Решение № 1982 от 19.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1982

Пловдив, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIII Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

Членове:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

КИРИЛКА ДИМИТРОВА

При секретар АНДРЕАНА ДИНКОВА и с участието на прокурора СВЕТОСЛАВА СТЕФАНОВА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия КИРИЛКА ДИМИТРОВА канд № 20257180702712 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив, срещу Решение № 1160/08.10.2025 г., постановено по АНД № 3417/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 33/29.05.2025г. на директора на РДГ – Пловдив, с което на Д. С. Б., [ЕГН], от [населено място], общ. Брезово, обл. Пловдив, ул.“2-ра“ № 92, на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ, и на основание чл. 266, ал. 1 ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ. На основание чл. 275, ал. 2 ЗГ е определено лицето да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 3,50 пространствени м³ дърва за огрев от дървесен вид „дъб“ и 0,50 пространствени м³ дърва за огрев от дървесен вид „бук“, в размер на 271,68 лв. в приход на РДГ – Пловдив.

Единственият довод на касационния жалбоподател е, че решението е постановено в нарушение на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тъй като не е съобразено с Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. на ВАС по тълк. дело № 3/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия. Твърди, че при безспорното установяване съхранение на дърва за огрев без поставена контролна марка, и непредставяне на документ за законния произход на дървесината – превозен билет, то с изпълнителното деяние се осъществяват съставите на нарушение на въведените отделни забрани по чл. 213, ал. 1, т. 1 и чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ. Поради това и правилно в условията на чл. 18 ЗАНН с НП са определени две отделни наказания за установените две отделни нарушения, извършени с едно изпълнително деяние от наказаното лице.

По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди НП. В допълнително представени от процесуалния представител на касатора – гл. юрисконсулт З. М., писмени бележки от 15.01.2026 г., се претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ответната страна адвокатско възнаграждение, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото, като възнаграждението с оглед изхода на спора бъде присъдено в законоустановения му минимум. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът – Д. С. Б., в писмен отговор чрез пълномощника си адв. М. П., изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание ответната страна не се явява и не изпраща представител. В писмения отговор и допълнително представена молба от адвоката от 21.01.2021 г. се заявява претенция за присъждане на сторените разноски в „предходната и настоящата съдебна инстанция“, в която връзка не се представя списък и доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за частично основателна по следните съображения:

За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление, съдът приема от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано въз основа на Постановление от 29.01.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив по пр.пр. № 367/2025 г., образувана по изпратени материали от РУ – Р. по ЗМ 365/24 г., с което е отказано образуваното на досъдебно производство за престъпление по чл. 235, ал. 2 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс и производството по пр. пр. № 367/2025 г. е прекратено. Преписката е изпратена на директора на РДГ – Пловдив за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Д. С. Б..

На 17.12.2024 г. от служители в РДГ – Пловдив и РУ – Р. е извършена съвместна проверка в [населено място], Община Брезово, област Пловдив, ул. „2-ра“ № 92, в обхвата на ТП ДЛС Тракия, в имот – собственост на Д. Б., като е установено, че в двора си същият съхранява общо 4 пр. м³ дърва за огрев, от които 3,50 м³ от дървесен вид „дъб“ и 0,50 м³ от дървесен вид „бук“, немаркирани с марка и без документи, доказващи законния им произход - превозен билет. За извършената проверка е съставен констативен протокол № 012005/17.12.2024 г., като дървесината общо 4 пр. м³, след фотографирането й, е оставена с разписка серия ЛОО № 060535 на отговорно пазене на Д. Б.. Прието е, че с това лицето виновно нарушава чл. 266, ал. 1 във вр. чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗГ, поради което и на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, след оценка на отегчаващите обстоятелства – обхват на неблагоприятното въздействие на деянието и смекчаващите обстоятелства – невисока обществена опасност на нарушителя, предвид липсата на условията за прилагане на чл. 28 ЗАНН, поради ценността на засегнатите обществени отношения и с оглед възпитателната и превантивна цел на административнонаказателното производство, на Д. Б. са наложени гореописаните наказания, както и е определено същият да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 3,50 м³ дърва за огрев от дървесен вид „дъб“ и 0,50 м³ дърва за огрев от дървесен вид „бук“, в размер на 271,68 лева в приход на РДГ – Пловдив.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитан П. Д. Д. – инспектор в РДГ Пловдив, извършил проверката. От показанията му се установява, че проверката е извършена по сигнал с информация за това, в кои къщи в селото са закарани дърва. В двора на Бресковски е била установена купчина дърва, нарязани с дължина около метър и по-малки размери. Извършената проверка не установила контролна марка, поставена върху дървата, а при поискването Бресковски не представил превозен документ, нито други документи за произход на дървесината, като дал обяснения, че дървата са му доставени от трето лице, на име Я., стар познат на проверяващия, за който се знаело, че снабдява селото с дърва, без да се знае как ги придобива. В показанията си св. Дардов сочи, че предпочитал да ориентира преписката към човека, който е доставил дървата, но от полицията е взето друго решение. Показанията на свидетеля са кредитирани от съда като обективни, логични, последователни и в пълно съответствие с отразеното по акта, както и с писмените доказателства приети по делото При тези фактически установявания, съдът приема от правна страна, че няма спор относно констатацията за наличието в двора на Д. Б. на описаното по-горе количество дърва, без поставена контролна марка, като лицето не е представило документ, доказващ законния им произход – превозен билет. Съдът сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 204 ЗГ определените за сеч дървета, както и дървесината преди нейното транспортиране се маркира с контролна марка (горска марка или общинска марка), а за да бъде транспортирана дървесината следва да бъде придружена с превозен билет – съгласно разпоредбата на чл. 211 ЗГ. Приема, че установената при Бресковски дървесина явно не е добита по законен ред, тъй като няма поставена контролна марка - горска или общинска. Заключава, че логично няма как за тази дървесина да е издаден превозен билет.

Анализирайки разпоредбата на чл. 213, ал. 1 ЗГ въззивният съд приема, че тя съдържа различни хипотези на действия свързани с дървесина, които законодателят изрично забранява, като тези действия обхващат незаконно добита дървесина. Според съда, разпоредбата обхваща различни хипотези свързани със забранителните действия с дървесина и извършването на едно или няколко от тези действия съвместно, осъществява едно нарушение на разпоредбата на чл. 213, ал. 1 ЗГ. Сочи, че доколкото в настоящия случай е налице съхранение на дървесина, която явно не е придобита по законен ред и това се установява от липса на контролна горска марка и превозен билет за същата, то се касае за едно нарушение и е следвало да бъде определено едно наказание. Същото се изразява в съхранение на дървесина, за която няма данни да е придобита по законен начин, тъй като не е маркирана с контролна горска марка – дървесината не е добита по реда на чл. 204 ЗГ във вр. с Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, поради което за тази дървесина няма издаден превозен билет, тъй като последната не е била под контрола на лицата, посочени в чл. 211 ЗГ. Налагането на две отделни наказания за едно и също нарушение съдът намира, че е в противоречие с чл. 18 ЗАНН. Формиран е извод, че в нарушение на чл. 266, ал. 1 ЗГ от страна на административнонаказващия орган са определени две отделни наказания.

По отношение определянето нарушителят Бресковски да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението в приход на РДГ – Пловдив, съдът приема, че тъй като вещите – дърва за огрев, общо 4 м³ са били оставени на отговорно пазене на жалбоподателя Д. Б. с разписка серия ЛОО № 060535 от 17.12.2024 г., т.е. иззетите вещи не липсват, то АНО е следвало да се произнесе в тази връзка, а не да определя сума за заплащането им.

По изложените съображения, съдът достига до извода, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални и материални нарушения, предвид определянето за едно извършено административно нарушение на две наказания и постановяване заплащането като липсващи на вещи, които са иззети. Съдът сочи, че в задължение на АНО е да изследва всички факти, като установи кой и по какъв начин е извършил нарушението, колко нарушения са осъществени и налице ли са основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Като краен извод, съдът намира, че допуснатите нарушения са от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектират върху правото на санкционираното лице да разбере какво е вмененото му нарушение, как е осъществено, кои законови норми са нарушение и въз основа на кои законови норми е ангажирана отговорността му. Така мотивиран, съдът отменя наказателното постановление.

Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно.

В настоящия случай няма спор по фактите, а по тяхната правна квалификация. В тази връзка, районният съд е достигнал до верен фактически извод за проявление на всички елементи на нарушението, но при неправилно приложение на материалния закон е формирал извод, че в случая с едно деяние не се осъществява състава на повече от едно нарушение. Този извод, както сочи и касаторът, е в противоречие с Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. на ВАС по тълк. дело № 3/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, съгласно което се извършват две отделни административни нарушения с едновременното осъществяване на деянието в хипотезите на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите при административното наказване по чл. 266, ал. 1 от Закона за горите и деянието поражда множественост на административните нарушения.

Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Противоречието на обжалваното решение на РС – Пловдив с посоченото тълкувателно постановление е основание за отмяна на решението в частта, с която е отменено наказателното постановление, в частта, в която на Д. С. Б. са наложени административни наказания глоба по чл. 266, ал. 1 във вр. чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ в размер на 500 лв. и глоба по чл. 266, ал. 1 във вр. чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ в размер на 500 лв. Доказаното нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ чрез съхранението на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и и непридружена с превозен билет, обуславя законосъобразното приложение на санкционната норма на чл. 266, ал. 1 ЗГ. Наказанията за всяко от двете установени нарушения са определени в предвидения в закона минимум на глобата.