Решение № 260026 от 14.08.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н

И Е

Номер ІІІ – 262 14.08.2020 година град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски

Окръжен съд Трети състав

На двадесет и осми юли година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен

Парашкевов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена

Лазарова

2. Йорданка Майска-Иванова

Секретар Жанета Граматикова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов в.гр.дело номер 815 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от ОД на МВР – гр.Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, чрез главен юрисконсулт Гергана Владимирова против Решение № 284 от 21.01.2020 г., постановено по гр. дело № 8952/2019 г. по описа на ПРС, с което ОД на МВР – гр.Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, е осъдена да заплати на Д.Н.А., ЕГН **********

***, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Ген .Гурко“№11, ет.2, чрез адв. Ели Димова, сумата от 641.36 лева, представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 114.98 часа, положен в периода 01.09.2016г.- 03.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 21.10.2019г. до окончателното й изплащане; мораторна лихва в размер на 170.36 лева за периода от

31.10.2016г. до 21.10.2019г., както и разноски в размер на 321.59 лева.

Въззивникът е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт разноски от 283.76 лева, от които 100 лева държавна такса и 183.76 лева- възнаграждение за вещо лице.

Със същото решение, съдът е отхвърлил предявения от Д.Н.А., ЕГН **********, иск в останалата му част за сумата от 55.09 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 03.08.2016г. до 10.09.2016г., както и мораторна лихва върху посочената сума в размер на 16.63 лева.

Недоволство от така постановеното съдебно решение, изразява въззивникът, който намира същото за неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се във въззивната жалба, че през процесния период, ищецът(въззивник) положил извънреден труд, отчитан ежемесечно с протокол за отчитане на работното време между 22.00 и 06.00 часа. Заплащането на труда било извършено съгласно действали последователно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з/1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи. Посочва се, че съобразно горецитираните заповеди, за всеки отработен час през нощта, на държавните служители в МВР се изплащало допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв. Положеният нощен труд бил своевременно отчетен и заплатен, което се установило и от извършената по делото съдебно-икономическа експертиза Жалбоподателят излага становище, че съдът неправилно преизчислил положения от ищеца нощен труд по правилата на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според които нощният труд се преизчислявал с коефициент 1,143.

Заявява, че по отношение полагането на нощния труд, се прилагали правилата на действалите към процесния период подзаконови нормативни актове(заповеди и наредби), уреждащи по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР. В тях липсвали разпоредби, които да регламентират увеличение на часовете нощен труд с коефициент.

Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд, а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв.

Навеждат се доводи, че с оглед спецификата на служебните правоотношения, за държавните служители в МВР се предвиждали редица компенсаторни механизми, поради което и последните не били поставени в по- неблагоприятно положение спрямо работниците по трудово правоотношение.

Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на регламентация във въпросните подзаконови нормативни актове, обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата по отношение на държавните служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. В подкрепа на изложеното, се позовава на съдебна практика (Решение по в.гр.д№548 по описа за 2019г. на Окръжен съд- Русе).

Счита, че разпоредбата на чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) намирала приложение само за работници и служители по трудово правоотношение, при кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на смени, продължителност на нощното работно време, по- малка от продължителността на дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Развива подробни съображения в тази насока.

Развива подробни съображения, че нощният труд (между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева, а не за генериране и заплащане на извънреден труд.

Моли съда за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.

Излага подробни съображения за приложимата и действала във времето нормативна уредба. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

В срока, предвиден в ГПК другата страна в производството – Д.Н.А., ЕГН **********, не е подал писмен отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Предявените пред Районния съд – Бургас искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

Производството пред Бургаския районен съд е било образувано по искова молба от Д.Н.А., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Ген .Гурко“№11, ет.2, чрез адв. Ели Димова, против ОД на МВР – гр.Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46.

Ищецът твърди, че за исковия период 03.08.2016г.

– 03.06.2017г. е заемал длъжност ,,Младши инспектор/старши полицай“ в Полицейски участък на МВР- Обзор при РПУ- Несебър и като такъв има статут на държавен служител.

В резултат от полагани нощни дежурства за горния период е надвишил нормалната продължителност на работното време. Положил е извънреден труд в размер на 74 часа. Твърди, че за този отработен извънреден труд не е заплатено допълнителното дължимо възнаграждение. Затова моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 445 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение по реда на чл.150 КТ, вр. с чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира също така заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.

Ответната страна, ОД на МВР – гр.Бургас е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Заявява, че не е основателна. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Твърди, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си.

В хода на производството, на основание чл.214 от ГПК, исковете са изменени, след депозиране на заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 07.01.2020г. е прието изменение на иска по размер, чрез увеличението му като за упоменатия период се претендира сумата от 695.45 лева (вместо първоначално претендираната от 445 лева), представляваща допълнително възнаграждение за 114.98 часа извънреден труд, както и мораторна лихва в размер на 170.36 лева.

Изложените в исковата молба твърдения, че Д.Н.А., за исковия период 03.08.2016г. до 03.06.2017г. е заемал длъжността и полагал труд като ,,Младши инспектор/старши полицай“ в Полицейски участък на МВР- Обзор при РПУ- Несебър, и страните са били в служебно правоотношение, не са оспорени от въззивника, затова по реда на чл.153 ГПК, съдът ги приема за установени.

Както бе изложено по-горе, с исковата молба въззиваемият заявява, че за периода 03.08.2016г. до 03.06.2017г. е полагал 24-часови дежурства по график, като за месец е имал по 7 или 8 24-часови дежурства и така се е получавало превишаване на нормалната продължителност на работното време. Затова е налице извънреден труд. Поради трайната организация на работното време по горния начин, била превишавана максималната продължителност на служебното време за месеца.

Няма спор по делото, че въззивемият има качеството на държавен служител, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР: „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“.

Според действалата за периода 01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.

Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият А. е полагал

24-часови дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец.

Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.

Според въззивника, горните правила не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра Заповеди №

Разпечатката съдържа 48 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/50e6090e-64be-4b0f-8bc3-100f4107a26b