Решение № 387 от 20.11.2019, Районен съд - Нови пазар

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 387

Гр. Н., 20.11.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Новопазарският районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 22.10.2019 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 1214 по описа на съда за 2018 г. при секретаря Диана Славова, за да се произнесе взе предвид следното:

По делото са предявени четири обективно кумулативно съединени установителни искове – два иска с правно основание по чл. 422 от ГПК, във вр. 79, ал. 1, във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. първо от ЗЗД и чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.

86 от ЗЗД и два иска с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 232, ал.

2, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба вх. рег. № 5990 от 31.08.2018 г., подадена от „Форет“ ЕООД с ЕИК *********, гр.

Н., ул. „Васил Левски“ № 19, представлявано от А.С.А. – управител, действащ чрез адв. Б.З. от *АК, срещу „С. 88“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Н., ул. „Стефан Караджа“ № 39, вх. 4, ет. 3, ап. 45 представлявано от Г.Е.Г.– управител. В исковата молба се твърди, че ответникът е сключил с ищеца на 30.06.2016 г. договор за наем на 11 бр. МПС с месечна наемна цена в размер на 3000 лв, но не е заплатил стойността на наема по посочената в исковата молба фактура № 41/30.12.2016 г., касаеща наемната цена за 6 месеца (м. юли – м. декември 2016 г.). За вземането си в размер на: 1/ 18000 лв. главница, представляваща наемна цена по договор за наем на 11 бр. МПС от 30.06.2016 г. за срок от 6 месеца (м. юли – м. декември 2016 г.), за които е издадена фактура № 41/30.12.2016 г. и 2/ 2565 лв. лихва за забава за периода 30.01.2017 г. – 26.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане, ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 326/2018 г. на НПРС. Ответникът обаче подал възражение по чл. 414 от ГПК и съдът по заповедното производство дал указания на заявителя, че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането си. В исковата молба заявителят признава, че сумата по заповедното производство е заплатена без 84,30 лв., но иска установяване на обстоятелството, че към датата на издаване на заповедта за изпълнение вземането е съществувало, защото при евентуално обезсилване на заповедта за изпълнение, то платеното ще се счита за платено без правно основание, тъй като в платежното нареждане ответникът бил посочил като основание за плащане номера на заповедното производство. Иска се установяване и на дължимостта на 84,30 лв. към момента на завеждане на делото.

С разпореждане на съдията докладчик от 05.11.2018 г. по гр.д. № 1270 по описа на НПРС от 2018 г. цитираното производство е присъединено към настоящото.

С подадената по присъединеното дело искова молба с вх. рег. № 6452 от 26.09.2018 г. ищецът „Форет“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Н., ул. „Васил Левски“ № 19, представлявано от А.С.А. – управител, действащ чрез адв. Б.З. от *АК твърди, че с ответникът „С. 88“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Н., ул. „Стефан Караджа“ № 39, вх. 4, ет. 3, ап. 45 представлявано от С. В.И.– управител, имат сключен договор за наем на 11 бр. МПС на 30.06.2016 г. с месечна наемна цена в размер на 3000 лв. За ползването на движимите вещи за периода м. януари – м. юни 2017 г. била издадена фактура № 51/19.07.2017 г., която ответникът върнал с обяснението, че не дължи плащане. Моли съда да установи дължимостта на наема за посочения период и да осъди ответника да му заплати сумите в размер на: 1/ 18000 лв. главница, представляваща наемна цена по договор за наем на 11 бр. МПС от 30.06.2016 г. за срок от 6 месеца (м. януари – м. юни 2017 г.), за които е издадена фактура № 51/19.07.2017 г. и 2/ 155 лв. лихва за забава за периода 26.08.2018 г. – 25.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2018 г. до окончателното изплащане. Моли съда да осъди ответникът да заплати и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител поддържа двете искови молби и моли съда да ги уважи изцяло. Оспорва твърденията, че договорът за наем е симулативен и прикрива договор за съвместна дейност. Счита, че от всички доказателства по делото ясно се доказва, че става дума за действителен договор, по който е имало реално изпълнение от страна на наемодателя на вещите.

Предвид това моли съда да уважи исковете изцяло.

В предоставения на ответника едномесечен срок са постъпили отговори от ответника и по двете искови молби. Съдържанието на двата отговора е идентично, тъй като касае възражения срещу задължения по един и същ договор. В отговорите се твърди, че предявения иск е неоснователен. Направено е възражение, че договорът, от който ищецът черпи права, е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД, във р. с чл. 17 от ЗЗД. Ответникът твърди, че с процесния договор в действителност се прикривали договор за съвместна дейност и договор за заем за послужване. Твърди, че двете фирми се занимавали с дърводобив и в процесния период работили заедно като дори майката на управителя на дружеството ищец, управителката на ответника и едно трето лице като физически лица придобили борса за дърва, имали сключени договори за аренда и др. Договорът за наем бил сключен само формално, тъй като при участие в търгове с явно наддаване по изпълнение и възлагане на дейности в горските територии имало изискване участниците в търга да разполагат с определена техника. Тъй като ответникът не разполагал с такава техника, а искал да участва в търговете, привидно бил сключен този договор за наем, а в случаите когато ответникът наистина печелел търга, ползвал безплатно техниката на ищеца. Това се случило само веднъж и ответникът ползвал само три от изброените МПС. В останалото време МПС, предмет на договора били ползвани реално от ищеца, който ги посочвал по търгове, в които той участвал и дори печелел. Не му били предоставени не само МПС, но и документите за тях, нямало сключени договори за застраховка гражданска отговорност за тези МПС. Твърди се, че с изключение на трите МПС, които са посочени от ответника, останалите били в неизправност и в периода на договора били на паркинг с гр. К. и гр. Н.. Твърди се, че първата фактура била предадена и приета в счетоводството на ответника без неговото знание, поради което не могъл да възрази своевременно. Обръща внимание на съда, че фактурите за наема не са издавани ежемесечно, въпреки че така е уговорен наема, а на 6 месеца, а втората фактура и в много по-късен период след изтичане действието на договора, което било индиция, че отношенията между страните не са такива, каквито са договорени формално. Моли съда да приеме в мотивите, че процесният договор за наем е нищожен поради привиден и да отхвърли иска като неоснователен.

В съдебно заседание признава, че процесната техника била необходима и била използвана от тях по повод дейности по почистване на речни корита, а не дейности по ЗГ. Въпреки това настоява, че идеята е била да се осъществява съвместна дейност от двете дружества.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От представените по делото като писмени доказателства се установява, че на 30.06.2016 г. „Форет“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Н., ул. „Васил Левски“ № 19, представлявано от А.С.А. – управител и „С. 88“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Н., ул. „Стефан Караджа“ № 39, вх. 4, ет. 3, ап. 45 представлявано от С. В.И.– управител (към момента на сключване на договора и с управител Г.Е.Г.– към датата на приключване на съдебното дирене, сключили договор за наем на 11 бр.

МПС за срок от една година, считано от датата на подписването му. С цитирания договор наемателят се задължил да заплаща месечна цена в размер на 3000 лв.

Процесните МПС били изчерпателно посочени в договора за наем:

- т.а. „***“, с рег. № ***;

- т.а. „***“, с рег. № ***;

- т.а. „***“, с рег. № ***;

- т.а. „***“, с рег. № ***;

- т.а. „***“, с рег. № ***;

- т.а. „***“, с рег. № ***;

- т.а. „***“, с рег. № ***;

- т.а. „***“, с рег. № ***;

- т.а. „***“, с рег. № ***;

- т.а. „***“, с рег. № ***;

- колесен трактор „***“ с рег. № ***.

След сключването на договора в стопанисваната от „Форет“ ЕООД база останали част от тези товарни автомобили, които в момента не били необходими на наемателя. Те не били преместени в база на „С. 88“ ЕООД, тъй като това дружество не разполагало с такава. Безспорно бе установено обаче от свидетелските показания, че техниката била на разположение на ответника, който ползвал във всеки един момент това което му е необходимо. Това се установява от показанията на св. Х.Х., св. Г.Г. и св. А.Г., чиито показания бяха единодушни, че ответното дружество без ограничения е ползвало товарните автомобили. Нещо повече, според показанията на св. Г., макар един от автомобилите да се е намирал в базата на ищцовото дружество, управителят на „Форет“ ЕООД не е дал съгласие да му услужи с МПС-то, а го е препратил към управителя на „С. 88“ ЕООД, като му обяснил, че е предоставил автомобила на тях и трябва него да потта дали може да го вземе.

Това показва,ч е независимо къде са се намирали товарните автомобили, те са били винаги на разположение на ответника. Според показанията на тримата свидетели „С. 88“ ЕООД са използвали процесните МПС за изпълнение на спечелени търгове за дейности по ЗВ – за почистване на речни корита. Наистина, от представените с отговора доказателства се установява, че за голяма част от процесните МПС не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния период от юли.2016 г. – юни 2017 г., но това не е пряко доказателство, че те не са били ползвани. Нещо повече, има преки доказателства,ч е те са били ползвани. Освен това по-голямата част от тези превозни средства по показанията на свидетелите са били ползвани само на самите обекти, т.е. не са се движели по пътната мрежа, поради което за тях правилата на ЗДвП не важат.

От показанията на свидетелите се установява, че страните по делото са си оказвали съдействие във връзка с изпълняваните от тях дейности – на ответното дружество са предоставяни и други МПС безвъзмездно от ищеца или свързани с него фирми, управителят е помагал при извършване на дейностите по ЗВ от ответника.

От представените по делото писмени доказателства и от изготвената и изцяло кредитирана съдебно-счетоводна експертиза се установява, че според данните от счетоводството на ищеца към момента на изготвяне на ССчЕ ответникът е осчетоводил задължението си по договора за наем и е намалил печалбата си със сумите по договора, с което е декларирал това си задължение пред данъчните органи.

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 789 по описа на НПРС за 2018 г., образувано по подадено от ищеца „Форет“ ЕООД заявление по чл. 410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане № 441 от 27.06.2018 г. срещу ответника „С. 88“ ЕООД, с която е осъдил същият да заплати на заявителя сумите от 18 000 лева – главница по Договор за наем на МПС от 30.06.2016 г., представляваща наем за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2016 г.; 2565 лева – мораторна лихва от 30.01.2017 г. до 26.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, определени от съда в общ размер на 1261,30 лв.

По делото се установи още, че ответникът на 13.07.2018 г. е платил на ищеца сумата от 21827 лв. с уточнението, че това е плащане по цитираното по-горе ч.гр.д.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По исковете с правно основание чл.

422 от ГПК, във вр. 79, ал. 1, във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. първо от ЗЗД и чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2, предл. първо от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Този иск е акцесорен и разглеждането и уважаването му зависи от уважаването на иска досежно главницата.