Решение № 142 от 15.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Велико Търново, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ЖЕНЯ И.А

ВАЛЕРИ СЪБЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от РАДОСТИН ПЕТРОВ Въззивно търговско дело № 20264001000094 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 14/31.01.2026 г., допълнено с решение № 31/02.04.2026 г., постановено по т.д. № 66/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, Община Свищов, ЕИК 000133965, гр. Свищов, ул. „Цанко Церковски“ № 2 е осъдена да заплати на Сдружение "МУЗИКАУТОР", ЕИК 831005050, със седалище гр. София, сумата от общо 4 090.34 евро (8 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи, поради нарушаване на правата на авторите – членове на българското дружество „Музикаутор“ и на сродни дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от Сдружение „Музикаутор“ върху всеки от обектите по чл.3, ал.2 от ЗАПСП, включен във всяка песен, а именно по 500 лева за музиката и 500 лева за текста свързан с музиката, както следва: 1. „Ах, морето“ – Тони Д.а, композитор С. М. М., автор на текст И. И. Н.; 2. „Обещания“ – Тони Д.а, композитор Стефан Диомов, автор на текст И. В.; 3. „Дъждовно реге“ – Тони Д.а, композитор Стефан Диомов, автор на текст Иван Ненков; 4. „Сто горещи дни“ – Тони Д.а, композитор Явор Велчев, автор на текст Явор Велчев и Р. Сеновски; 5.

1

„Остани“ – Тони Д.а, композитор и автор на текст Мария Мутафчиева; 6. „Ти гониш“ – Тони Д.а, композитор Стефан Диомов, автор на текст Иван Ненков;

7. „Серенада“ – Тони Д.а, композитор Стефан М., автор на текст Иван Ненков.; 8. „Замирисва на море“ – Братя Аргирови, композитор Стефан Д., автор на текст Георги Борисов, ведно със законната лихва върху главницата от 4090.34 евро (8 000 лева), считано от датата на предявяване на иска 24.04.2025г. до окончателното й изплащане; Община Свищов, ЕИК 000133965, гр. Свищов, ул. „Цанко Церковски“ № 2 е осъдена да заплати на Сдружение "МУЗИКАУТОР", ЕИК 831005050, със седалище гр. София, сумата от общо 511.29 евро (1 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи, поради нарушаване на правата на авторите – членове на българското дружество „Музикаутор“ и на сродни дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от Сдружение „Музикаутор“ върху всеки от обектите по чл.3, ал.2 от ЗАПСП, включен във всяка песен, а именно по 500 лева за музиката, както следва: 1. „Ненужен“ – Братя Аргирови, композитор Инграм Ашли; 2. „Ученическо писмо“ – Братя Аргирови, композитор Болен Дитер, ведно със законната лихва върху главницата от 511.29 евро (1 000 лева), считано от датата на предявяване на иска - 24.04.2025г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЕН е предявения от Сдружение "МУЗИКАУТОР", ЕИК 831005050 срещу Община Свищов иск с правно основание чл.95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП за осъждане на Община Свищов да разгласи за своя сметка диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

Подадена е въззивна жалба против решение № 14/31.01.2026 г. от Община Свищов чрез пълномощник адв. Н. Ш., в частта, в която Община Свищов е осъдена да заплати на Сдружение "МУЗИКАУТОР" сумата от общо 4601.63 евро (9000 лева). В жалбата се излага, че концертът на Тони Д.а и Братя Аргирови на 27.09.2024 г. е бил част от традиционните празници „Свищовски лозници 2024“. Събитието на Община Свищов се провежда ежегодно и е със свободен достъп. Поддържа се, че ищецът не е доказал активната си процесуална легитимация, не е доказан по безспорен начин фактът на публично изпълнение на конкретните десет произведения. Липсва причинна връзка между поведението на Община Свищов и твърдените вреди, 2 тъй като лицата представляващи общината не са определили репертоара на изпълнителите. Неправилно ОС-Велико Търново е кредитирал показанията на свидетеля Ч. Павлов, който не е дал конкретни данни за нито една от песните, но е бил категоричен относно наименованието им. Също така този свидетел е заинтересован от изхода на спора. От друга страна, свидетелят Р. М. е потвърдил, че репертоарът на изпълнителите е избран от тях. Твърди се, че Община Свищов има само ролята на „домакин“, защото не са продавани билите за събитието. Твърди се неправилно приложение на презумпцията за легитимация на ОКУП по смисъла на чл.95в, ал.2 от ЗАПСП. Липсата на доказана представителна власт по отношение на конкретните изпълнители води до недопустимост на предявения иск. Липсват мотиви по отношение на кредитираното експертно заключение, което съдържа данни с последна актуализация от 2017 г. Жалбоподателят моли съда да уважи въззивната жалба, както и да му присъди разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Сдружение "МУЗИКАУТОР", ЕИК 831005050, чрез пълномощник адв. Г. В., с който оспорва въззивната жалба и я счита за неоснователна. Излага, че Сдружение "МУЗИКАУТОР" е вписано в регистъра по чл.40 г. ЗАПСП, видно от публичния регистър по чл. 94 г. ЗАПСП, както и от представените удостоверения. С оглед чл.95в, ал.2 ЗАПСП, Сдружение "МУЗИКАУТОР" притежава качеството на особен ищец и може да предявява искове по повод на права, които са му поверени за управление. Съгласно чл.95в, ал.1 ЗАПСП, когато предявява искове по чл.95 ЗАПСП ОКУП не трябва да установява индивидуални права на управление на своите членове, оповестени в списъка по чл.94у, ал.1, т.10 ЗАПСП, съответно чл.94г, ал.3, т.7 ЗАПСП. Излага, че активната легитимация е установена и от неоспорената от страните експертиза. Сочи, че ответникът не оспорва, че е организатор на събитието, като в отговора на исковата молба и допълнителния отговор не е оспорил изпълнението на конкретни музикални произведения от Тони Д.а и Братя Аргирови. Излага, че нарушението на авторските права е установено от показанията на свидетеля Ч. П..

В насроченото пред въззивния съд съдебно заседание Община Свищов се представлява от адв. М. Я., който поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска, ведно с 3 присъждане на разноски. В представената писмена защита вх. № 6190/12.10.2026 г. по същество се излагат доводи за основателност на жалбата и неоснователност на иска.

В насроченото пред въззивния съд съдебно заседание въззиваемото сдружение се представлява от адв. Гергана Дамянова, която моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ОС-Велико Търново е образувано по предявен иск с правно основание чл.95, вр. с чл.95а, вр. с чл.58 и чл.95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП от Сдружение "МУЗИКАУТОР" против Община Свищов за заплащане на обезщетение в размер на 10000 лева за нарушаване на авторски права.

Ищецът твърди, че е сдружение регистрирано по Закона за юридически лица с нестопанска цел и като организация за колективно управление на авторски права по чл.94а, ал.2 от ЗАПСП е вписано във водения от Министерство на културата Регистър на сдруженията по чл.40 от ЗАПСП под № 1 от 13.01.1994г. съгласно съответното удостоверение и пререгистрирано със заповед на Министъра на културата също съобразно съответните удостоверения. Посочено е, че с оглед текста на чл.95в, ал.2 от ЗАПСП Сдружение "МУЗИКАУТОР" притежава качеството на „особен ищец“ и може да предявява искове по повод на права, които са му поверени за управление и не е необходимо да установява индивидуални права на управление на сродните чуждестранни организации за управление на права, вписани по чл.94г, ал.3, т.7 от ЗАПСП. Твърди се, че Община Свищов е била организатор на концерт на Тони Д.а и Братя Аргирови като част от „Свищовски лозници 2024 г.“, провел се на 27.09.2024г. от 19:30ч. на площад „Алеко“ в гр. Свищов и Общината се явява ползвател на музикални и свързани с тях литературни произведения, чиито права използва, а на посоченото събитие публично са използвани музикални произведения и свързани литературни произведения текстове от репертоара на ищеца, без надлежно отстъпени за този вид използване авторски права. Твърди се, че общината е организатор на концерта и не е изпълнила задължението си по чл.58, ал.1 от ЗАПСП да получи предварително писмено съгласие от ищеца, за да бъдат изпълнени публично 4 определени музикални произведения. Твърди се, че са изпълнени седем песни от Тони Д.а и три песни от Братя Аргирови, без сключен договор и предварително разрешение за употреба за публично изпълнение.

Произведенията били изпълнени на посочения и организиран от общината концерт и така е нарушена нормата на чл.18, ал.2, т.3, пр.2 от ЗАПСП.

Носителите на правата били лишени от възнаграждения за техния творчески труд. Ищецът претендира Община Свищов да бъде осъдена да му заплати сумата от общо 10000 лева, поради нарушаване на правата на авторите – членове на българското дружество „Музикаутор“ и на сродни дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от Сдружение „Музикаутор“ върху всеки от обектите по чл.3, ал.2 от ЗАПСП, включен във всяка песен, а именно по 500 лева за музиката и 500 лева за текста свързан с музиката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, както и на основание чл.95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

С писмен отговор Община Свищов оспорва иска, като излага, че претендираното обезщетение е прекомерно, защото не е реализирала приходи от продажба на билети от концерта на Тони Д.а и Братя Аргирови, проведен на 27.09.2024 г. Излага, че в случая авторските права са уредени предварително с авторите на посочените произведения, поради което не е налице нарушение на ЗАПСП.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВТАС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

5

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Oт представените в първоинстанционното производство удостоверения, издадени от Министерство на културата е видно, че ищецът е вписан в регистъра по ЗАПСП при министерството, като организация за колективно управление на авторски права за 9 вида дейности, между които възпроизвеждане на музикални произведения и на литературни произведения свързани с музика /чл.18, ал.2, т.1 от ЗАПСП/, разпространение на записи на такива произведения, публичното им изпълнение, излъчване по безжичен път и разпространение и препредаване по кабел и други.

От приетата в първоинстанционното производството и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, чието заключение въззивният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява че посочените в исковата молба автори на текста и композитори са членове на съответните организации за колективно управление на авторски права.

Според вещото лице данните от проверката показват, че авторите на текста и музиката на процесните музикални произведения съвпадат с тези, посочени в исковата молба, с изключение на музикалните произведения НЕНУЖЕН (IMAGINATION - JUST AN ILLUSION) и УЧЕНИЧЕСКО ПИСМО (CHERI CHERI LADY). Въззивният съд намира, че не са налице основания да не се даде вяра на неоспореното от страните заключение на вещото лице, още повече, че информацията в заключението е извлечение от публични регистри.

Разпечатката съдържа 32 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/50e30be6-77d6-498c-befd-59fb160c15ec