Решение № 4852 от 05.12.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11587/2024
- Вид
- Решение № 4852
- Подписан
- 05.12.2024
- В сила
- 08.02.2025
- Състав
- Николай Диянов Голчев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4852 гр. Пловдив, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330111587 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. В. Г. против „Микро Кредит“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. 22, ал. 1, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на сключения между страните Договор за заем Microcredit № ***** от 01.12.2023г., поради непосочване в същия на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Ищцата твърди, че с ответника е сключила Договор за заем Microcredit № ***** от 01.12.2023г., по силата на който й е предоставена сума в размер от 500 лв., която е следвало да върне на 6 месечни вноски до 15.06.2024г., ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни вземания. Сочи, че неизменна част от посочения договор за кредит е и сключеният между страните Договор за предоставяне на допълнителни услуги от 01.12.2023г. По силата на договора за кредит и допълнителното споразумение към него потребителят е задължен да заплати в полза на кредитора и възнаграждение за предоставени „допълнителни услуги“. Поддържа се, че „допълнителните услуги“ по договора по своето същество включват действия по отпускане и управление на кредита, за което на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не следва да изисква възнаграждение. Изтъква се и че възнаграждението за допълнителните услуги следва да бъде включено в ГПР, тъй като е сигурен разход за потребителя. Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителния му размер. Поддържа се, че това представлява нелоялна търговска практика, чиято цел е да заблуди потребителя за реалните параметри, при които получава кредитно финансиране. Твърди се, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Моли се предявеният иск да бъде унищожен. Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Микро Кредит“ АД, със становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва възникването на 1 правоотношение между страните, както и че при формиране на приложмия към договора за кредит ГПР не се включва дължимото възнаграждение за предоставените допълнителни услуги. Възразява се, че ищецът като потребител е бил надлежно запознат с условията, при които ответното дружество предоставя кредитно финансиране и се е съгласил с тях. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Поддържа се, че законът не поставя изискване при договаряне на допълнителни услуги възнаграждението за тях да се включва към ГПР. Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените в процеса разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Микро Кредит” АД (като заемодател) и ищцата М. В. Г. (като заемател) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за заем Microcredit № ***** от 01.12.2023г., по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер от 500 лв. /л. 6- 7/. Отразеният в договора фиксиран лихвен процент е 40, 47%, а ГПР възлиза на 48, 90%.
Във връзка с възникналото кредитно правоотношение, между страните е сключен и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ***** от 01.12.2023г. Съобразно чл. 3 от Договора за допълнителни услуги, на ищеца- заемател се предоставя услуга- Пакет „Комфорт“, за който се заплаща ежемесечно сума в размер от 48, 72 лв. за срок от 6 месеца (видно е, че сумата се дължи ежемесечно и от приложения към допълнителното споразумение „график на плащанията към договори за заем и услуги“- л. 9 от делото ).
Не съществува спор между страните, поради което е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото обстоятелството, че при формиране на приложимия към договора кредит ГПР, не се включва взънаграждението дължимо на кредитора за предоставените услуги по Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ***** от 01.12.2023г.
По правните аспекти на спора:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Микро Кредит" АД като заемодател и М. В. Г. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 500 лв.
Неразделна част от договора за кредит е и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ***** от 01.12.2023г.. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем, по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- Закон за потребителския кредит. Посоченият нормативен акт е приложим и към свързаният с кредитното правоотношение Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ***** от 01.12.2023г.
По отношение на отразеното в чл. 3 от договора за допълнителни услуги вземане в размер от 48, 72 лв. месечно за пакет „Комфорт“, съдът счита, че същото е 2 договорено в нарушение на норматата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Прочитът на клаузата на чл. 3 от договора за допълнителни услуги налага разбирането, че кредиторът задължава ищцата (длъжник по договора) да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност ( доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите по услугата по чл. 3 от договора за допълнителни услуги, касаещи „безплатно предоговаряне и разсрочване на заема“ , „разглеждане до минути“, „преференциално обслужване“ и „безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на Микро Кредит АД“са такива, свързани с усвояването и управлението на кредита и са присъщи за ответното дружество. Несъстоятелно от правна гледна точка е кредиторът да изисква заплащане на месечна база за услуга по „внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на Микро Кредит АД“ и да обозначава същата като „безплатна“. Дейностите по предоговаряне, разсрочване на заема и разглеждането на кредитната заявка са директно свързани с усвояването на главница и последващото управление на кредита (доколкото преди да се отпусне съответният финансов ресурс, то по необходимост длъжникът следа да подаде заявка за кредитиране). Що се касае до предоставената с пакета „Комфорт“ допълнителна услуга по „право за участие в специални промоции“, то същата е напълно неясно формулирана и не съдържа каквато и да било конкретика – нито е посочено какво е естеството на промоциите, в които участва потребителят, нито периодът, в който се провеждат. Абстрактният начин, по който е формулирана тази услуга на практика води до заключение, че на потребителя не се предоставя каквато и да било услуга. Тоест, единствената цел, с която е сключен Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ***** от 01.12.2023г. е да натовари потребителя с допълнителни финансови задължения и то за „услуги“, които са пряко свързани с дейността на кредитора – ответник (а по отношение на услугата даваща „право за участие в специални промоции“ и лишена от основание).
Същевременно от прочита на договора за кредит и свързаният с него договор за допълнителни услуги се извежда заключение, че кредиторът не включва вземането за „допълнителни услуги“ при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (обстоятелството, че вземането за допълнителни услуги не се включва при формиране на ГПР е отделено и като безспорно с доклада по делото). Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, в договора за кредит е посочен ГПР, който съществено се различава от действителните разходи. В 3 случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Впрочем, невключването на вземането за “пакет Комфорт” по договора за допълнителни услуги към разходите по договора за кредит, следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО ( директивата адресира нелоялните търговски практики ), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това положение е несъвместимо и с разписаното в чл. 3, §. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Лисата на ясно посочен краен размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Нещо повече- доколкото в процесния случай кредиторът неправилно и недобросъвестно посочва в договора ГПР, който драстично се различава от действителните разходи, то на практика целият договор за потребителски кредит е недействителен ( в тази връзка – постановеното по т. 2 от диспозитива на Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C 714/ 22, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд).
Предвид гореизложеното, искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. 22, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да бъде уважен и да бъде обявена нищожността на Договор за заем Microcredit № ***** от 01.12.2023г., поради непосочване в същия на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Разпечатката съдържа 21 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/50e6589a-dd96-47b6-b765-34e9da7264e0