Определение № 153 от 16.01.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 2652/2024
- Вид
- Определение № 153
- Подписан
- 16.01.2026
- В сила
- 16.01.2026
- Състав
- Емилия Василева, Зорница Хайдукова, Анна Баева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 153 гр. София, 16.01.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Емилия Василева
Членове:
Анна Баева
Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002902652 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба от „Електролукс Табаков и синове“ ООД, гр. Пловдив /касатор и ответник по касационната жалба на „Ямбол Солар“ ЕООД/ чрез процесуален представител адвокат С. Р. по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 2159 от 09.07.2025 г. по настоящото т. дело № 2652/2024 г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за разноските.
Поддържа становище, че са представени доказателства и списък по чл. 80 ГПК с молба вх. № 6990/14.04.2025 г., депозирана преди закритото заседание, като разноските за адвокатско възнаграждение са направени, както за представителство по подадената от „Електролукс Табаков и синове“ ООД касационна жалба, така и по подадената от „Ямбол Солар“ ЕООД касационна жалба. Предвид изхода на спора моли да му бъде присъдена сума в размер 10 848,45 лв.
„Ямбол Солар“ ЕООД, гр. Пловдив /касатор и ответник по касационната жалба на „Електролукс Табаков и синове“ ООД/ чрез процесуален представител адвокат И. П. Д. оспорва молба по чл. 248 ГПК. Поддържа становище, че молбата е неоснователна по следните съображения: съдът се е произнесъл за разноските по делото; разноски не са поискани в предвидения 1 процесуален момент; няма доказателства за реално плащане на разноски.
Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид обема и качеството на осъществената защита в касационното производство.
Подадената от „Електролукс Табаков и синове“ ООД молба по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима - подадена е от легитимирана страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Касационното производство е образувано по повод касационна жалба на ищеца „Електролукс Табаков и синове“ ООД и ответника „Ямбол Солар“ ЕООД срещу решение № 246 от 17.06.2024 г. по в. т. дело № 203/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив, III търговски състав.
Касаторът – ищец „Електролукс Табаков и синове“ ООД обжалва решението в частта, с която въззивният съд е потвърдил решение № 260056 от 15.11.2023 г. по т. дело № 63/2017 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск за разликата над 116 422,90 лв. до 170 078,22 лв. - главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.01.2017 г. до окончателното изплащане и ищецът „Електролукс Табаков и синове“ ООД е осъден да заплати на „Ямбол Солар“ ЕООД сумата 5 859 лв. - разноски за въззивното производство.
Касаторът – ответник „Ямбол Солар“ ЕООД обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която ответникът „Ямбол Солар“ ЕООД е осъден да заплати на „Електролукс Табаков и синове“ ООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 116 422,90 лв. - неизплатен остатък дължима главница по договор за изграждане на фотоволтаичен парк от 26.08.2011 г. и анекс № 2 към него и издадената фактура № 9353/01.02.2012 г., на основание чл. 92 сумата 49 695,22 лв. - неустойка за забавено плащане на главницата, определена като не повече от 5 % от стойността на договора, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 31.01.2017 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлено направеното от „Ямбол Солар“ ЕООД против „Електролукс Табаков и синове“ ООД възражение за прихващане със сумата 2 от 300 000 лв., представляваща претърпени от ответника вреди вследствие изграждането на фотоволтаичната централа с по-малък от договорения капацитет, довело до производство на по-малко количество електроенергия, като недоказано и неоснователно.
И двете страни са подали отговор срещу касационната жалба на насрещната страна. В отговора на „Електролукс Табаков и синове“ ООД срещу касационната жалба на „Ямбол Солар“ ЕООД е направено искане за присъждане на направените разноски. С молба вх. № 6990/14.04.2025 г., постъпила по делото преди закритото заседание, „Електролукс Табаков и синове“ ООД е представило списък по чл. 80 ГПК, фактура № 3027/11.04.2025 г. за платено адвокатско възнаграждение в размер 12 096,84 лв. с включен ДДС, преводно нареждане за кредитен превод от 11.04.2025 г. и уведомление от „ОББ“ АД за получен превод.
С определение № 2159 от 09.07.2025 г. по настоящото т. дело № 2652/2024 г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Доводът на ответника за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК е неоснователен. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай съдът е изразил становище, че разноски на страните не се присъждат с оглед изхода на спора, поради което подадената молба е за изменение на определението в частта относно разноските. „Електролукс Табаков и синове“ ООД е направило своевременно искане за присъждане на разноски - в касационната жалба и в подадения от него отговор срещу касационната жалба на „Ямбол Солар“ ЕООД, а преди провеждане на закритото заседание е представило списък по чл. 80 ГПК и доказателства за платено адвокатско възнаграждение. Видно от отразеното във фактурата основание за плащане на адвокатското възнаграждение, същото е платено за осъществяване на процесуално представителство по т. дело № 2652/2024 г. на ВКС – касационно производство по обжалване на решение по т. дело № 203/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив. С оглед изложените обстоятелства и предвид поясненията в молбата, настоящият съдебен състав приема, че адвокатското 3 възнаграждение е платено за осъществяване на процесуално представителство, както във връзка с касационната жалба на „Електролукс Табаков и синове“ ООД, така и във връзка със защитата срещу касационната жалба на „Ямбол Солар“ ЕООД.
По отношение на евентуалното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК настоящият съдебен състав съобразява практиката на Съда на Европейския съюз /решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г., ECLI:EU:C:2024:71, решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, ECLI:EU:C:2017:890/, практиката на ВКС /определение № 350/15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 474/28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./, отчита, освен определения интерес за процесуално представителство, защита и съдействие, фактическата и правна сложност на спора, съдържанието на осъществената в касационното производство защита по касационната жалба на „Електролукс Табаков и синове“ ООД и срещу касационната жалба на „Ямбол Солар“ ЕООД, предвид релевираните в тях основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в съответната част по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и касационни основания по чл.
281 ГПК и въведените в отговорите възражения и правни доводи, поради което приема, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение в размер общо 12 096,84 лв. с включен ДДС не е прекомерно. Поради изложените съображения определението следва да бъде изменено, като „Ямбол Солар“ ЕООД бъде осъдено да заплати на „Електролукс Табаков и синове“ ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 675,01 евро /равностойност на 9 143,53 лв./, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно на въззивното решение в обжалваната от ответника по предявените искове част.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 2159 от 09.07.2025 г. по т. дело № 2652/2024 г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА „Ямбол Солар“ ЕООД, ЕИК 201540250, гр. Пловдив, район Западен, ул. „Ген. Георги Вазов“ № 3, вх. Б, ап. 12 да заплати на „Електролукс 4
Табаков и синове“ ООД, ЕИК 115812097, гр. Пловдив, район Централен, ул.
„Цар Борис III Обединител“ № 36, ет. 5 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 4 675,01 евро /равностойност на 9 143,53 лв./ - направени разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5