Разпореждане № 1918 от 01.03.2024, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1918 гр. София, 01.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20241100900371 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.25, ал. 4 ЗТР, вр. с Глава ХХI ГПК.

Образувано е по жалба на „Ф." ООД, с ЕИК **** срещу отказ № 202402061518522/12.02.2024г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление с входящ № 20240206151852 от 06.02.2024г.

В жалбата са изложени твърдения, че постановеният от АВ – ТР отказ е незаконосъобразен. Излагат се подробни съображения.

Агенция по вписванията с идентични на изложените в отказа съображения, намира жалбата за неоснователна.

Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Със заявление по образец А4 с входящ № 20240206151852 от 06.02.2024г. е поискано вписване на промени по партидата на жалбоподателя в полета 7, 11 и 19 относно промяна във вписаните обстоятелства и по-конкретно– заличаване на В.Т.В. като управител и съдружник в дружеството и съответно – начина на представителство.

По искането за вписване заличаване на В. като управител.

По отношение на тези обстоятелства заявлението отговаря на формалните изисквания за редовност и може да се приеме, че е подадено от лице от кръга на изброените по чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ /т. 5 на Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г. Общото събрание на Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС)/, предвид следните съображения и постановеният по него отказ е незаконосъобразен.

В чл. 141, ал. 5 ТЗ е предвидено правото на управителя на дружеството да прекрати едностранно представителното правоотношение, което е възникнало между него и самото дружество, което той представлява, като единствената предпоставка, за да бъде надлежно упражнено това право и да породи правни последици по прекратяване на представителната власт на избрания управител е отправяне на писмено уведомление от управителя до дружеството.

В случая, от представените към заявлението документи се установява, че управителят е подал писмено уведомление по чл. 141, ал. 5 ТЗ да бъде освободен като управител. Същото е редовно връчено на дружеството при спазване разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК, видно от представената нотариална покана, на 06.07.2023 година.

Съгласно задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона, дадени в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 година, от разпоредбата на чл. 141, ал. 5 1

ТЗ безспорно следва, че писменото уведомление на управителя за заличаването му се отправя до дружеството, както е сторено в случая. Уведомлението следва да бъде изпратено на адреса на управление на дружеството или на адреса за съобщения, ако дружеството има обявен такъв, или съответно - на електронния му адрес. Връчването може да се извърши по всички допустими способи, например по пощата с обратна разписка, с нотариална покана, чрез частен съдебен изпълнител. В закона не са предвидени конкретни органи или лица, чрез които да бъде получено уведомлението, с оглед различната вътрешна организация на дружествата. В зависимост от избрания начин на уведомяване това могат да са лица от канцеларията, натоварени с деловодни функции; лица с достъп до кореспонденцията, получавана по електронен път; друг управител; съдружник и изобщо всяко лице, което е съгласно да приеме уведомлението от името на дружеството.

В случая, уведомление за прекратяване на мандатното правоотношение на основание чл. 141, ал. 5 ТЗ е връчено чрез нотариус, на адреса на управление по седалище на дружеството, съобразно нормативните изисквания, като нотариусът е удостоверил обстоятелствата, при които връчването е оформено по чл. 47, ал. 5 ГПК, вр. чл. 50 ЗННД.

Общите правила на ГПК за връчване на съобщения са приложимите и от нотариуса правила за връчване на всички съобщения, в т.ч. и на уведомлението по чл. 141, ал. 5 ГПК, доколкото не е предвидено изрично изключение. Следователно, налице е редовно връчване, както и е изтекъл предвиденият в закона 1-месечен срок, след който дори и управителят е оправомощен сам да заяви вписване на посоченото обстоятелство.

С получаването на писменото уведомление от дружеството са настъпили и целените с него правни последици по прекратяване на представителното правоотношение, поради което и тази промяна следва да бъде отразена в регистъра, което предвид изтичане на едномесечния срок, установен в правната норма, може да стане и по искане на самия управител, както и е сторено със заявлението, по което е образувано настоящото регистърно производство.

Представени са и всички други документи, необходими за извършване на поисканото вписване.

Следователно, жалбата по отношение на вписване на промяна в обстоятелствата в поле 7, чрез заличаване на В. като управител на дружеството е основателна.

По искането за вписване заличаване на В. като съдружник и вписване промяна в начина на представителство.

Процесното заявление е подадено от упълномощен от съдружника В. адвокат, като е посочено, че упълномощителят действа в качеството си на управител и законен представител на дружеството.

Съгласно чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, съдружник може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването /в случая, в дружествения договор няма уреден друг срок на предизвестие, различен от установения в закона/. Чрез писменото предизвестие съдружникът реализира правото си на едностранна промяна в членственото си правоотношение с търговското дружество, като прекратяването се счита за настъпило в момента на изтичане на срока на предизвестието. За установяване на настъпването на заявеното за вписване обстоятелство е достатъчно да бъде установено, че жалбоподателят е отправил надлежно предизвестие до дружеството и изтичането на предвидения за това срок, а последиците от прекратяване на членственото правоотношение не са предмет на процесното заявление, за да станат предмет на конкретното регистърно производство.

В случая, в уведомлението, връчено редовно на дружеството на 06.07.2023 година /по посочените по-горе съображения/, се съдържа и предизвестие по чл. 125, ал. ТЗ от В., в качеството му на съдружник в дружеството. Направено е изрично волеизявление от 2 съдружника за прекратяване участието му като съдружник в дружеството, с което и след изтичане на срока съдружникът прекратява своето участие в дружеството. Тримесечният срок от уведомлението по чл. 125, ал. 2 ТЗ е изтекъл на 06.10.2023 г. и към момента на заявлението членственото му правоотношение с дружеството е било вече прекратено.

Настъпване на тази правна последица не е обвързвано с извършване на други действия /решение № 46/22.04.2010 г. по т.д. № 500/2009 г. II т.о. на ВКС, Решение № 991/29.11.2006 г. по т.д. № 556/2006 г. на ВКС, Решение № 771/20.12.2004 г. по т.д. № 165/2004 г. на ВКС и др./ и не е поставено в зависимост от други условия, като напр. такива, свързани с уреждане н а имуществените отношения между напусналия съдружник и дружеството, преразпределение на дяловете или пък изменение на устройствения акт и правната форма.

Всички тези въпроси са последица от прекратяването на участието на съдружника, но не представляват условие или пречка за прекратяване на членственото правоотношение, каквото не е и съответно взето решение на ОС /решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г. на ІІ Т.О./.

На следващо място, с ТР № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС е преодоляна противоречива практика на съдилищата и е даден отговор на въпроса легитимиран ли е напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяване на участието му в ООД в случай на бездействие на органите на дружеството по приемане на решение за освободените му дялове и вписване на промяната в търговския регистър, като отговорът е, че съдружникът не е легитимиран сам да заяви вписване на прекратяването на участието му в ООД при бездействие на органите на дружеството, за разлика от сходната хипотеза на чл. 141, ал. 5 ТЗ.

Легитимирано по смисъла на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ в регистърното производство да заяви вписване на промяна в състава на съдружниците, е само самото търговско дружество, титуляр на партидата, но не и съдружник в същото /тъй като това не е предвидено закон и същият не е законен представител на юридическото лице/. Легитимиран да подаде заявлението е и управителят или упълномощен от него адвокат. В случая, заявлението е подадено именно от упълномощен от В. в качеството му на управител и законен представител на дружеството адвокат. Към датата на подаване на процесното заявление същият е и един от двамата управители на дружеството, вписани по партидата в ТР.

Въпреки, че мандатното му правоотношение е било прекратено с изтичане на срока и по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ, същият е и понастоящем вписан като управител в ТР. Според чл.

141, ал. 6 ТЗ, овластяването и заличаването на управителя има действие по отношение на трети добросъвестни лица /които не са знаели за прекратеното правоотношение на управителя във вътрешните отношения между последния и дружеството/ след вписването им, вкл. сред тези лица са и държавните органи и в случая - длъжностното лице при Агенция по вписванията. Поради това следва да се приеме, че щом към датата на подаване на процесното заявление В. е бил вписан като управител, то изрично упълномощеният от вписан законен представител от името на дружеството адвокат е легитимиран съобразно императивната норма на чл. 15 да поиска, както заличаването на съдружник, така и промяна в обстоятелствата относно начина на представляване на дружеството.

Следователно, заявлението е подадено от лице, оправомощено да заяви промени по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, както в обстоятелствата, свързани с начина на представителство, така и за заличаване на В. като съдружник.

Горните мотиви налагат извод за това, че постановеният отказ е незаконосъобразен.

Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.), в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. В случая, обаче, се касае до охранително производство, а в Част VI “Охранителни производства”, Глава 49 “Общи правила” на ГПК, е предвидено, че разноските в охранителното производство са за сметка на молителя (чл. 541 от ГПК). Законодателното 3 разрешение, дадено с приетите с ДВ, бр. 105 от 2020 г. изменения на разпоредбата на чл. 25 от ЗТРРЛЮНЦ не водят до промяна в характера на производството по обжалване отказ на длъжностното лице по регистрацията.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на „Ф." ООД, с ЕИК **** отказ № 20240206151852-2/12.02.2024г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление с входящ № 20240206151852 от 06.02.2024г. и УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише по партидата на „Ф." ООД, с ЕИК **** заявените по заявление А4 вх.

№ 20240206151852 от 06.02.2024г. промени

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4