Решение № 310 от 15.07.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. *, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря В.а Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20255440100606 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. С. К. против * „*“ гр.*, в която се твърди от ищеца, че работи по служебно правоотношение в *-*, *-Рудозем на длъжност „Старши полицай“. През периода от 01.11.2022г.-15.04.2025г. е изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време. През този период е положил общо 2000 часа нощен труд, като разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд представлява положен труд, който не му е заплатен. Положените часове нощен труд не са преобразувани в дневен при изплащането на полагаемото му се възнаграждение, не е ползвал и компенсация във вид на почивка. Твърди също, че за периода 01.04.2022г.-15.04.2025г. е бил командирован от **, *-Рудозем до * Свиленград, * Ивайловград и * Средец и обратно, като времето за отиване и връщане не му е заплатено изцяло.

Моли съда да постанови решение, с което ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 3000,00лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положения от него нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 01.11.2022г. до 15.04.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 17.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението., сумата в размер на 300,00 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период , за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска в съда – 17.04.2025г. , сумата 1000,00 лева, представляваща сбор на неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване при командироване в периода 01.04.2022г. - 15.04.2025г., 1 сумата 150,00 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.04.2023г. до 15.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.04.2025г„ до окончателното й изплащане.

Претендира и за разноски по водене на делото.

В постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника, исковете се оспорват. Излагат се съображения, че ЗМВР е специален закон и общото трудово законодателство не е приложимо. Развиват се доводи защо нощният труд не може да се трансформира в дневен с коефициент 1,143 и защо не може нощния труд да се заплаща като извънреден. Оспорва и че претендираното възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване при командироване се дължи.

В с.з. ищецът р. пр. не се явява. Вместо него исковете се поддържат от пълномощника му адв.М.О..

Ответникът р.пр. се представлява от юриск.М.*, която оспорва исковете.

Съдът, след преценка на изложеното от страните в исковата молба и отговора,на становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно правоотношение, като заема длъжността “Старши полицай“ в *-Рудозем към *- *, което служебно правоотношение не е прекратено.

От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е оспорена от страните, се установява, че за периода от 01.11.2022 г. до 15.04.2025г., ищецът е положил общо 1 068 часа нощен труд, който е заплатен, без същите часове да бъдат превръщани в дневни с коефициент 1,143. , съгласно чл.9 ал.2 НСОРЗ. Общата сума на неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен труд процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ е в размер на 2 193,94 лева. Размерът на законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд подробно е описана в таблица Приложение 1 е 314,38 лв.

Според заключението на вещото лице за периода от 01.04.2022 г. до 15.04.2025г., ищецът е командирован общо 20 пъти до * Елхово, * Ивайловград, *-Средец, * Ново сево, * Болярово и * Малко Търново. За периодите на командироване на ищеца, за времето на отиване и връщане от и към граничния пункт са начислени часовете само за времето на пътуване. Общата сума на платените възнаграждения за времето на пътуване - отиване и връщане през месеците, в които ищецът е бил командирован е в размер на 2507,06 лв.

Общата сума на неначислените и неизплатените възнаграждения за пътуването на отиване и връщане при преизчисляване на 8 часа труд в посока за периода от 01.01.2023 г. до 15.04.2025 г. е в размер на 324,44 лв. Законната лихва върху дължимата сума за неизплатени часове на пътуване в командировка - отиване и връщане, подробно описана в таблица 2 към 15.04.2025 г. е в общ размер на 100,12 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

2

Разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР предвижда, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.

Според ал.3 на същата разпоредба работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период.

Съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.

В чл.187, ал.10 от ЗМВР е регламентирано, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За процесния период са дайствали Наредба №8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. и

Наредба №8121з-922/22.07.2022г.,в сила от 22.07.2022г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Разпоредбата на чл. 3 от посоченатите наредби гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Раздел V урежда отчитане и документиране на работното време, времето на разположение, както и на положен труд извън редовното работно време, между 22,00 и 6,00 ч. и на официални празници. Съгласно чл. 21 ал.1-3 работното време на държавните служители, работещи на ненормиран работен ден, се отчита в работни дни - подневно. Часовете положен труд извън редовното работно време се отчитат ежемесечно в часове за месеца, в който са положени. Работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за служители, работещи на ненормиран работен ден.

В посочените наредби, действали през процесния период и предходните такива, 3 липсва изрична норма, съответстваща на чл.31 ал.1-2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., (отм. бр. 60 от 2.08.2016 г.), според която отработеното време между 22,00 ч. и 6,00 ч. се отчита с протокол (приложение № 5). При сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.

Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Съгласно чл.188, ал.1 и 2 от ЗМВР Държавните служители на МВР са длъжни да бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани със службата им в МВР, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 187, ал. 10. Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

В чл. 8 от НСОРЗ е предвидено за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, независимо от вида на трудовия договор (само дневни, нощни или смесена работа); начина на отчитане на работното време (подневно или сумирано); системата на заплащане на труда; вида на работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност или само нощна). Така независимо, че полаганият от ищеца е със сумирано отчитане на работното време, нощните часове следва да се превръщат в дневни. В методологията на чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата по законодателен път е установен начинът за отчитане на фактически положения труд. Тази разпоредба се прилага едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

Поради противоречива съдебна практика по въпроса дали е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи е постановено Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което: при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

По преюдициално запитване от Районен съд - гр. Луковит относно тълкуването на чл. 12, буква а) от Директива 2003/888/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, както и на членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС, е постановено решение на Съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело № С262/20, според което член 8 и член 12, буква а) от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че те не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че минималната продължителност на нощния труд за работниците от 4 публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня и че при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или други сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях труд. С решението Съда на ЕС постановява още, че членове 20 и 31 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава - членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.