Определение № 1634 от 04.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1634 гр. Пловдив, 04.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. С.

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. С. Въззивно частно гражданско дело № 20235300501821 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от С. Д. С., ЕГН **********, чрез адв. И. В., против Определение № 4787/24.04.2023г. на Районен съд – Пловдив, XVI гр.с., по ч.гр.д.№ 14436/2022г., с което е върната искова молба вх. № 79024/06.10.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, депозирана от С. Д. С., ЕГН **********, против М. М. М., ЕГН **********, С. Т. З., ЕГН **********, и З. З. Т., ЕГН ********** /последната конституирана по делото с Определение № 12203/09.11.2022 г./, с която се иска да се допусне и извърши делба между страните на следния имот: Самостоятелен обект в сграда с ИД *** по действащите КККР на гр. Пловдив, ведно с 1/3 ид.ч. от поземления имот с ИД ***, в който е построена сградата, в която се намира обектът, с подробно описание в исковата молба, и е прекратено производството по гр.д. № 14436/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, VІ гр. с., както и е осъдена С. Д. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив в полза бюджета на съдебната власт сумата в размер на 100 лв., представляваща дължима държавна такса при прекратяване на производството по делба. Моли да бъде отменено определението и да се постанови друго, с което да се постанови връщане на делото за разглеждане от Районния съд по исковата молба за допускане на делба по отношение на описания имот.

1

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от С. Д. С. против М. М. М., С. Т. З. и З. З.

Т. /последната конституирана по делото с Определение № 12203/09.11.2022 г./ за допускане на делба между тях по отношение на подробно описания имот в исковата молба.

Районният съд, за да постанови обжалваното Определение № 4787/24.04.2023г. за прекратяване на делото поради недопустимост на иска за делба, излага основни съображения, че с исковата молба се твърди, че със спогодба по гр.д. 4066/1997 г. на РС-Пловдив е установена съсобственост върху имота - 2/8 ид.ч. за М. М., 3/8 ид.ч. за Е. С., 1/8 ид.ч. за Т. Т., и 2/8 ид.ч. за М.а Ставрева. Посочено е също, че Е. С. била починала на 13.06.2018 г., като неин наследник по закон се явява ищцата С. С.. Т. Т. също бил починал, като негови наследници са ответниците С. З. – син и З. Т. – преживяла съпруга. Починала била и М.а С., чийто единствен наследник се явявал М. М.. При тези твърдения се моли да се допусне делбата при посочени в исковата молба квоти. В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от М. М. и С. З.. Последният с отговора си посочва, че между съсобственици са провеждани предходни опити за ликвидиране на съсобствеността помежду им, вкл. и по гр.д. № 5402/2009 по описа на ПРС, ХІІІ гр.с.

Предвид отговора за С. З. съдът е изискал служебно постановените по гр.д. № 5402/2009 по описа на ПРС, ХІІІ гр.с. решение по допускане на делбата и прекратителното протоколно определение по това дело.

Въз основа на така изложените твърдения и след запознаване с представените писмени доказателства, вкл. и постановените по гр.д. № 5402/2009 по описа на ПРС, ХІІІ гр.с. актове, Районният съд е констатирал, че е видно от диспозитива на Решение № 2594/30.07.2010 г., допълнено с Решение № 3099/09.08.2011 г., и двете постановени по гр.д. № 5402/2009 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с., със същите е допусната делба между М. М., Е. С. и Т.

Т. по отношение на същия Самостоятелен обект в сграда с ИД *** по КККР на гр. Пловдив, ведно с 1/3 ид.ч. от поземления 2 имот с ИД***.

Наложен е извод, че допуснатият до делба имот по гр.д. № 5402/2009 г. е идентичен с процесния недвижим имот.

От мотивите на решението по делото от 2009 г., основанието за наличната съсобственост между страните е съдебна спогодба по гр.д.

4066/1997 г. на ПРС, с която е уреден въпросът досежно квотите в съсобствеността. Констатирано е още, че един от съсобствениците по въпросната спогодба - М.а С. е починала, като тя е наследена от М. М..

Районният съд е посочил, че е налице идентитет още в основанието, с оглед на което е възникнала съсобствеността върху имота, както и между страните по настоящото дело и тези, между които е допусната делба по гр.д.

№ 5402/2009 г., доколкото приложение в производство по делба и намира чл.

227 ГПК.

Основният предмет на делото за делба в първата му фаза е въпросът дали е налице съсобственост върху процесната вещ, кои са съсобствениците и какви са техните дялове. Недопустим ще бъде всеки последващ иск на същото лице, спрямо същите ответници и за същия имот - както за делба на същата вещ, така и установителен или ревандикационен иск за право на собственост върху идеална част от вещта. В случай, че съдът постанови съдебно решение по този иск, вместо да прекрати производството по него, съдебното решение ще бъде недопустимо / Решение № 196 от 21.12.2017 г. по гр. д. № 774 / 2017 г. на ВКС, І ГО/.

Затова, Районният съд е приел, че така предявеният иск за делба на процесния недвижим имот е недопустим, доколкото със сила на пресъдено нещо е решен въпросът дали е налице съсобственост върху процесната вещ, кои са съсобствениците и какви са техните дялове.

Според Районния съд единствената хипотеза, при която би бил допустим иск за делба по отношение на процесните недвижими имоти, е ако се твърди различно придобивно основание от посоченото в Решение № 2594/30.07.2010 г., допълнено с Решение № 3099/09.08.2011 г., и двете постановени по гр.д. № 5402/2009 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с.

Подобно твърдение обаче в исковата молба липсва, дори напротив, като обстоятелства, въз основа на които е възникнало правото на собственост 3 на страните, се сочи същата съдебна спогодба по гр.д. 4066/1997 г. на ПРС, въз основа на която е допусната делбата по гр.д. № 5402/2009 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с. между същите страни, респ. техните праводатели.

Посоченото Решение № 2594/30.07.2010 г., допълнено с Решение № 3099/09.08.2011 г., и постановено по гр.д. № 5402/2009 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с., е влязло в сила на 01.11.2012 г., като делото е продължило във втората си фаза по извършване на делбата.

В тази насока, Районният съд е посочил, че с протоколно определение от 18.12.2018 г. производстовото по гр.д. № 5402/2009 г. е било прекратено поради оттегляне на исковата молба. Съгласно съдебната практика оттегляне на иск за делба е недопустимо, когато е постановено влязло в сила решение по допускане на делбата и делото е във втората си фаза. Позовава се на съдебна практика - Решение № 2408 от 23.VІII.1982 г. по гр. д. № 1854/82 г., I г. о., Определение № 394 от 19.09.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 393/2011 г., II г. о., и др.

В този случай определението на съда за прекратяване на делото за делба във втората му фаза се приравнява на такова за внасяне в архив. При разглежданата хипотеза, нормата на чл. 232 от ГПК следва да бъде приложена съответно заедно с нормата на чл. 60, ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата.

Предвид изложеното съдът е приел, че образуваното производство е недопустимо. Делбата следва да се извърши по гр.д. № 5402/2009 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с., по което първоначално тя е допусната и което понастоящем се намира в архив на съда и все още не е приключило с решение по нейното извършване.

С частната жалба на С. Д. С. са направени възражения, че по силата на Решение № 2594/30.07.2010 г. на ПРС, допълнено е Решение № 3099/09.08.2011 г. на ПРС, по гр. дело № 5402/2009 г. на РС- Пловдив, XIII гр.с., влязло в законна сила на 01.11.2012 г., е постановен акт в първа фаза на съдебната делба по отношение на следните лица: М. М. М., ЕГН **********.

Е. З.а С.. ЕГН ********** и Т. З. Т. с ЕГН **********, по отношение на процесния описан недвижим имот. Във втората фаза на делбата, обаче, констатирали, че всъщност делбата по отношение на имота е допусната без участието на един от съсобствениците З. З. Т. с ЕГН **********. В 4 съдебното решение за допускане на съдебната делба не са отчетени притежаваните от нея идеални части от имота. Нейните права са били за първи път установени в о.с.з. от 10.02.2014 г. по гр. дело № 5402/2009 г. във втората фаза на делбата, когато е представен Нотариален акт № 162/02.10.2000г., том III, нот.д.№526/2000г. по описа на Нотариус ***********, рег.№ ******, вписан в СВ -Пловдив с Акт №132/02.10.2000г.

От документа станало видно, че З. З. Т. се легитимира като съсобственик с 1/16 ид.ч. Предвид на това, за страните станало ясно, че ако продължат производството и то приключи с извършване на съдебната делба при незачитане на правата на съсобственик, в такъв случай съдебната делба ще е нищожна на основание разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗН, според която Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.

През 2014г. един от съделителите С. Т. З. е депозирал Молба по чл.303 от ГПК пред ВКС за отмяна на Решение № 2594/30.07.2010г. на РС – Пловдив, допълнено с Решение № 3099/09.08.2011г. на РС – Пловдив, за допускане на делбата, постановени по гр. дело № 5402/2009 г. на РСПловдив, XIII гр.с., влязло в законна сила на 01.11.2012 г. В Молбата са били изложени аналогичните аргументи за порочност на решението по допускане на делбата поради неучастието на съсобственик в нея и е поискана неговата отмяна. Към Молбата по чл.303 от ГПК бил приложен Нотариален акт № 162/02.10.2000г., том III, нот.д.№526/2000г. за прехвърляне на 1/16 ид.ч. от Т.

З. Т. на З. З. Т., ЕГН **********.

С Решение № 64/25.03.2015г. на ВКС, III г.о., по гр.д.№ 5852/2014г. в производство по чл.307 ал.2 във вр. с чл.303 ал.1 т.1 от ГПК е оставена без уважение Молбата за отмяна на решението за допускане на делба, подадена от съделителя С. Т. З., конституиран на осн. чл.227 от ГПК като правоприемник на Т. З. Т.. В мотивите на съдебния акт на ВКС изрично е посочил, че „Заинтересованите страни, вкл. неучаствалият съсобственик, може да търси защита на правата си чрез предявяване на правата си както чрез предявяване ни самостоятелен иск за установяване нищожност на тази съдебна делба, така и на нов иск за делба, но не и по пътя на отмяната на предявеното основание по чл. 303,ал.1 т.1 от ГПК“.

Ето защо, се наложило за страните да заведат ново дело за делба, която 5 да се допусне при участието на всички съсобственици и при различни квоти спрямо тези посочени с Решение № 2594/30.07.2010г., допълнено с Решение № 3099/09.08.2011г. на РС – Пловдив, постановени по гр.д.№ гр.д. № 5402/2009 г.

Към частната жалба е приложено окончателното Решение № 64/25.03.2015г. на ВКС, III г.о., по гр.д.№ 5852/2014г., постановено в производство по чл.307 ал.2 във вр. с чл.303 ал.1 т.1 от ГПК /на л.9-13 по възз.ч.гр.д.№ 1821/23г./

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е изцяло основателна.

Действително с Решение № 2594/30.07.2010 г., допълнено с Решение № 3099/09.08.2011 г., и постановено по гр.д. № 5402/2009 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с., влязло в сила на 01.11.2012 г. , по отношение на процесния имот между М. М. М., Е. З.а С. и Т. З. Т. е допусната съдебна делба при квоти:

4/8 ид.ч. за М. М. М.

3/8 ид.ч. за Е. З.а С.

1/8 ид.ч. за Т. З. Т..

Във втората фаза по извършване на делбата съделителите констатирали, че в делбата не е участвал съсобственикът З. З. Т., тъй като с Нотариален акт № 162/02.10.2000г., том III, нот.д.№526/ 2000г. по описа на Нотариус ***********, рег.№ ******, вписан в СВ -Пловдив с Акт №132/02.10.2000г., Т. З. Т. дарил на съпругата си З. З. Т., собствената си 1/16 ид.ч., придобита по наследство.

Първоначално през 2014г. С. Т. З., в качеството му на наследник на Т.

З. Т., подал Молба за отмяна на решението за допускане на делба, но ВКС с решението си я оставил без уважение, като наред с горецитирания диспозитив и мотиви, аргументирал също, че представеният