Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4990 от 31.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14688/2024
Вид
Решение № 4990
Подписан
31.07.2025
В сила
31.07.2025
Състав
Станимира Иванова, Райна Мартинова, Евгени Стоилов Станоев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4990 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100514688 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 18283/10.10.2024 г. по гр. д. № 46111/2024 г. по описа на СРС, 46 състав е признато за установено спрямо С. И. В., че дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК 108,69 лева – мораторна лихва за забава от 15.8.2021 г. до 13.02.2024 г. върху главница топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.07.2021 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. ****, офис помещение № 212, аб.

№ 137903/инст № 4000145740, ид № 191889, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15080/2024 на СРС, 46 състав, като искът е отхвърлен за мораторна лихва над уважения размер от 108,69 лева до пълния предявен размер от 118,53 лева и иска за сумата от 2,33 лева – лихва за периода от 18.03.2021 г. до 13.02.2024 г. върху главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.07.2021 г., като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. И. В. е осъден да заплати разноски в заповедното и исковото производство в размер на 6,50 лева, както и 132,73 лева, а „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на адв. Н.И. адвокатски хонорар в размер на 40,28 лева, а на адв. М.Л. – 5,04 лева.

1

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважение постъпила въззивна жалба вх. № 361037/11.11.2024 г., подадена от С. И. В., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е приел, че между страните съществува облигационно правоотношение, поради което и неправилно е приел, че дължи сумата в размер на 108,69 лева, представляваща мораторна лихва. Не било обсъдено обстоятелството, че на името на въззивника не е открита партида, както и че никога не е получавал фактури, с които да се претендират задължения за процесния период. Излага съображения относно това, че липсата на покана за плащане води до неоснователност на предявения иск.

Доколкото фактурите били издавани на друго лице, то и не била настъпила забава за плащане на задълженията по тях. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира и направените разноски, както и възнаграждение за адвокат по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 404594/12.12.2024 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 46111/2024 г. по описа на СРС, 46 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против С. И. В., с която е предявен иск по чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че С. И. В. е собственик на топлоснабден имот – офис помещение № 212 в гр. София, ж.к. **** и е клиеннт на топлинна енергия за битови нужди с абонатен № 137903. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично 2 известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от КЕВР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.

3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответникът са имал задължение да заплати дължимите от тях суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответникът не изпълнил задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2017 – 04.2019 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не я заплатил в срок. Моли да бъде признато за установено, че дължи сумите от 118,53 лева – мораторна лихва за забава от 15.08.2021 г. до 13.02.2024 г. върху главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.07.2021 г. и 2,33 лева – лихва за периода от 18.03.2021 г. до 13.02.2024 г. върху главница за периода от 01.01.2021 г. до 30.07.2021 г. Претендира направените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника С. И. В., с който заявява, че оспорва предявените искове, като поддържа, че не е изпаднал в забава за плащане на мораторна лихва, тъй като не е получил покана. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Към първоинстанционното дело е приложено гр.д. № 15080/2024 г. по описа на СРС, 46 състав. По заявление от 14.03.2024 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на С. И. В. да заплати на заявителя сумите 461,74 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 31.07.2021 г., ведно със законна лихва за период от 14.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 118,53 лева, 3 представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 до 13.02.2024 г., 7,56 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период 01.01.2021 г. до 31.07.2021 г., ведно със законна лихва за период от 14.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 2,33 лева, представляваща мораторна лихва за период от 18.03.2021 г. до 13.02.2024 г., както и разноски – държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. В срок, срещу заповедта е подадено възражение в частта относно вземанията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, както и тази върху цената на услугата дялово разпределение.

С обжалваното решение, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като срокът за плащане бил определен в общите условия на дружеството и е определил на основание чл. 162 от ГПК неговия размер.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 15080/2024 г. по описа на СРС, 46 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок.

Съгласно приложимите към процесния период общи условия на 4 топлофикационното дружество по отношение на падежа на дължимите вземания е направено разграничение между това на прогнозните сметки и на изравнителната сметка по реален месечен отчет. За първите обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал.1 във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 33, ал. 4 , пр. 1 се дължи след изтичане на 45 дни от периода на изравнителната сметка. За вторите обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал. 2 вр. с чл. 33, ал. 4, пр. 2 се дължи след изтичане на 45 дни след периода, за който се отнасят.

Следователно не е било налице основание за изпращане на покана за плащане на сумите за главници за топлинна енергия, доколкото е за изпълнение на задължението има уговорен срок.

Въззивният съд не следва да разглежда направените възражения за липса на облигационно правоотношение, възникнало за ползване на топлинна енергия за битови нужди, тъй като такова не е заявено с отговора на исковата молба, а освен това, заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на задълженията за главница за топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение, поради което въпросът не е спорен между страните в исковото производство.

Следователно и поради съвпадане на фактическите и правни изводи на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 46 състав, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По разноските

На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева за изготвено становище по въззивната жалба.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18283/10.10.2024 г. по гр. д. № 5

46111/2024 г. по описа на СРС, 46 състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК С. И. В., ЕГН**********, гр. София, ж.к. **** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК-831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. Ястребец № 23Б сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6