъдимия в посочения инцидент не представлява от обективна и субективна страна престъпление, съгласно претендирания текст по НК. Моли съдът да постанови оправдателна присъда, като претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна :

1

Подсъдимият СВ. В. СТ., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. С., ****, *** гражданин. Същият е ****, **** и със ****. Живее в гр. К., ул. „О.” № 6.

Тъжителката сочи, че на 09.02.2021 г. около 10.00 часа докато е пресичала улицата до магазин „Пастел маркет“ – гр. К., първи район е била блъсната от МПС – бус, марка „М.“, модел „В.“, с рег. № ****, който се е движел назад и е бил управляван от подсъдимия СВ. В. СТ., ЕГН **********.

При удара същата е паднала назад, а водачът на МПС – то проявил към нея словесна атака и си заминал. Същата изпитала силна болка по цялото тяло / дясна подбедрица, лява ръка, длан и китка, таз и коремна област /. По – късно придружена от внука си П.М. тъжителката е откарана първо до поликлиниката в гр. К. / съгласно свид. показания на свид. Е.М. – л. 75 и свид. П.М. – л. 77 /, където я изпращат в УМБАЛСМ „Пирогов“, където и е оказана медицинска помощ – спешен кабинет. Същата сочи още, че на следващия ден е била прегледана от специалист, който и е издал съдебно медицинско удостоверение № 35.02 / 2021 г.

По време на съдебнто следствие, съдът прие, че са налице три групи свидетели. От една страна свидетелите Е.П.М. и П.Е.М. / л. 75 – 79 от делото /, свидетелите Д.Б. С.а и И.И.Г. – очевидец / л. 79 – 86 / и свид. Г.Д.З. А.М.С. и И.А.П. / - служителите в РУ – К., като свид. П. изготвя и АУАН.

Съдът кредитира показанията на свид. Д.Б. С.а и И.И.Г., като втората свидетелка е очевидец на случилото се ПТП. Паказанията на същите са резултат на непосредствени, лични възприятия, налице е последователност и от тях се установява, че е имало ПТП, като подсъдимият връщайки МПС - то назад е ударил от предната лява страна на буса пострадалото лице В.М., която е пресичала. Свид. И.Г. е категорична, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалата и я попитал няколко пъти, без да повишава тон, дали да повика линейка. Същата дори сочи, че пострадалата е повишила тон на подсъдимия и след като се е изправила е тръгнала да си вземе пенсията. По същата не е имало кръв или някакви други рани, дори е вървяла нормално, взела си е пенсията и се е върнала / л. 84 /.

Другата група свидетели са свидетелите на тъжителката - свид. Е.П.М. и П.Е.М. съдът счита, че същите са непълни и има противоречия. Свид. Е.М. сочи, че кръвотечението е било обилно в областта на десния крак под коляното, по отношение на походката на пострадалата заявява, че е била нормална. Свид. П.М. сочи, че кръвотечението е било над коляното и също сочи, че походката на пострадалата е била нормална за възрастта.

Съдът кредитира покзанията на свид. И.А.П., като приема, че фамилното име посочено в АУАН М., вместо М. е техническа грешка. Относно показанията на останалите свидетели, полицейски служители, съдът намира, че в същите не се сочат конкретни обстоятелства относими към предмета на доказаване.

От приложеното като доказателство към делото съдебномедицинско удостоверение № 35.02 / 2021 г. издадено от Д- р М.Г. специалист по съдебна 2 медицина / л. 6 /, издадено на другия ден след инцидента, е видно, че при прегледа на В. А. М. се установило : травматичен оток, кръвонасядане и повърхностни отслоени разкъсно – контузни рани по външната повърхност на дясната подбедрица и в областта на дясната глезенна става, кръвонасядане и повърхностна отслоена разкъсно – контузна рана по гръбната повърхност на лявата ръка.

Видно от заключението на назначената по делото и приета от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена съдебно – медицинска експертиза / СМЕ / изготвена от вещото лице Д - р В.Т. / л. 197 - 198 /, която съдът кредитира изцяло е видно, че в резултат на ПТП при пострадалата В. А.

М. са били налице следните травматични увреждания : мекотъканни увреждания на дясната подбедрица, изразяваща се в охлузвания локализирани външностранично съчетани с кръвонасядания и травматичен оток, както и кръвонасядане и разкъсноконтузна рана на лявата ръка.

Констатираните травматични увреждания се дължат на механичното действие на твърди, тъпи предмети, като са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Усложнение на травмата изразяващо са в гнойносептично възпаление на дясната подбедрица, наложило оперативно лечение, което увреждане е причинило на пострадалата разстройство на здравето временно опасно за живота.

Съдът кредитира изготвената по делото съдебно – техническа експертиза / л. 223 – 229 / от заключението на която се установява, че на 09.02.2021 г. в 10.21 часа възрастна жена с бастун попада в кадър и в 10.22 часа се вижда инцидент, при които паркирано пред магазина МПС започва маневра на заден ход, с навит волан надясно. Същата пресича улицата пред магазина и бива повалена от удар от предната лява част МПС – бус. След това вещото лице сочи, че шофьорът излиза от МПС – то и се навежда – кляка към пострадаата, която евентуално отказва предложената й помощ, тъй като същият почти веднага се отдръпва от нея. Възрастната жена ползвайки бастуна си започва да ходи и се отдалечава, навлизайки в парка който се намира срещуположно на магазина.

От приетата по делото справка за съдимост № 170/ 17.06.2021 г. е видно, че подсъдимият СВ. В. СТ., ЕГН ********** е ****.

Описаната фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от отчасти от показанията на свидетелите : Е.П.М., П.Е.М., Д.Б. С.а, И.И.Г. и И.А.П., заключенията по назначените СМЕ и СТЕ по отношение на частната тъжителка и по отношение на подсъдимия, съдебномедицинско удостоверение № 35.02 / 2021 г. издадено от Д- р М.Г. медицински документи, изпратени от УМБАЛСМ „Пирогов“, писмени доказателства изпратени от Община К. и др. като в своята съвкупност така посочените доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.

Въз основа на горните писмени доказателства и описаните в тях 3 увреждания, съдът приема от обективна страна, че на 09.02.2021 год. около 10.00 часа, вследствие на възникнало ПТП подсъдимият СВ. В. СТ., ЕГН ********** е причинил лека телесна повреда на В. А. М., ЕГН **********, изразяваща се в травматичен оток, кръвонасядане и повърхностни отслоени разкъсно – контузни рани по външната повърхност на дясната подбедрица и в областта на дясната глезенна става, кръвонасядане и повърхностна отслоена разкъсно – контузна рана по гръбната повърхност на лявата ръка, изразяващи се във временно разстройство на здравето, не опасно за живота От субективна страна съдът прие, че деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият СВ. В. СТ., ЕГН ********** е съзнавал общественоопасния характер на постъпката си, / че ще причини увреждания на тъжителката /, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, но въпреки това го е сторил.

Защитникът на подсъдимия в хода на производството развива доводи, че дори и да се приеме, че подсъдимият е ударил с МПС - то тъжителката, то това деяние е извършено по непредпазливост, за което няма предвидено наказание.

Безспорно е установено, че тъжителката, вследствие на удара с МПС – то е получила телесни увреди, за които се е снабдила и със съответното съдебно - медицинско удостоверение. По отношение на тъжителката увредата е причинила временно разстройство на здравето, не опасно за живота, а усложнение на травмата изразяващо са в гнойносептично възпаление на дясната подбедрица, наложило оперативно лечение, което увреждане е причинило на пострадалата разстройство на здравето временно опасно за живота.

Леките телесни повреди по степен на увреждане са два вида - с разстройство на здравето - чл. 130 ал.1 НК и без разстройство на здравето чл.130 ал.2 НК. В т.15 и т.16 на Постановление № 3 / 79г. Пленумът на Върховния съд е дал тълкувание, с което е обяснил обективните и субективни признаци на двата вида леки телесни повреди. Разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал. 1 НК има, когато е налице леко увреждане анатомическата цялост на организма или тъканите, както и леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието. Лека телесна повреда без разстройство на здравето - чл.130 ал.2 НК има, когато увреденият претърпява само болки или страдания, които се изразяват в кратковременни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на тялото.

В Тълкувателно решение № 51 от 16.09.1989г. по н.д. № 41/89г, ОСНК, Върховният съд, общо събрание на наказателните колегии приема, че съдът може да приложи чл.130 ал.3 НК и да освободи тези, които са си причинили само еднакви по степен на увреждане телесни повреди, тоест когато и двете телесни повреди са с разстройство на здравето или и двете са без разстройство на здравето. Това е така, защото в чл.130 ал.1 и 2 НК 4 законът предвижда два различни състава на престъпления, макар и от един и същ вид - леките телесни повреди. Те имат различни обективни и субективни признаци и за тях са предвидени различни наказания. Такъв извод налага и граматическото тълкуване на чл.130 ал. 3 НК, в който се посочва, че повредата, с която нападнатият е отговорил, трябва да бъде „такава”. Ето защо, когато се установи, че с деянието на нападателя е причинена лека телесна повреда, която е с болка и страдание без разстройство на здравето, а пострадалият е отвърнал с лека телесна повреда с разстройство на здравето, реторсията не може да се приложи, тъй като е несправедливо да се освободи този, който също е причинил по - тежко увреждане. Същото е приложението и при обратната хипотеза. Това би противоречало на чл.35 НК, който изисква съразмерност на наказанието със степента на обществената опасност на извършеното престъпление.