Решение № 185 от 19.04.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 227/2024
- Вид
- Решение № 185
- Подписан
- 19.04.2024
- В сила
- 19.04.2024
- Състав
- ЦВЕТЕЛИНА МАРИНОВА ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.410, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.527, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 109 · Закон за собствеността
- чл.78, ал.2 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.79, ал.3 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.80 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 185 гр. Плевен, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА
Членове:
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500227 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от Д. М. М., от гр. Плевен – взискател в производството по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Ц.Н., с район на действие Окръжен съд – Плевен, срещу постановлението на ЧСИ от 16.12.2023 г., с което е отказал да прекрати изпълнителното производство до заплащане на дължимите такси към съдебния изпълнител, посочени в цитираните съобщения. В жалбата са изложени оплаквания, че всички дължими такси по изпълнителното дело са за сметка на длъжника, както и че в разпоредбите на ГПК липсва основание да се откаже прекратяване на изпълнителното дело по подадена молба от взискателя, поради незаплащане на дължимите такси на ЧСИ. Жалбоподателят моли окръжния съд да отмени обжалвания отказ на съдебния изпълнител с произтичащите от това последици.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от длъжниците в изпълнителното производство – М. Й. Л. и Г. П. Р..
Представени са писмени мотиви от ЧСИ Ц.Н..
1
Като взе предвид данните по приложеното копие на изпълнителното дело, оплакванията в постъпилата жалба и становището на съдебния изпълнител, настоящият състав на Плевенски окръжен съд намери за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване действията на съдебния изпълнител, предвиден в чл. 436, ал. 1 ГПК. С оглед наведените в жалбата твърдения, предметът на обжалване се включва в основанията, визирани в чл. 435, ал. 1 от ГПК и разглеждането на жалбата е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От данните по приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че същото е образувано на 13.07.2022 г. по молба на Д. М. М., въз основа на издаден в него полза изпълнителен лист, с които М. Й. Л. и Г. П. Р. са осъдени на основание чл. 109 от ЗС да преустановят неправомерните си действия, с които пречат на Д. М. да упражнява пълноценно правото си на собственост върху поземлен имот, находящ се в с.Бръшляница, обл.Плевен, /подробно описан с индивидуализаращите го белези/, като премахнат изградената стреха на покрива на жилищната сграда и на лятната кухня в имота, както и да премахнат изградената стреха на стопанската постройка и извършат ремонт на покрива на процесните сгради, като изградят покрива калканен, така че стреха да не попада във въздушното пространство над имота на М. и атмосферните води да не се вливат в него, както и да премахнат двата прозореца, находящи се в жилищната сграда на калканната стена, които гледат към имота на М..
В хода на принудителното изпълнение е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжниците и на същите е била наложена глоба на основание чл.527, ал.3 ГПК с постановление на ЧСИ, обжалвано по реда на чл.435 ГПК и отменено от Плевенски окръжен съд с решение от 02.12.2022 г. по в.гр.д. № 793/2022 г.
На 10.02.2023 г. ЧСИ е издал постановление, с което е отказал да уважи молбата на взискателя да бъде оправомощен да извърши действия, за които са осъдени длъжниците, за тяхна сметка. Срещу постановлението е депозирана жалба от взискателя по реда на чл.435 ГПК, която е оставена без уважение с решение на Плевенски окръжен съд от 02.05.2023 г. по в.гр.д. № 267/2023 г.
2
Взискателят Д. М. е подал три молби с искане да бъде прекратено изпълнителното производство и да му бъде върнат изпълнителния лист, съответно: на 19.10.2023 г., на 28.11.2023 г. и на 13.12.2023 г. Тъй като след първите две молби е получил съобщение от ЧСИ, че във връзка с направеното искане, следва да заплати авансови такси в общ размер от 228 лв., с последната си молба той е поискал изрично произнасяне с нарочен акт по искането му за прекратяване на производството.
С обжалваното постановление от 16.12.2023 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи молбата на взискателя за прекратяване на изпълнителното дело до заплащане на дължимите такси, посочени в съобщенията.
Постановлението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.2 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят е поискал това писмено.
Такъв е и настоящият случай, тъй като взискателят е депозирал писмена молба, с която е поискал прекратяване на изпълнителното дело и да му бъде върнат изпълнителния лист.
Следователно налице са били законовите предпоставки, визирани в цитираната по-горе правна норма, съдебният изпълнител да издаде постановление във връзка с прекратяването на изпълнителното производство.
Следва да бъде отбелязано, че лимитативно посочените в ГПК основания за прекратяване на изпълнителния процес се състоят в първоначална липса или последващо отпадане на някое от условията за допустимост на процеса. Ето защо, налице ли е някое от тези основания, прекратяването на изпълнителния процес настъпва по силата на закона.
Издаденото от съдебния изпълнител постановление, с което той прогласява прекратяването, не е условие, за да се прекрати изпълнителното производство, а само констатиране на едно вече настъпило прекратяване.
Макар и да не обуславя самото прекратяване, постановлението е необходимо, за да се приложат някои от последиците на прекратяването, каквато е и недопустимостта на последващи изпълнителни действия.
Що се касае до събирането на посочените като дължими в 3 съобщенията до взискателя авансови такси в случая, следва да се има предвид, че точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия, съобразно тарифа по чл.78, ал.2 ЗЧСИ, е задължение на частния съдебен изпълнител. По силата на изрични законови разпоредби таксите по изпълнението се дължат от взискателя и по правило се събират авансово /чл.80 ЗЧСИ/, като по изключение разпоредбата на чл.79, ал.3 ЗЧСИ допуска дължимата от взискателя такса да бъде събрана впоследствие по реда на чл.410, ал.1 ГПК. В чл.433, ал.1, т.6 ГПК дори е предвидена правна възможност за прекратяване на изпълнителното производство поради невнасяне на дължимите от взискателя авансови такси.
В контекста на гореизложеното, пропускът на ЧСИ в случая да събере авансово от взискателя дължимите такси по изпълнението по никакъв начин не съставлява основание да откаже да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл.433, ал.1, т.2 ГПК, което прекратяване е настъпило ex lege с осъществяването на съответния правнорелевантен факт – взискателят е поискал това писмено.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователен довода в жалбата, че всички дължими такси по изпълнителното дело са за сметка на длъжника, доколкото в случая е налице изключението, визирано в чл.79, ал.1, т.1 ГПК. При това положение не е налице правната възможност по чл.79, ал.2 ГПК, предвиждаща, че ако взискателят не е внесъл авансово дължимите такси, частният съдебен изпълнител ги събира от длъжника, тъй като длъжникът не отговаря за тези такси, а когато длъжникът не отговаря за таксите, за частния съдебен изпълнител е налице процесуална възможност да претендира плащането им от взискателя по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК /ТР 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК/.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че оспореното постановление на ЧСИ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на съдебния изпълнител с указания да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл.433, ал.1, т.2 ГПК.
Така мотивиран, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ по жалбата с вх.№ 03804/19.01.2024 г., подадена от Д. М.
М., от гр.Плевен, постановлението на ЧСИ Ц.Н. от 16.12.2023 г., с което е отказано прекратяване на производството по изпълнително дело № *** и връщане на изпълнителния лист на взискателя.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Ц.Н. за издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № *** на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК – по писмена молба на взискателя Д. М.
М..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5