Определение № 254 от 14.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. Плевен, 14.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря А. Й. Д. в присъствието на прокурора Д. Люб. И. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600279 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от Л. Г. Г. с ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно производство пр.пр.№2391/2026г. по описа на Районна прокуратура – Плевен чрез процесуалния му представител адв. Н. И. от АК-Плевен с искане за изменение на Определение №477 от 06.04.2026г. по ЧНД №721/2026г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК спрямо обвиняемия Л. Г. Г. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на найтежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Сочат се съображения, че по досъдебното производство няма безспорни и категорични доказателства, че обвиняемият е извършил деянието, за което е повдигнато обвинението, както и че няма опасност подзащитният му да се укрие или да извърши друго деяние, предвид обстоятелството че няма достатъчно доказателства в тази насока. Сочи, че обвиняемият има постоянен адрес. В заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и евентуалното определяне на по-лека мярка за процесуална принуда.

В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника, така и лично от обвиняемия. Прави се искане така постановената мярка „Задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека. Представят се писмени доказателства – Епикриза за проведено лечение на бащата на обвиняемия Г. Г., както и Експертно решение на ТЕЛК за удостоверяване на 100% неработоспособност на бащата Г. Г..

1

Обвиняемият Л. Г. Г. заявява, че иска съдът да измени наложената му мярка за неотклонение в по-лека такава. Заявява, че иска да се сбогува с баща си, предвид влошеното му здравословно състояние преди разглеждане на делото по същество.

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен сочи, че определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като от материалите по досъдебното производство събрани към настоящия момент се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление спрямо съпругата си, с която живеят в едно домакинство.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е

НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем Л. Г. Г. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на *** г. в гр.П., без надлежно разрешително, издадено по реда на чл.73 ал.1 вр.чл.30 вр.чл.4 ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ държал високо рискови наркотични вещества, вклрючени в Списък 1:Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради врения ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно Приложение №1 по чл.3 т.1 от Наредба за реда за класифицирането на растенията и веществата като наркотични във вр.чл.3 ал.2 т.1 от ЗКНВП, а именно – метамфетамин с общо нето тегло 4,876 грама на обща стойност 341,32 лева /174,51 евро/, изчислено по официален валутен курс на БНБ - престъпление по чл. 354а, ал.3 т.1 от НК.

Видно от мотивите на първоинстанционния съдебен акт, районният съд е направил изводи относно евентуалното извършителство и съставомерност на деянието, за което е повдигнато обвинение, позовавайки се на събраните до момента в хода на досъдебното производство доказателства. След извършен самостоятелен анализ на приобщените към доказателствената съвкупност материали, настоящият съдебен състав счита, че РС-Плевен е дал правилен отговор на въпроса, относно наличието към настоящия момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват изграждане на предположение за участие на обвиняемия в извършване на инкриминираното деяние, за което е бил привлечен към наказателна отговорност.

На първо място е необходимо да се отбележи, че макар и наказателното 2 производство да е в началната си фаза и да са проведени ограничен брой процесуално-следствени действия, чрез тях са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на обвинителната теза и обстоятелствата свързани с участието на обвиняемия в инкриминираното деяние. Обоснованото предположение по смисъла на чл.63, ал.1 от НПК в достатъчен обем се подкрепя от събраните към настоящия момент доказателствени материали, а именно показанията на разпитаните своевременно свидетели, в това число И.

И., М. Н. и И. Д.. Доказателствената съвкупност се допълва и от приобщените писмени доказателствени средства, в това число протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществено доказателство, както и от събраните писмени доказателства, сред които електронно свидетелство за съдимост, характеристична справка и от назначената и изготвена във фазата на досъдебното производство физико-химическа експертиза.

Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на СЕС - по Дело C-310/18, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, към настоящия момент може да се изведе обосновано предположение относно участието и ролята на обвиняемия в инкриминираното му престъпно деяние.

Първоинстанционният съд е дал правилен отговор и на въпроса относно наличието на втората кумулативно дадена предпоставка в разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК, а именно на реална опасност обвиняемият да извърши друго деяние или да се укрие.

На първо място, деянието, за което е повдигнато настоящото обвинение, съгласно разпоредбата на чл.93, т.7 от НК е тежко умишлено престъпление, което би подтикнало обвиняемият да се укрие.

От наличните данни по делото, касаещи личността на обвиняемия, се установява, че същият е многократно осъждан за извършени престъпления.

Впечатление прави факта, че значителен брой от тях са били отново с предмет наркотични вещества, какъвто е и настоящият случай. Освен това, настоящата деятелност е извършена в сравнително кратък период от време след изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД №1396/2025г. по описа на PC Плевен, изтърпяно на 30.10.2025г. Така наложеното на обвиняемия ефективно осъждане очевидно не му е подействало възпиращо и превъзпитателно.

Освен това, съдът извежда изводите си и от характера на извършеното тежко умишлено деяние. Сред кориците на делото са налице данни, че същият е извършил опит да скрие намереното и иззето наркотично вещество.

Последното е допълнително основание да бъде считано, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши ново деяние или да се укрие. Цялостното му поведение в инкриминирания ден не показва склонност за сътрудничество на разследването.

В този смисъл правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че полека мярка за процесуална принуда, в това число „домашен арест“ не би изпълнила в достатъчна степен целите по чл. 57 НПК.

3

Съдът намира, че представените в съдебно заседание на въззивната инстанция писмени доказателства, в това число Епикриза за проведено лечение на бащата на обвиняемия Г. Г., както и Експертно решение на ТЕЛК за удостоверяване на 100% неработоспособност на бащата Г. Г. не опровергават горните изводи. В действителност се касае за влошено здравословно състояния на бащата на обвиняемия, който е с доказана 100% неработоспособност. Същият е бил изписан от МБАЛ „Сърце и мозък“ на дата **г., като настоящото деяние е било извършено след това – на дата ***г., което явно не е подействало възпиращо на обвиняемия, който е имал контакт с баща си преди тази дата. Опасността от извършване на ново деяние е завишена в настоящия случай, поради което единствено подходяща се явява мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

В заключение, настоящият въззивен състав намира, че определението на Районен съд-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №477 от 06.04.2026г. по ЧНД №721/2026г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК мярка за неотклонение ”Задържане под стража” спрямо Л. Г. Г. с ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно производство пр.пр.№2391/2026г. по описа на Районна прокуратура – Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4