Решение № 1482 от 15.10.2020, Административен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……….. гр. Варна,

................................г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII състав, в публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

СТОЯН КОЛЕВ с участието на прокурора при ОП-Варна ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ и при секретаря МАЯ ВЪЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 1926/2020 г. по описа на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:, Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на П.А.К. с ЕГН ********** срещу Решение № 632 от 16.04.2020 г. по АНД № 502/2020 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 3250358 на ОД на МВР - Варна за налагане на административно наказание глоба в размер на 100 лв. на касатора, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от с.з.

С жалбата се настоява, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил и разгледал всички изложени в жалбата и допълнителната молба възражения, като само бланкетно е посочил, че фактическата обстановка е безспорно установена, а доводите на наказаното лице са неоснователни. Възразява се срещу извода на ВРС, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания и не следва името на издателя и неговия подпис, както и датата на издаване на ЕФ да се изписват в ЕФ. Сочи се и че неправилно ВРС приема наличието на прецизност при индивидуализиране на субекта, като според касатора в ЕФ П.А.К. като управител на „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД е вписан като индивидуализиращ белег на търговеца, а и посоченият адрес в ЕФ е адресът на дружеството, поради което не може да се направи извод кой субект е наказан – юридическото лице или представляващото го по закон физическо лице. Поддържа се, че при ангажиране на отговорността на представляващия дружеството-собственик нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП следва да бъде част от правната квалификация на нарушението. Твърди се, че ВРС не е съобразил, разгледал и обсъдил възражението на наказаното лице за липсата на снимка с разположението на уреда към протокола съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., което представлява съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство. Искането е за отмяна на обжалваното решение на ВРС.

П.А.К. обжалва с частна касационна жалба и Определение

№ 1059 от 25.06.2020 г. по АНД № 502/2020 г. на ВРС, с което е оставена без разглеждане молбата му против Решение № 632 от 16.04.2020 г. по същото дело, в частта, с която са присъдени разноски и К. е осъден да заплати 80 лева. С частната жалба срещу посоченото определение се настоява, че ОД на МВР Варна не е ползвало правна защита от юрисконсулт и такъв не се е явил на проведеното открито съдебно заседание, а и не е представен списък с разноски. Изтъква се, че представянето на списък по чл. 80 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за развитие на производството по изменение на решението в частта на разноските, а и въобще не е посочен размер на претендираните разноски.

Искането е да се отмени или алтернативно да се намали размерът на присъдения в полза на ОД на МВР Варна хонорар (юрисконсултско възнаграждение) до минимално предвидения такъв.

Ответникът – ОД на МВР Варна не ангажира писмен отговор по касационната и по частната касационна жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.

Участващият по делото прокурор дава заключение за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт на ВРС и пледира за оставянето му в сила.

Касационната жалба и частната касационна жалба са редовни и допустима – подадени са от страна, участвала във въззивното съдебно производство, с правен интерес от оспорването, както и като подадени в определения за това в закона срок.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на решението на ВРС и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на П.А.К. срещу Електронен фиш Серия К № 3250358 на ОД на МВР Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на К. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Нарушението, според електронния фиш (ЕФ), е установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТСС) ARH CAM S1 и се състои в следното: на 16.12.2019 г., в 20:54 часа, в гр. Варна, по бул. „В.Л.“, в посока бул. „К.Б. *“, срещу бл. **, ж.к. „Чайка“, с МПС джип *** с рег. № *** е извършено нарушение за скорост - при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, е установена стойност на скоростта 73 км/ч, т.е. превишената стойност на скоростта е 23 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС ползвател, в ЕФ е посочен П.А.К. – законен представител на „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД.

За да потвърди процесния електронен фиш, ВРС приема следното:

При съставяне на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения – вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. ЕФ съдържа всички реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се оспорва от К., но в подкрепа на твърденията не се сочат доказателства, като ВРС съобразява, че наказаното лице не е посочило друг субект на нарушението, а е въведената оборима презумпция, че собственикът, респ. ползвателят или законният представител е извършителят на нарушението, поради което правилно е определен субектът на нарушението.

ВРС отчита приспадането на толеранс от 3 км/ч от установената с техническото средство скорост 76 км/ч, както и че нарушението е установено с годно техническо средство (вписано в регистъра на одобрените средства за измерване), а и заснетият клип съдържа всички данни относно документирането и съхраняването на заснетото нарушение.

Направен е извод, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на К. на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като наложеното наказание е в съответния, предвиден в закона размер.

При преценката дали се касае за маловажен случай, ВРС приема, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, а и наказаното лице е следвало да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на ЗДвП.

С Решение № 632 от 16.04.2020 г. по АНД № 502/2020 г. ВРС потвърждава обжалвания ЕФ и осъжда П.А.К. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. В мотивите на решението е посочено, че юрисконсултско възнаграждение е в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, както и че за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Посочено е и че съдът съобразява, че производството по делото е продължило в едно съдебно заседание, без разпити на свидетели, не е и с фактическа и правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.

Определение № 1059 от 25.06.2020 г. по АНД № 502/2020 г. на ВРС е постановено по повод подадена молба от К. за изменение на Решение № 632 от 16.04.2020 г. по АНД № 502/2020 г. на ВРС в частта за разноските, с искане за неприсъждане на разноски, като въззивният съд приема, че искането е недопустимо. В мотивите на обжалваното определение е посочено, че съдът се е произнесъл относно направените разноски, като ги е присъдил в полза на ОД на МВР Варна, предвид обстоятелството, че с решението е потвърден ЕФ, като е съобразена продължителността на производството в едно съдебно заседание, без разпити на свидетели, липсата на фактическа и правна сложност и явяването на юрисконсулта К. Л., направила искане да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като присъденото такова е на минимума от 80 лева. Посочено е, че правилно е определен размерът на присъдените разноски и техният адресат, предвид изхода на делото и съдът не е пропуснал да се произнесе, като доколкото съдът се е произнесъл относно направените по делото разноски, не е налице пропуск от страна на съда и съдът не следва да се произнася повторно относно разноските по делото, поради което молбата на К. е недопустима и ВРС я оставя без разглеждане.

Настоящият състав на съда намира обжалваното решение на ВРС за правилно.

Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ВРС е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми.

В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност именно на К., както и за законосъобразност на определеното наказание глоба като вид и размер, а и за липсата на предпоставки за приложимост в случая на чл. 28 от ЗАНН.

Не са налице сочените от касатора основания по чл.

348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на обжалваното решение на ВРС. Следва да се остави в сила решението на въззивния съд, като касационната инстанция препраща към мотивите на въззивната такава (по аргумент на чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН).

Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на въззивното решение.

По своята същност електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Задължителните му реквизити са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП.

От доказателствата по делото – ЕФ серия К № 1920348 безспорно се установява, че обжалваният пред ВРС ЕФ е издаден на К. в качеството му на законен представил на „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, което дружество е собственик към датата на извършване на нарушението – 16.12.2019 г. на процесния автомобил, управляван с превишение на разрешената скорост в населено място.

В 14-дневния срок от получаването на процесния ЕФ не е заплатена глобата, като в ЕФ изрично е указана и ясно изписана възможността да се подаде на основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС.

Според разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулирането на издаден на собственика ЕФ се изисква собственикът да представи кумулативно писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. Това законодателно разрешение е в съответствие с целта на ЗДвП да се ангажира отговорността на действителния извършител на нарушението, ако може да бъде издирен и посочен от собственика на автомобила, т.е. издирването на действителния извършител е в тежест на собственика.

Прилагането на копие от СУМПС на лицето, посочено в писмената декларация на собственика на автомобила като извършител на административното нарушение, представлява обстоятелство, гарантиращо пред контролните органи, че собственикът на МПС е положил дължимите усилия, открил е лицето, което действително е извършило нарушението и освен че добросъвестно го посочва, прилага и предоставеното му от лицето-извършител копие от СУМПС.

Идеята на закона е отговорността за нарушението, за което е съставен ЕФ, да бъде понесена от собственика или от лицето, посочено от собственика на автомобила, като задължение на собственика на автомобила е да посочи надлежно лицето, извършило нарушението – чл. 189, ал. 5, изр. второ от ЗДвП, а не да посочи лицето, на което само е предоставил управлението на моторното превозно средство.